Хронология на борбите против османското владичество (1396 – 1878)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хронологията на борбите за възстановяване на българската държавност от падането на Второто българско царство под османска власт през 1396 г. до Освобождението на България на 3 март 1878 г. включва:[1]

През XV век[редактиране | редактиране на кода]

През XVI век[редактиране | редактиране на кода]

През XVII век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско
  • 1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско
  • 1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония
  • 1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен
  • 1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина
  • 1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко
  • 1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България
  • 1689 г. Опит за въстание в Североизточна България
  • 1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония
  • 1689 г. Действия на хайдутския воевода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко
  • 1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско
  • 1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие

През XVIII век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока
  • 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид
  • 1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър
  • 1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско
  • 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване
  • 1730 г. Бунт на българите в Силистренско
  • 1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград
  • 1737 г. Въстание на българите в Западна България
  • 1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско
  • 1759 г. Вълнения на българите в Силистренско
  • 1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието
  • 1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско
  • 1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско
  • 1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа

През XIX век[редактиране | редактиране на кода]

  • 1804 – 1806 г. Участие на българи доброволци в Сръбското въстание.
  • 1807 г. Действия на отряда на хайдут Велко против кърджалиите.
  • 1810 г. Въстанически действия на българи в Разградско, Русенско, Беленско, Варненско и Централна Стара планина.
  • 1811 г. Организиране на българска земска войска.
  • 1821 – 1828 г. Участие на българи в Гръцкото въстание.
  • 1828 – 1829 г. Участие на българи доброволци в Руско-турската война.
  • 1829 – 1830 г. Подготовка на въстание начело с капитан Георги Мамарчев.
  • 1832 – 1833 г. Подготовка за въстание в Нишко.
  • 1833 г. Бунт в Неготинско, Зачарско и други.
  • 1835 г. Избухване на въстание в Нишко.
  • 1835 г. Велчовата завера и подготовка на въсътание в Търново.
  • 1836 г. Вълнения в Пиротско, Белоградчишко и Берковско начело с Манчо Пунин (Манчова буна).
  • 1837 г. Въстание в Чипровско начело с Върбан Панов и Кр. Нешин.
  • 1841 г. Въстание в Нишкия еялет.
  • 1841 – 1843 г. Трите Браилски бунта, организирани от българи емигранти.
  • 1849 г. Бунт във Видинско начело с Пуйо войвода.
  • 1850 г. Въстание в Северозападна България.
  • 1854 г. Организиран български доброволчески корпус.
  • 1856 г. Въстание в Северозападна България начело с Иван Кулин и Д. Петрович.
  • 1856 г. Въстание в Габровско начело с капитан Дядо Никола (Никола Филиповски).
  • 1856 г. Димитракиевата буна във Видинско и Белоградчишко.
  • 1859 г. Първи бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
  • 1862 г. Организиране на Първата българска легия в Белград.
  • 1862 г. Въстание в Търновско и Габровско (Хаджисотировата буна).
  • 1863 – 1865 г. Преминаване от Румъния в България на четите на Стоян войвода и Герго Капитански, на П. Хитов и Ст. Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
  • 1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
  • 1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан.
  • 1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов.
  • 1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
  • 1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград.
  • 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско.
  • 1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет.
  • 1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация.
  • 1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други.
  • 1876 г. Обявяване на Априлското въстание.
  • 1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание.
  • 1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан.
  • 1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй.
  • 1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия.
  • 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
  • 1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение.
  • 1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петров, Петър. Пет века под ятагана и Корана Т.1: Османската империя – ислямска държава. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2012. ISBN 9789540733869. с. 662.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]