Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVII в.)
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
1600 Мирон Михайлович Шаховски Достигане до река Пур, вливаща се в Обския залив Русия
началото на XVII в. руски казаци Достигане областите на юг от Таймирския п-ов, Салаирския кряж (възвишение), Средносибирското плато и Абаканския хребет Русия
1600 – 1610 Лука Плаване на изток от устието на река Об към устието на Енисей и откриване островите Еленов (72°25′ с. ш. 77°50′ и. д. / 72.416667° с. ш. 77.833333° и. д.) и Сибиряков (72°55′ с. ш. 79°00′ и. д. / 72.916667° с. ш. 79° и. д.) и устието на река Пясина Русия
1601 – 1611 Франсоа Пирар (1578 – 1623) Пътешествие от Франция в Южна Азия и посещение на Малдивските о-ви Индия, Малдиви
1603 – 1607 Бенту ди Гоиш Пътешествие от Индия в Кашгария и достигане до Турфанската падина Китай
1609 Уилям Кийлинг (1578 – 1620) Откриване на Кокосовите о-ви (Кийлинг, 12°07′ ю. ш. 96°54′ и. д. / 12.116667° ю. ш. 96.9° и. д.) Австралия
1610 Кондратий Курочкин Плаване по средното и долно течение на Енисей и достигане на изток до устието на река Пясина Русия
1611 Хендрик Браувър Откриване на нов, много по-бърз и удобен морски път за Холандска Индия през южната част на Индийския океан и покрай западните брегове на Австралия
1615 Василий Тюменец Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Монголия. Изкачване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Пресичане горното течение на река Хемчик, спускане по река Карти до езерото Урег нур (50°10′ с. ш. 91°00′ и. д. / 50.166667° с. ш. 91° и. д.), продължаване на изток, достигане до езерото Убсу нур и извършване на първото му описание Русия, Монголия
1616 – 1619 руски казаци Първо изследване на бреговете мужду устиуто на река Кара и устието на Енисей Русия
1616 – 1626 Пиетро де ла Вале Пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия, Иран и Индия и първи достоверни географски сведения за посетените райони Сирия, Израел, Ирак, Иран, Индия
1618 – 1619 Иван Петлин Пътешествие с дипломатическа цел от Томск до Пекин. Изкачиване по река Том, пресичане на Абаканския хребет и Западните Саяни и проникване в Тува. Достигане до езерото Убсу Нур, прехвърляне на хребета Хан Хухей, преминаване покрай южните склонове на планината Хангай, пресичане на пустинята Гоби и достигане до Пекин Русия, Монголия, Китай
ок. 1620 руски казаци Предполагаемо плаване покрай п-ов Таймир от запад на изток Русия
1620 – 1624 Демид Сафонович Пенда Изкачване по цялото течение на река Долна Тунгуска (1620 – 1623), преминаване на вододела и откриване на река Лена в района на днешния град Киренск. Спускане по Лена до Якутск, връщане обратно и изкачване по реката нагоре от Киренск до 54º с.ш., преминаване на запад до Ангара и спускане по нея до Енисейск Русия
1623 Поздей Фирсов Откриване устието на река Подкаменна Тунгуска и изкачване по нея до десния ѝ приток река Чуня (96º 30` и.д.) Русия
1624 Василий Тюменец Изкачване на 1000 км нагоре по река Ангара до Шаманския праг (57º 10` с.ш.) Русия
1624 – 1631 Антонио Андради, Франсишку Азиведу Пресичане на Хималаите и първо европейско проникване в Тибет. Първи географски материали за горното течение на река Ганг, Югозападен Тибет, горното течение на река Инд, Кашмир и Пенджаб Индия, Китай, Пакистан
1627 Пиер Бертело Първо, сравнително точно картиране на бреговете на оостров Калимантан и съставяне на карта Индонезия, Малайзия
1627 – 1643 С. Манрик Пътешествие в Бирма и на островите Ява и Сулавеси. Завръщане през Калкута, Агра, Афганистан, Иран и Ирак Мианмар, Индонезия, Индия, Афганистан, Иран, Ирак
1628 Василий Бугор Плаване по горното течение на Ангара и реките Илим и Игирма. Поход от река Игирма към река Кута, спускане по нея до Лена и основаване на градовете Киренск и Уст Кут Русия
1628 – 1629 Ерофей Хабаров Плаване до Мангазея (1628) и към река Хета в източната част на п-ов Таймир (1629) Русия
1629 Иван Галкин Пресичане вододела на реките Илим и Кута и основаване на град Илимск Русия
1630 Мартин Василиев Изкачване по река Долна Тунгуска до мястото, където се сближава с река Чона (на 61º с.ш.), спускане по Чона до Вилюй и по последната до Лена и плаване нагоре по Лена до средното ѝ течение Русия
30-те години на XVII в. Иван Елфимов Откриване на река Попигай (най-големия, десен приток на Хатанга) Русия
1630 – 1632 Пьотър Бекетов, Иван Падерин Откриване извора на река Лена (1630), спускане по нея до устието на десния ѝ приток Алдан и основаване на град Якутск (1632). Откриване на долното течение на Лена от Якутск до устието ѝ (Иван Падерин) Русия
1630 – 1633 Жан-Батист Таверне Посещение на Истамбул, Ерзурум, Баку, Исфахан, Багдад и Халеб Турция, Азербайджан, Иран, Ирак, Сирия
1632 Фьодор Пущин Откриване и проследяване на около 500 км от течението на река Об от устието на река Том нагоре до устието на река Чумиш (53°30′ с. ш. 83°10′ и. д. / 53.5° с. ш. 83.166667° и. д.) Русия
1632 – 1634 Степан Коритов Плаване от Туруханск по реките Долна Тунгуска и Вилюй до Якутск и първо изкачване по река Алдан и левия ѝ приток Амга Русия
1634 Иля Перфилев Плаване на изток от устието на река Лена и откриване на Янския залив и цялото течение на река Яна Русия
1634 Иван Ребров Плаване на запад от устието на река Лена и откриване на Оленьокския залив и устието на река Оленьок Русия
1636 Питер Питерсзон Откриване на о-вите Танимбар (7°40′ ю. ш. 131°30′ и. д. / 7.666667° ю. ш. 131.5° и. д.) Индонезия
1636 – 1640 Елисей Юриев Буза Плаване от устието на Лена на запад към река Оленьок и на изток към реките Яна (частично преминаване по суша) и Чондон и откриване устието на река Омолой и хребета Кулар Русия
1637 – 1639 Посник Иванов-Губар Първи поход през Верхоянските планини към реките Яна и Индигирка Русия
1638 Иля Перфилев Основаване на град Верхоянск Русия
1638 – 1639 Максим Перфилев Изкачване на 1000 км по река Витим до устието на река Ципа и първо проникване във Витимското плато и в Задбайкалието Русия
1638 – 1641 Иван Ребров Завършване откриването на Янския залив. Откриване на около 900 км от северното крайбрежие на Азия между устията на Яна и Индигирка, в т.ч. протока Дмитрий Лаптев (отделящ Големия Ляховски остров от континента). Изкачване на 600 км по Индигирка до устието на река Уяндина Русия
1638 – 1649 Жан-Батист Таверне Пребиваване в Северна и Централна Индия и събиране на обширен географски материал за природата и населението на страната. Пресичане на Северна Индия от делтата на Ганг на запад през Агра до Камбейския залив, достигане до Хайдарабад и през горното течение на река Кришна излизане на западния бряг на Индия на 16º с.ш. Индия
1639 Матис Кваст (неизв.-1641), Абел Тасман Първо европейско плаване покрай източните брегове на остров Хоншу и откриване на о-вите Идзуситито на юг от Хоншу Япония
1639 – 1641 Иван Москвитин 1639: Откриване и пресичане на хребета Джугджур, спускане по река Уля и достигане до Охотско море. Откриване устието на река Охота, устията на реките Урак, Кухтуй, Улбея, Иня и Тауй и около 500 км от северното крайбрежие на Охотско море до Тауйската губа (59°30′ с. ш. 150°00′ и. д. / 59.5° с. ш. 150° и. д.); 1640: Откриване на западното и югозападното крайбрежие на Охотско море, в т.ч. Удската губа (54°50′ с. ш. 135°50′ и. д. / 54.833333° с. ш. 135.833333° и. д., устието на река Уда, Шантарските о-ви и проникване от север в Сахалинския залив; 1641: Повторно пресичане на хребета Джугджур и завръщане в Якутск Русия
1640 – 1642 Иван Родионов Ерастов Спускане по река Индигирка, плаване от устието ѝ на изток и откриване на река Алазея Русия
1641 Пьотър Сабински Изкачване по река Об и откриване на река Бия (дясна съставяща на Об), Телецкото езеро и вливащата се в него от юг река Чулишман Русия
1643 Курбат Иванов, Семьон Скороход Изкачване по река Лена и по притока ѝ Иликта, пресичане на Приморския хребет и откриване на езерото Байкал и остров Олхон. Откриване на над 600 км от крайбрежието на Байкал, в т.ч. устията на реките Горна Ангара и Баргузин и Баргузинския хребет Русия
1643 Василий Сичов Изкачване до изворите на река Пясина, спускане по реките Хета и Хатанга до морето, плаване на изток и откриване устието на река Анабар Русия
1643 Мартин Геритсон де Фриз Откриване на югоизточното крайбрежие на остров Хокайдо от нос Еримо (41º 55` с.ш.) на североизток. Откриване на Курилските о-ви, в т.ч. протока Фриз, островите Итуруп (с вулкана Берутарубе), Уруп и Кунашир (с вулкана Тятя) и протока Екатерина. Откриване на около 800 км от бреговете на остров Сахалин, в т.ч. заливите Анива и Търпение и носовете Анива (46°02′ с. ш. 143°24′ и. д. / 46.033333° с. ш. 143.4° и. д.) и Търпение (48°38′ с. ш. 144°45′ и. д. / 48.633333° с. ш. 144.75° и. д.) Япония, Русия
1643 – 1644 Михаил Стадухин Откриване на около 500 км от северното крайбрежие на Азия между устията на реките Алазея и Колима, долното течение на Колима и Колимската низина. Основаване на градовете Среднеколимск (1643) и Нижнеколимск (1644) Русия
1643 – 1646 Василий Поярков 1643 – 1644: Изкачване по реките Алдан, Учур и Гонам, пресичане на вододела между Лена и Амур, достигане до река Брянта (десен приток на Зея, на 128° и.д.) и спускане по нея и по река Зея (открита от него) до устието на левия ѝ приток река Умлекен; 1644: Спускане по река Зея и по река Амур до устието ѝ и окриване устията на реките Сунгари и Усури; 1645: Откриване на Амурския лиман, проследяване на югозападния бряг на Охотско море и откриване залива Академия и един от Шантарските о-ви и устието на река Уля (58°50′ с. ш. 141°50′ и. д. / 58.833333° с. ш. 141.833333° и. д.); 1646: Изкачва по Уля, достигане до река Мая и по реките Алдан и Лена завръщане в Якутск Русия
1644 Иван Похабов Откриване на река Селенга, вливаща се от югоизток в езерото Байкал Русия
1646 Исай Игнатиев Плаване на изток от устието на Колима и откриване на Чаунска губа и остров Айон (69°50′ с. ш. 168°40′ и. д. / 69.833333° с. ш. 168.666667° и. д.) Русия
1648 Алексей Филипов Плаване на изток от устието на река Охота и откриване на п-ов Лисянски (59°15′ с. ш. 146°05′ и. д. / 59.25° с. ш. 146.083333° и. д.), Мотъйклейския залив (59°25′ с. ш. 148°55′ и. д. / 59.416667° с. ш. 148.916667° и. д.), п-ов Хметевски (59°20′ с. ш. 148°40′ и. д. / 59.333333° с. ш. 148.666667° и. д.), островите Спафарев (59°10′ с. ш. 149°00′ и. д. / 59.166667° с. ш. 149° и. д.), Талан (59°20′ с. ш. 149°05′ и. д. / 59.333333° с. ш. 149.083333° и. д.) и Завялов (59°00′ с. ш. 150°40′ и. д. / 59° с. ш. 150.666667° и. д.) и п-ов Кони (59°00′ с. ш. 151°40′ и. д. / 59° с. ш. 151.666667° и. д.) Русия
1648 Иван Галкин Плаване покрай източния бряг на езерото Байкал до устието на река Баргузин Русия
1648 Семьон Дежньов, Федот Алексеевич Попов Плаване покрай най-североизточните брегове на Азия от Чаунска губа на изток и откриване на Беринговия проток и устието на река Анадир Русия
1649 Василий Сичов Откриване на възвишението Прончищев на изток от устието на река Анабар Русия
1649 – 1653 Ерофей Хабаров 1649 – 1650: Изкачване по река Ольокма (десен приток на Лена) и по притока ѝ река Тунгир, преминаване през планината Ольокмински Становик и достигане до река Урка (ляв приток на Амур); 1650 – 1651: Спускане по Урка и Амур до устието на река Зея; 1652 – 1653: Плаване надолу по Амур до устието на река Усури и завръщане обратно Русия
1650 – 1652 Михаил Стадухин, Василий Бугор 1650: Поход на изток от река Колима, достигане до река Анадир; 1651: Изкачване по река Майн (десен приток на Анадир), пресичане на вододела на юг-югозапад, спускане по река Пенжина до Охотско море и плаване до устието на река Гижига; 1652: Достигане на запад до устието на река Тауй и откриване на около 1000 км от северния бряг на Охотско море Русия
ср. 50-те години на XVII в. Курбат Иванов Проследяване на около 1000 км от течението на река Ольокма (десен приток на Лена), до устието на река Тунгир и откриване на десния ѝ. приток река Нюкжа Русия
1651 Иван Абрамович Баранов Изкачване по цялото течение на река Омолон (десен приток на Колима) и спускане по река Гижига до Охотско море. Откриване на Колимската планинска земя Русия
1651 – 1668 Жан-Батист Таверне Пребиваване в Южна (1651 – 1655, 1657 – 1662) и Северна Индия (1664 – 1668) и остров Ява (1657 – 1662) и събиране на обширен географски материал за природата и населението на посетените страни Индия, Индонезия
1653 – 1656 Пьотър Бекетов 1653: Изкачване по Селенга и притока ѝ Хилок до езерото Ирген, преодоляване на Яблоновия хребет и спускане в долината на река Ингода; 1654: Спускане по Ингода до устието на река Чита и основаване на град Чита. Продължаване надолу по Ингода, достигане до река Шилка и основаване на град Нерчинск. Плаване надолу по Шилка, достигане до сливането ѝ с река Аргун и продължаване надолу по Амур до устието на река Зея; 1655: Спускане до устието на Амур; 1656: Изкачване по Амур и през Нерчинск завръщане в Енисейск Русия
1654 – 1656 Фьодор Байков Пътешествие в Монголия и Китай с дипломатическа цел. Изкачване по река Иртиш до изворите ѝ, преминаване покрай езерото Зайсан, пресичане на хребета Саур, областта Джунгария и пустинята Гоби и през град Калган пристигане в Пекин (3 март 1656) Казахстан, Китай, Монголия
1655 Яков Василиевич Вятка Откриване на остров Крестовски (70°51′ с. ш. 160°37′ и. д. / 70.85° с. ш. 160.616667° и. д.) от Мечите о-ви Русия
1656 Онуфрий Степанов Изкачване по река Усури (десен приток на Амур) на повече от 300 км, до 46º с.ш. и откриване устията на десните ѝ притоци Хор, Бикин и Иман Русия
1660 Курбат Иванов Спускане по река Анадир до устието ѝ и плаване на североизток към нос Чукотка (Дежньов). Откриване на заливите Кръст и Провидение Русия
1661 – 1664 Йохан Грубер, Алберт д`Орвил Пътешествие от Пекин през град Синин, езерото Кукунор и Лхаса, пресичане на Хималаите, преминаване през Катманду, спускане в долината на Ганг и достигане до Агра. Пресичане на Афганистан, Персия и Турция и завръщане Рим Китай, Непал, Индия, Афганистан, Иран, Турция
1662 – 1668 И. Меркурев Походи от река Анадир на юг към п-ов Камчатка и достигане до река Камчатка Русия
1667 – 1668 Т. Стадухин Плаване от устието на Колима до нос Дежньов, поход към южните брегове на п-ов Чукотка и от там към реките Анадир и Пенжина Русия
1670, 1675 Игнатий Милованов Две дипломатически мисии в Пекин. 1670: Тръгване от Нерчинск, пресичане на река Аргун, изкачване по левия ѝ приток река Чжадунхе, преодоляване на планината Голям Хинган, спускане по река Ялухе (десен приток на Нунцзян), пресичане на река Силяохе и пристигане в Пекин; 1675: Изкачване по Ангара до Байкал и по река Селенга до устието на река Уда, продължаване на североизток покрай десния бряг на реката до езерото Болшое Еравное, пресичане на Яблоновия хребет и по реките Чита и Ингода (от системата на Амур) пристигане в Нерчинск. От Нерчинск по Шилка и Амур достигане до селището Албазин (124° 05' и.д.), минаване покрай източните склонове на планината Голям Хинган и пристигане в Пекин Русия, Китай
1675 – 1678 Николае Милеску Дипломатическа мисия в Китай по маршрута Москва – Вологда – Великий Устюг – Соликамск – Тоболск – Нарим – Енисейск – Ангара – Байкал – устието на река Уда – Яблоновите планини – река Ингода – река Шилка – Нерчинск – река Аргун – река Нунцзян и достигане до Пекин на 15 май 1676. Връщане обратно в Москва през януари 1678. Събиране на обширни географски сведения за Западен Сибир и Източен Сибир, Далечния изток и Китай Русия, Китай
1681 Игнатий Милованов Изследване и описание на части от западната част на Зейско-Бурейнската равнина и южната част на Амурско-Зейското плато Русия
1688 – 1722 Жан Венан Буше Събиране на първите достоверни сведения за южната част на Индия. Изследванията му обхващат област от около 200 хил. км2, в т.ч. източното крайбрежие от нос Кумари (8º 04` с.ш.) до 14º с.ш. – т.е. повече от 1000 км Индия
1691 М. Мухоплев Откриване на остров Столбовой (74°05′ с. ш. 135°50′ и. д. / 74.083333° с. ш. 135.833333° и. д.) от Новосибирските о-ви Русия
1691 – 1696 Лука Семьонович Морозко Походи във вътрешността на п-ов Камчатка и откриване на река Тигил (1696) Русия
1697 – 1699 Владимир Атласов, Лука Семьонович Морозко Откриване и завладяване на п-ов Камчатка. Първи географски сведения за природата и населението на полуострова Русия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 254 – 304, 361 – 364, 385.
Т. 3 . Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 70 – 77, 134 – 135, 143 – 147, 152 – 153.