Христо Фотев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Фотев
български поет
Роден
Починал
27 юли 2002 г. (68 г.)
Националност Флаг на България България
Професия драматург, редактор
Литература
Жанрове стихотворение, поема
Дебютни работи „Привет“ (стихотворение, в-к „Народен фар“, Бургас, № 1231, 17 октомври 1948)
Известни творби „Колко си хубава!...“
Награди Литературната награда на Бургас (1965, 1967, 1969)
„Златен Пегас“ (1994)
Семейство
Съпруга Цветана
Уляна
Виолета[1][2]
Деца Христо, Мария[1][2]

Христо Константинов Фотев е български поет.

Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!...“. Морето е централен философско-поетичен символ в лириката му.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. Още дебютната му книга получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.

След близо десетгодишно мълчание през 1978 г. поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. издава две стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира своите избрани стихове в „Словесен пейзаж“. През 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.

Умира на 27 юли 2002 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1965 – получава Литературната награда на Бургас за своята втора стихосбирка „Лирика“.
  • 1967 – удостоен със същата награда за третата си книга „Сантиментални посвещения“,
  • 1969 – връчена му е за трети път наградата на Бургас за стихотворенията му от „Пристанище“,
  • 1994 – поетът получава литературната награда „Златен Пегас“,
  • 1995 – званието на Почетен гражданин на Бургас.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Баладично пътуване“, С.: Български писател, 1961.
  • „Лирика“, С.: Български писател, 1965.
  • „Сантиментални посвещения“, С.: Български писател, 1967.
  • „Пристанище“, Варна: Държавно издателство, 1969.
  • „Обещание за поезия“, Варна: Георги Бакалов, 1978.
  • „Литургия за делфините“, С.: Български писател, 1981.
  • „Спомен за един жив“, С.: Народна младеж, Поредица Поколение, 1982.
  • „Словесен пейзаж“. Избрани стихотворения, С,: Български писател, 1984.
  • „Венецианска нощ“. Поеми, Варна: Георги Бакалов, 1989.
  • „Книга за свободата“. Поема, Пловдив: Христо Г. Данов, 1991. [2. изд.], С.: Свободно поетическо общество, 1997.
  • „Аполис“, съст. Роман Томов, С.: Прозорец, 1993. [2. изд.] С.: Прозорец, 1994.
  • „Над съня“, С.: Артик–5, 1995.
  • „Тембъри, прогонени от рая“. Стихове, текстове, интервюта, съст. Йоана Томова; С.: Прозорец, 1996.
  • „Пейзаж от думи“. Лирика, С.: Захарий Стоянов, 1997.
  • „Събрани съчинения“. Том 1, Поезия, С.: Казански, 1998.
  • „Възхвала на думите“, С.: Издателско ателие „Аб“, 1999.
  • „Море“, С.: Янев и Янев, 2000.
  • „Словесен вертикал“, Велико Търново: Слово, 2000.
  • „Пейзаж от думи“. Лирика, съст. Иван Гранитски, С.: Захарий Стоянов, 2002.
  • „Любовна лирика“, съст. Руси Чанев, С.: Издателско ателие „Аб“, 2008.
  • „Морето, най-голямото събитие“, съст. Йоана Томова, С.: Прозорец, 2014.
За него

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. от Община Бургас съвместно със Съюза на българските писатели, Сдружението на български писатели и Министерството на културата е учредена Национална награда в конкурса за поезия „Христо Фотев“, която се връчва през година на 25 март, рождения ден на поета.

В края на юни 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Недялко Йорданов, „Христо Фотев. Откровено за поета“, meridian27.com, 5 май 2014 г.
  2. а б Хортензия Маркова, „Христо Фотев бил любовник и кум на втората си тъща“, 168chasa.bg, 13 септември 2017 г.
  3. Програма на Националната научна конференция „Христо Фотев в българската литература и култура“, електронен бюлетин „Културни новини“, 19.06.2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

За него