Христо Цветков Сушички

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Цветков Сушички
Риста Цветковић-Сушички
сръбски революционер
Роден
Сръбски войводи, легализирани след Младотурската революция.
Седнали: Георги Скопянчето, Глигор Соколов, Йован Довезенски, Христо Цветков Сушички, Богдан Максимович.
Прави: Атанасие Средоевич, Йован Долгач, Кръсто Ковачев и Йован Бабунски

Христо Цветков Сушички (на сръбски: Риста Цветковић-Сушички) е сърбомански учител и революционер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветков е роден в поречкото сърбоманско село Сушица, тогава в Османската империя, поради което носи прякора Сушички. Заминава за Букурещ, където се препитава като халваджия. Прогонен е от страната в 1900 година при аферата „Михайляну“, връща се в Поречието и заедно със Зафир Премчев води чета три години из областта. Нападат османски стражари, пътници и арбанските села.[1] Участват в Илинденското въстание през лятото на 1903 година в Кичевско. След въстанието поречката чета се разпуска и Цветков бяга в Сърбия.[2]

В 1904 година, при организацията на първите сръбски чети, е изпратен от сръбския четнически комитет за войвода в Поречието, където действа с Мицко Кръстев.[3]

След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран и става сръбски учител. Избран е за депутат от Битоля в скупщината на сърбите османлии.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 143.
  2. Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 144.
  3. Краков, Станислав. Пламен четништва. Репринт по издању из 1930. Београд, КИЗ „Хипнос“, 1990. с. 166.
  4. Народна енциклопедија српско-хрватско-словеначка, књига 4. Београд, 1929. с. 361.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония