Христо Цветанов (химик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Цветов
български химик, академик на БАН
Роден
4 април 1941 г. (78 г.)

Националност българин
Научна дейност
Образование Висши химико-технологичен институт
Държавен университет по нефт и газ „И. М. Губкин“
Работил в Българска академия на науките
Титла академик

Академик Христо Борисов Цветанов е български учен, химик, член-кореспондент (2004) и впоследствие академик (2015) на Българската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 април 1941 г. в София.[1]

Следва висшето си образование през 1959 – 1962 г. във Висшия химико-технологичен институт (ВХТИ) (днес Химико-технологичен и металургичен университет. За отличен успех получава стипендия да завърши висшето си образования в Държавния университет по нефт и газ „И. М. Губкин“ в Москва по специалността „Органичен и нефтохимичен синтез“. Правил е специализации и в Германия като Хумболтов стипендиант.[2]

След завръщането си от Москва през 1965 г. започва работа като научен сътрудник в секция „Химия на високо молекулните съединения“ към Института по органична химия при БАН, ръководена от проф. Иван Панайотов. През 1973 г. секцията добива статут на самостоятелно звено – Централна лаборатория по полимери, преименувано през 1989 г. в Институт по полимери при БАН.[1]

Цветанов последователно преминава през всички научни степени и звания, като става доктор на химическите науки през 1987 г. и ст.н.с. I степен (професор) през 1988 г. Заемал е постовете научен секретар (1982 – 1988), заместник директор, и.д. директор, председател на Научния съвет на Института по полимери, и дългогодишен ръководител на лаборатория „Полимеризационни процеси“ (от 1990).[1]

Христо Цветанов е член-кореспондент на БАН от 2004 г., а от 2015 г. е академик. Чете лекции в САЩ като гост-професор по програмата „Фулбрайт“. Научен ръководител на над 13 докторанти. Академик Цветанов е автор и съавтор на над 185 научни труда с над 3200 цитата и съавтор на 22 авторски свидетелства и 6 патента.[2]

Чете лекции като гост-професор в Техническия университет в Дрезден, Католическия университет в Льовен, Университета на Байройт (Германия), Университета на щата Ню-Йорк (филиал в Сиракюз, САЩ) и Центъра за полимери и въглеродни материали в Забже при Полската академия на науките (Полша). Получавал е осем пъти покани от Нобеловия комитет по химия за номиниране на лауреати на Нобеловата награда за химия.[2]

Научни приноси[редактиране | редактиране на кода]

По-важните научни приноси на академик Христо Цветанов са следните:

  • Изясняване на механизма на анионната полимеризация;
  • Приноси в областта на УВ омрежването на водоразтворими полимери, водещо до получаването на хидро- и криогелове и омрежени полимерни фолии.
  • Концепция за синтез и използване на макромолекули, включващи едновременно два или повече участъка (сегменти), които реагират по различен начин на незначителни промени в околната среда.
  • Оригинален метод за синтез на кухи полимерни наночастици (нанокапсули) с помощта на термочувствителна полимерна „матрица“, позволяващ капсулиране на биологично активни съединения във водна среда при меки условия с перспективи за приложение в медицината.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. Христо Цветанов (тогава член-кореспондент) е удостоен с най-високото отличие на БАН – почетния знак „Марин Дринов“ на лента за значителни научни постижения.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4704.
  2. а б в г Новоизбрани академик и член-кореспондент на БАН в областта на химическите науки: академик Христо Цветанов и член-кореспондент Вася Банкова, Д. Л. Цалев, сп. „Химия и индустрия 86 (2015) 14 – 16
  3. Съвместно годишно заседание на САЧК и ОС на БАН, Официален сайт на БАН, 10 декември 2013