Христо Тороманов
| Христо Тороманов | |
| български ляв земеделец | |
| Роден |
28 февруари 1901 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Христо Панчов Тороманов е политически деец от град Копривщица, ляв земеделец по убеждение.[1]
Научен на трудолюбие, Христо се препитава далече в гората, като въглищар с производство на дървени въглища. Като ляв земеделец е близък с членовете на комунистическата партия, но е и симпатизант на анархистите от четата на Нешо Тумангелов.[2]
През 1941 г. в Средногорието се появяват партизански формирования и Христо Тороманов не пропуска да изяви симпатиите си към тях, в духа на единофронтовската си нагласа.[2]
Когато след акцията на Партизанска бригада „Георги Бенковски“ на 24 март 1944 г. и последвалото краткотрайно превземане и управление на града от партизаните, Христо е арестуван от полицията заедно с Иван Кривиралчев, ятак и осведомител на бунтовниците. С тях в тъмницата са запряни и не малко други копривщенци. Отношението на полицаите към затворниците е безмилостно. На особено зверски инквизиции са подложени той и шестнадесет годишния ученик Иван Кривиралчев. По време на побоищата, на момчето неговите инквизитори режат езика му, като заявяват, че отрязаните части ще използват за мезе.[3][2] По време на тези събития двамата се държат мъжествено, героично и с достойнство посрещат мъченията, без да издадат, това което знаят. На 31 март палачите конвоират двамата на около седем километра от града в местността Голям поп, където ги ликвидират. Роднините им ги намират надупчени с ножове и посинели от удари с приклади тела. Земята наоколо била почервеняла от кръвта на жертвите.[2]
Три месеца след трагичната смърт на Христо Тороманов му се ражда дъщеричка, която носи името на баща си – Христина.[2]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Иван Кривиралчев и Христо Тороманов е направен в памет на двамата ятака на партизанския отряд „Георги Бенковски“. Намира се на малка могила на лобното им място в местността „Голям поп“, Ревова ливада – открита седловина западно от върха,[4] на около 7 километра от града по пътя за хижа „Павел Делирадев“. Направен е от гранит с размери 120/90/30 см от копривщенския каменоделец Атанас Юруков, със средства на Найден Кривиралчев през 1954 г.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Врачев, Иван. Копривщица. Библиотека „Роден край“. ОФ, 1980.
- ↑ а б в г д Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 48.
- ↑ Zemianews.info. Фашизмът избиваше децата на България. Архив на оригинала от 2021-12-18 в Wayback Machine. Посетен на 18 декември 2021
- ↑ Гара Копривщица // bgconv.com. Архивиран от оригинала на 2019-03-08. Посетен на 4 февруари 2024.
- ↑ Копривщица. Библиотека Роден край. Съставители Иван Врачев и Кольо Колев. Тодор Тумангелов. Мемориални паметници. София, ОФ, 1980. с. 318 – 330.
