Хронична обструктивна белодробна болест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хронична обструктивна белодробна болест
Тъканна структура на здрав (горе) и увреден от ХОББ (долу) бял дроб.
Тъканна структура на здрав (горе) и увреден от ХОББ (долу) бял дроб.
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 J40–J44, J47
МКБ-9 490 – 492, 494 – 496
OMIM 606963
База данни
DiseasesDB
2672
Хронична обструктивна белодробна болест в Общомедия

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е обструктивна белодробна болест, характеризираща се с хронично ограничаване на въздушния поток, обикновено влошаващо се с времето. Основните симптоми са задъхване, кашлица и отхрачване.[1] Повечето хора, страдащи от хроничен бронхит, имат ХОББ.[2]

Тютюнопушенето е най-честата причина за ХОББ, като други фактори с по-малко значение са замърсяването на въздуха и генетиката.[3] В развиващите се страни един от основните източници на замърсяване на въздуха са зле вентилираните огнища за готвене и отопление. Продължителното излагане на тези дразнители предизвиква възпалителна реакция в белите дробове, която води до стесняване на малките въздушни канали и разрушаване на белодробната тъкан, известно като емфизема.[4] Диагностицирането става въз основа на влошения въздушен поток, установен чрез измерване на белодробната функция.[5] За разлика от астмата, намаленият въздушен поток не се подобрява чувствително при прилагане на бронходилатор.

ХОББ може да се предотврати чрез намаляване на излагането на известните рискови фактори. Това включва намаляване на пушенето и подобряване на качеството на въздуха в помещенията и навън. Лечението на болестта включва спиране на пушенето, ваксиниране, белодробна рехабилитация и инхалиране с бронходилатори и кортикостероиди. В някои случаи помага дългосрочна кислородна терапия или белодробна трансплантация.[4] При пациентите с периоди на остро влошаване може да се наложи увеличен прием на медикаменти и хоспитализация.

В световен мащаб ХОББ засяга 329 милиона души или около 5% от населението.[6] През 2013 година болестта е причина за 2,9 милиона смъртни случая, повишение спрямо 2,4 милиона през 1990 година.[7] Очаква се броят на смъртните случаи да продължи да нараства, заради увеличеното тютюнопушене и застаряващото население в много страни.[8] Икономическите разходи, предизвикани от заболяването през 2010 година, се оценяват на 2,1 трилиона долара.[9]

Признаци и симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Най-честите симптоми на ХОББ са отделянето на храчки, задъхване и продуктивна кашлица.[10] Симптомите са налице за дълго време[11] и обикновено постепенно се влошават.[12] Не е сигурно дали съществуват обособени разновидности на ХОББ.[13] В миналото заболяването е разделяно на емфизема и хроничен бронхит, но днес се смята, че емфиземата е само описание на изменения на белите дробове, а не заболяване само по себе си, а хроничният бронхит е група симптоми, които понякога, но не винаги характеризират ХОББ.[14]

Кашлица

Хроничната кашлица често е първият симптом, който се развива при ХОББ. Когато тя продължава повече от три месеца в годината за поне две години в съчетание с отделяне на храчки и без друго обяснение, по определение е налице хроничен бронхит. Това състояние може да възникне и преди пълното развитие на ХОББ, количеството на отделяните храчки може да се променя в течение на часове или дни. В някои случаи кашлицата може да отсъства или да се появява рядко, както и да не е продуктивна. Някои болни приписват симптомите на „пушаческа кашлица“. Енергичната кашлица може да доведе до фрактури на ребра или до припадъци. Болните често имат история на „настинки“, които продължават дълго време.[10]

Задъхване

Задъхването често е най-притеснителният за болните симптом на болестта.[15] То обикновено се описва като: „дишам с усилие“, „чувствам, че не ми стига въздух“ или „не мога да вдишам достатъчно“.[16] Обикновено задъхването е по-лошо при продължително напрягане и се влошава с времето.[10] В напредналите стадии на заболяването то се наблюдава и при покой и може да стане постоянно,[17] превръщайки се в източник на безпокойство и влошавайки качеството на живот на болните.[10]

Други особености
Изостряне

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Патофизиология[редактиране | редактиране на кода]

Диагностика[редактиране | редактиране на кода]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Прогнозиране[редактиране | редактиране на кода]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Социални аспекти[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

При животните[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vestbo 2013, с. 1 – 7.
  2. Reilly 2011, с. 2151 – 2159.
  3. Decramer 2012, с. 1341 – 1351.
  4. а б Rabe 2007, с. 532 – 555.
  5. Nathell 2007, с. 89.
  6. Vos 2012, с. 2163 – 2196.
  7. GBD 2013 Mortality and Causes of Death 2014, с. 117 – 171.
  8. Mathers 2006, с. e442.
  9. Lomborg 2013, с. 143.
  10. а б в г Vestbo 2013, с. 9-17.
  11. Reilly 2011, с. 2151 – 2159.
  12. Rabe 2007, с. 532 – 555.
  13. Decramer 2012, с. 1341 – 1351.
  14. Vestbo 2013, с. 1-7.
  15. NICE 2010, с. 60-70.
  16. Mahler 2006, с. 234-238.
  17. National Heart, Lung, and Blood Institute 2013.
Цитирани източници