Хрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хрон
Hron
Relief Map of Slovakia 2.png
48.8749° с. ш. 20.1609° и. д.
47.8163° с. ш. 18.7432° и. д.
Местоположение в Словакия
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Словакия Словакия
Банскобистришки край
Нитрански край
Дължина 298 km
Водосборен басейн 5453 km²
Начало
Място Ниски Татри
Банскобистришки край
Координати 48°52′29.64″ с. ш. 20°09′39.24″ и. д. / 48.8749° с. ш. 20.1609° и. д.
Надм. височина 1546 m
Устие
Място ДунавЧерно море
Координати 47°48′58.68″ с. ш. 18°44′35.52″ и. д. / 47.8163° с. ш. 18.7432° и. д.
Надм. височина 101 m
Хрон в Общомедия
Река Хрон в град Банска Бистрица

Хрон (на словашки: Hron) е река в Словакия (Банскобистришки и Нитрански край), ляв приток на Дунав. Дължина 298 km (втората по дължина река в Словакия), площ на водосборния басейн 5453 km²[1].

Река Хрон води началото си на 1546 m н.в., от югоизточнато подножие на връх Кралова Хола (1946 m), в най-източната част на Ниските Татри. В горното и средното си течение тече в западна и югозападна посока в тясна и дълбока долина с редуващи се котловинни разширения между Ниските Татри на север и Словашките Рудни планини на юг, масивите Кремницки Върхи и Втачник на северозапад и Щявницке Върхи на югоизток. При град Тлмаче реката излиза от планините, завива на юг и тече през северната част на Среднодунавската низина. Влива се отляво в река Дунав, при нейния 1716 km, на 101 m н.в., срещу унгарския град Естергом[1].

На запад и север водосборният басейн на Хрон граничи с водосборния басейн на река Вах (ляв приток на Дунав), а на изток и югоизток – с водосборните басейни на реките Тиса и Ипел (леви притоци на Дунав). В тези си граници площта на водосборния басейн на Хрон възлиза на 5453 km² (0,67% т водосборния басейн на Дунав). Основните притоцина реката са леви – Слатина (55 km), Сикеница (47 km), Перек (52 km)[1].

Хрон има ясно изразено пролетно пълноводие и лятно маловодие, с характерни епизодични летни прииждания в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн[1].

В миналото реката е била използвана за транспортиране на дървен материал. По течението ѝ са изградени няколко малки ВЕЦ-а. По цялото си протежение долината на реката е гъсто заселена. По-големите селища са градовете: Брезно, Банска Бистрица, Зволен, Ждяр над Хроном, Жарновица, Нова Баня, Левице, Железовце[1].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]