Христо Христов (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Христов
български физик
Роден
Починал
Научна дейност
Област Физика
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Христов.

Христо Янков Христов е български физик, академик, работил в областта на теоретичната физика.

Роден е на 12 юни 1915 г. във Варна. Следва физика и математика в Софийския университет, който завършва през 1938 г. След това специализира теоретична физика в Сорбоната (1938 – 1939) и в Московския държавен университет (1956 – 1957).

От 1942 г. е асистент във Физико-математическия факултет (ФМФ) на Софийския университет. От 1947 г. е доцент, а през 1951 г. е избран за професор.

Ръководител на Катедрата по атомна физика във ФМФ в периода 1958 – 1965 г. Декан на същия факултет (1958 – 1960), заместник-ректор (1960 – 1962) и ректор на Университета (1972 – 1974).

Член-кореспондент на БАН от 1952 г., а през 1961 г. е избран за академик. Директор на Физическия институт към БАН и заместник-директор на Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, СССР (1968 – 1970).

Основоположник и първи директор на ИЯИЯЕ (1972 – 1988) и ръководител на секция по теория на ядрото и елементарните частици (1973 – 1988).[1]

Председател на Дружеството на физиците в България (1971 – 1986).

Умира на 20 март 1990 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]