Хронология на промените в околната среда

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хронология на влиянието на промените в околната среда върху човешката история, както и на влиянието на човека върху околната среда.

Това е приложение към статията за Детерминизъм на средата.

Списъкът от събития не претендира за пълнота, подборът им е определен от целите на статията.

Цветно кодиран

цвят значение
година без коментар
година период на значително застудяване
година период на топло време
година период на по-топло време
година период на необичайно влажно време
година период на засуха

[1]

от Плейстоцен до Холоцен[редактиране | редактиране на кода]

Времето от около 15000 до 5000 г. пр.н.е. е било време на преход, на бърза и всеобхватна промяна в околната среда, тъй като планетата преминава от Ледникова епоха към топла епоха. Морското равнище се покачва драматично (както се покачва и сега), земята затисната от тежестта на ледниците започва да се издига отново, горските и пустинните пояси се разширяват, климатът постепенно става „по-модерен“. В процеса на постепенното затопляне планетата е свидетел на няколко топли и студени периода, като късен дриас и холоценски температурен оптимум, както и на обилни валежи. Плейстоценската мегафауна изчезват, но масовото измиране продължава с холоценското масово измиране. Общоприето е, че преди около 11 700 години (9700 г. пр.н.е.) завършва старата ера (Плейстоцен, Палеолит, Каменна епоха, последна Ледникова епоха), и започва съвременната епоха каквато я познаваме.

Години Събития
Начало Край
ок. 2 588 000 г. пр.н.е. ок. 12 000 г. пр.н.е. Плейстоцен
ок. 41 000 г. пр.н.е. Най-ранни следи от първите съвременни хора, мигрирали в Еропа от Близкия Изток (Оринякска култура). За първи път се появява в източна Европа ок. 41 000 г. пр.н.е., след това се разпространява в Западна Европа между 38 и 34 000 г. пр.н.е.
ок. 31 000 г. пр.н.е. ок. 20 000 – 15 000 г. пр.н.е.
  • Граветска култура – последната 'унифицирана' Европейска култура. Идва на смяна на Оринякската и изчезва около 20 000 г. пр.н.е., около пикът (LGM) на последната Ледникова епоха, като някои елементи се наблюдават чак до 15 000 г. пр.н.е.
  • Около LGM поради спадането на нивото на Средиземно море се образува сухоземна връзка между Италия и Балканският полуостров – Голямата Адриатическа низина, залята отново в края на Ледената епоха (вероятно ок. 15 000 г. пр.н.е.)[2]
ок. 22 000 г. пр.н.е. Най-ранни следи от първите хора, преминали от Сибир в Северна Америка през Беринговия проток[3]
ок. 21 000 г. пр.н.е. Открити са доказателства, че хората са събирали и консумирали диви зърнени култури още преди 23 хиляди години.[4]
ок. 20 000 г. пр.н.е. Температурата в Антарктида бързо и рязко се покачва с 6 °C[5]
ок. 19 000 г. пр.н.е. Максимум на ледниковата покривка / минимум на морското равнище
ок. 20 000 г. пр.н.е. ок. 15 000 г. пр.н.е. Солутренска култура – Идва на смяна на Граветската във Франция и Испания
ок. 19 000 г. пр.н.е. ок. 8000 г. пр.н.е. Епиграветска култура – Идва на смяна или наследява (продължава) Граветската от Италия до Волга. Заменена е от Мезолитните култури към 8000 г. пр.н.е.
ок. 20 000 г. пр.н.е. ок. 12 150 г. пр.н.е. Мезолитен 1 период в Левант
ок. 17 000 г. пр.н.е. ок. 13 000 г. пр.н.е. Oldest Dryas – най-старият студен период през последната Ледникова епоха в Европа.
ок. 18 000 г. пр.н.е. Последен минимум на морското ниво (ок. 120 м. под сегашното)[6]
ок. 13 000 г. пр.н.е. Начало на холоценското масово измиране. Най-ранни доказателства за водене на война.

Топлинният удар 1А повишава нивото на световния океан с 20 метра (средно с 4 до 6 мм на година).

ок. 12 670 г. пр.н.е. ок. 12 000 г. пр.н.е. топъл период на Bølling – временно затопляне между Oldest Dryas и Older Dryas студени периоди в края на последния ледников период. На местата, където е нямало застудяване (Older Dryas), периода се нарича Bølling-Allerød.
ок.12 340 г. пр.н.е. ок. 11 140 г. пр.н.е. Джебел Сахаба в долината на Нил: мястото на първата известна битка/война в историята.
ок. 12 500 г. пр.н.е. ок. 10 800 г. пр.н.е. Натуфийската култура в Левант полага основите на земеделието
ок. 12 000 г. пр.н.е. ок. 11 700 г. пр.н.е. студен период
ок. 11 700 г. пр.н.е. ок. 10 800 г. пр.н.е. топъл и влажен период
ок. 13 000 г. пр.н.е. ок. 11 000 г. пр.н.е. От топенето на снеговете се образува ледниковото езеро Агасис. Около 11 000 г. пр.н.е. то прелива и се изпразва през река Маккензи в северния ледовит океан, което може би причинява следващият студен период.
ок. 12 000 г. пр.н.е. ок. 8000 г. пр.н.е. построен е Гьобекли тепе – най-древният мегалитен комплекс в света
ок. 10 900 г. пр.н.е. (калибриран) или
ок. 8900 г. пр.н.е. (не-калибриран) 		Земята се е срещнала с кометата Кловис, според една хипотеза
ок. 10 900 г. пр.н.е. ок. 9700 г. пр.н.е. нов студен период
ок. 10 000 г. пр.н.е.

10-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 9700 г. пр.н.е.
  • Образува се беринговият проток: сухопътната връзка между Сибир и Северна Америка изчезва поради покачването на морското ниво, преминаването от Сибир в Америка става възможно само по леда през зимата
  • Северна Америка: Лонг Айлънд се превръща в остров
ок. 9660 до към 9600 г. пр.н.е. студеният период завършва. Край на Плейстоцена и начало на Холоцена. Голяма част от замръзналата земя става обитаема отново. Според някои учени този студен период е продължил от около 10 800 г. пр.н.е. до към 9500 г. пр.н.е. и е бил предизвикан от нарушаването на топлото течение в Северния Атлантически океан (Гълфстрийм), причинено от изливането на езерото Агасис.
ок. 9500 г. пр.н.е.
ок. 9270 г. пр.н.е. Температурата в Гренландия бързо и внезапно се повишава с 4 °C[9]
ок. 9000 г. пр.н.е. Първа каменна постройка в Йерихон.

9-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 8500 г. пр.н.е. to 7370 Йерихон се превръща в един от първите градове през този период
ок. 8000 г. пр.н.е.
  • Преход от периода Борий към периода Атлантик.
  • Завършва късния Палеолит и започва Новокаменна епоха.
  • топенето на ледената кора в Антарктида продължава.
  • Азия – повишаване на морските нива поради топене на ледниците.
  • Северна Америка – ледниците се отдръпват и към 8000 г. пр.н.е. Уисконсинското обледеняване завършва.
  • Англия – най-старият намерен скелет на Хомо сапиенс на острова (имал черна кожа и сини очи)[10]
  • По целия свят – в много региони има наводнения поради топенето на ледниците.
  • Неолитна революция – хората преминават от събиране и ловуване към земеделие и скотовъдство.

8-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 7900 г. пр.н.е. ок. 7700 г. пр.н.е. езерото Агасис се напълва отново от топенето на ледовете ок. 7900 г. пр.н.е., а ледниците се отдръпват на север
ок. 7640 г. пр.н.е. Според хипотезата на Дейт метеорит удря земята и причинява глобален катаклизъм.
ок. 7500 г. пр.н.е.
7500 – 7000 г. пр.н.е. 3500 – 3000 г. пр.н.е. До около 5000 г. пр.н.е. територията на пустинята Сахара е била значително по-влажна от днес, сравнима със саваната.

7-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Промяна на температурата според различните реконструкции и тяхната средна стойност. Сегашната епоха е вдясно (2004 г.).
Години Събития
Начало Край
ок. 7000 г. пр.н.е. ок. 3000 г. пр.н.е. Холоценски максимум, най-топлият период през последните 125 000 години, с минимално заледяване и най-високи нива на световния океан. (McEvedy)
ок. 6600 г. пр.н.е. 'Jiahu' символи, издълбани върху коруби на костенурки, от град Jiahu, Северен Китай
ок. 6500 г. пр.н.е.
ок. 6440±25 г. пр.н.е. Изригва вулкан на Курилските острови със сила ВЕИ 7. Изригването е било едно от най-силните през Холоцена
ок. 6400 г. пр.н.е. езерото Агасис се излива в океана за последен път, формирайки езерата Манитоба, Уинипег, Уинипегосис, и Горското езеро, както и някои други. Това събитие може да е причина за следващото рязко застудяване 200 години по-късно.
ок. 6200 г. пр.н.е. рязко застудяване, продължило 2 до 4 века
ок. 6100 г. пр.н.е. Подводно свлачище в Норвегия, причинило мегацунами в Норвежко море
ок. 6000 г. пр.н.е.
  • Повишаването на океанското ниво създава Торесовия проток, разделяйки Австралия от Нова Гвинея.
  • Сахара прогресивно се засушава.
  • Поленова зона VI, свързана с натрупване на цветен прашец от дъб и бряст, по-топъл и морски климат. Съвременна фауна, нарастващо влияние на човека с разпространението на Неолитното земеделие.
  • Повишаващите се морски нива поради топенето на ледниците започват да заливат територията, която ще се превърне в Ирландско море, отделяйки Ирландия от Великобритания.
  • В резултат на изригване на вулкана Етна в Сицилия се образува мега цунами, което опустошава бреговете на източното Средиземноморие от Европа през Азия до Африка.[13]

6-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Култури на късния неолит в Европа (ок. 3500 г. пр.н.е.). Дунавската култура е оцветена в жълто.
Години Събития
Начало Край
ок. 5600 г. пр.н.е. Според хипотезата за Потоп в Черно море то се превръща от сладководно езеро в соленоводно море при потоп през Босфора. Според последното изследване, това се е случило преди 7600 г., нивото е било 120 м. по-ниско от сегашното, а изравняването е станало за няколко десетилетия.[14]
ок. 5500 г. пр.н.е.
  • Начало на опустинване на Северна Африка, която в крайна сметка води до появата на пустинята Сахара. През този период територията е все още по-влажна от днес. Има вероятност този процес да е принудил хората да мигрират към района на Нил на изток, създавайки условия за формирането на античната цивилизация в Древен Египет.
  • В резултат на понижаване на сушата Ютландският полуостров се отделя от Южна Швеция и се образуват проливите Голям и Малък Белт. Водите от Северно море нахлуват в басейна на Мастоглоя, и се образува Литориново море, което покрива значителни части от днешните Швеция и Финландия. Нивото му е било със 7 до 9 метра по-високо от съвременното. Има теория, че Ладожкото езеро тогава е представлявало само залив, който се е съединявал с него с широк пролив на север от Карелския провлак.
ок. 5500 г. пр.н.е. ок. 3500 – 2500 г. пр.н.е. Развитие на първото земеделско общество в Европа; заражда се в Дунавските низини (ок. средата на 7 хил. пр.н.е.) след миграция на земеделци от Анатолия, които се смесват с местните ловци, и след това се разпространява на запад по крайбрежието на Средиземно море и на северозапад срещу течението на река Дунав. Обхваща няколко вълни на културно развитие, които продължават до пристигането на носителите на Ямната култура през 3 хил. пр.н.е. Неолитните земеделци в Гърция (Пелопонес) се различавали от останалите Европейски земеделци и изглежда са дошли по друг път.

[15][16]

ок. 5300 г. пр.н.е.
ок. 5000 г. пр.н.е.

5-о хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 4570 г. пр.н.е. ок. 4250 г. пр.н.е. Пред-династична култура Merimde на Нил
4650 – 4500 г. пр.н.е. ок. 4100 г. пр.н.е. Култура Варна – най-старото технологично обработено злато в Европа и света (намерено в Градът на птиците), първите каменни градежи в Европа.
4400 г. пр.н.е. 3500 г. пр.н.е. Амратска (Накада I) култура в Додинастичен период на Египет
4000 г. пр.н.е. 3100 г. пр.н.е. Шумерска култура в Месопотамия

4-то хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Формиране и миграция на индоевропейските народи.
Години Събития
Начало Край
3900 г. пр.н.е.
  • Продължителна засуха е причина за миграция на племената по целия свят към речните долини, с възможни отражения върху човешкото поведение.
  • Рязко изчезване на Убаидската култура.
3600 г. пр.н.е. 2800 г. пр.н.е.
3500 г. пр.н.е. до 3000 г. пр.н.е. Край на периода Neolithic Subpluvial, климатът в пустинята Сахара отново става сух и горещ около 3900 г. пр.н.е..
3500 г. пр.н.е. 3200 г. пр.н.е. Gerzeh/Naqada II египетска култура
3200 г. пр.н.е. 2900 г. пр.н.е. Рязко застудяване, довело до придвижване на ледената граница, опитомяването на коня и влошаването на икономическите условия вследствие на засухата.
3300 г. пр.н.е. 2600 г. пр.н.е. Развитие на Ямната култура в степната зона над Черно и Каспийско море, 4 период от Курганната култура, свързвана с прото-индоевропейците
3200 г. пр.н.е. 3000 г. пр.н.е. Нулева династия на Древен Египет
3100 г. пр.н.е. 2686 г. пр.н.е. Архаичен период на Египет. През този период се формират отличителните черти на Древен Египет. Предполага се, че тогава са измислени и египетските йероглифи (за началото на използването им се спори, като спорен някои учени то е в началото на тоя период, а според други – в края).
м/у 3000 г. пр.н.е. и 2800 г. пр.н.е. Метеорит или комета удрят Земята, създавайки кратер с диаметър 30 км на дъното на Индийския океан, според една от теориите за световния Потоп.

3-то хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Разпространение на погребенията от ямната култура и тази на шнуровата керамика.
Археологически находки от културата на камбановидните чаши.
Години Събития
Начало Край
ок. 3000 г. пр.н.е.
  • Край на Холоценския максимум, времето постепенно започва да застудява
  • Започва изграждането на Стоунхендж. В първоначалните си варианти той е представлявал канавка и насип, оформящи кръг, с 56 дървени стълба по края. (National Geographic, June 2008).
  • Създаден е шумерският клинопис, считан за една от най-старите писмени системи.
2900 г. пр.н.е. Наводнения в Шурупак с катастрофичен характер, доказани със седименти в Северен Ирак, простиращи се на север до Киш, а на юг до Урук; за вероятна причина се посочва нов период на силни дъждове в Ниневия довело до преливането на реките Карун и Тигър. С това наводнение се свързва края на периода Jemdet Nasr period и началото на раннодинастичния период в развитието на местната култура. Това наводнение е свързвано и с мита за Потопа.
ок. 2880 г. пр.н.е. Пониква дървото Прометей (мъхестошишарен бор от рода Pinus longaeva), предишният най-стар известен неколониален организъм (отсечен 1964 г.).
ок. 2832 г. пр.н.е. Пониква дървото Метусалем (мъхестошишарен бор), най-старият известен неколониален организъм в света.
2807 г. пр.н.е. Предполагаемата дата на падането на астероид или комета между Африка и Антарктида около слънчевото затъмнение на 10 май, изведена от анализа на митовете за потопа. Възможно е удара да е довел до образуването на кратера Бъркъл и шеврона Фенамбози близо до Мадагаскар.[17][18]
ок. 2900 г. пр.н.е. ок. 2350 г. пр.н.е. В почти-цяла Европа се разпространява Културата на шнуровата керамика, наричана още Култура на бойните брадви (секири) – част от втората вълна на експанзия на Курганната култура. Носителите на тази култура са генетични наследници на носителите на Ямната култура, като показват и генетична близост с хората от културата Синтаща-Петровка (подкултура на Андроновската култура)

Обикновено се асоциира с развитието на Индоевропейското езиково семейство

ок. 2900 г. пр.н.е. 2200 – 1800 г. пр.н.е. В централна и западна Европа се разпространява културата на камбановидните чаши – част от втората вълна на експанзия на Курганната култура

Носителите и идват в Северна Европа от степната зона над Черно и Каспийско море. На Юг/Юго-Запад тя се разпространява предимно като културно влияние, а на Север и Северо-Запад – като физическа миграция. [19][20]

2650 г. пр.н.е.
  • Шумерският епос за героя Гилгамеш описва обширни гори от Кедър на мястото на сегашен южен Ирак. Гилгамеш побеждава боговете и отсича горите, но боговете в отговор проклинат Шумер с огън (или засуха). Към 2100 г. пр.н.е. в резултат на ерозия и осоляване почвата става неплодородна. Един шумер е писал, че „земята (почвата) стана бяла“. Цивилизацията се премества на север към Вавилон и Асирия. И при тези цивилизации изсичането на горите е фактор за възхода и упадъка им.
  • Един от най-старите закони за запазване на останалите гори е приет в Ур.
ок. 2630 г. пр.н.е. 1815 г. пр.н.е. Строят се на Египетски пирамиди.
2500 г. пр.н.е. Сахара се превръща в суха пустиня, с условия близки до съвременните. Изсушаването е започнало около 7500 – 6000 г. пр.н.е., в резултат на изместването на западноафриканския тропически мусонен пояс на юг от Сахел, и усилено от събитията през 3900 г. пр.н.е.. Увеличената скорост на изпаряване на водата от почвата в региона води до изсъхването на Сахара, видимо от спадането на нивото на езерото Чад. Има и следи за пресъхване на Нил по пирамидата на фараон Унас.

Племената техену от Сахара се опитват да проникнат в Египет.

ок. 2500 г. пр.н.е. ок. 2200 г. пр.н.е. Носители на културата на камбановидните чаши мигрират от територията на съвременна Холандия към Англия и Ирландия, донасяйки гените на светлата кожа. Към 2400 г. пр.н.е. почти 90% от местното население вече има и степни гени.

[21]

2300 г. пр.н.е. Край на Неолита в Китай.
2200 г. пр.н.е. Начало на сериозно няколковековно засушаване в Северна Африка, югозападна Азия и централна Северна Америка, вероятна причина за упадъка и края на Старото царство в Египет и на Акадската империя в Месопотамия. Това съвпада с преминаването на климата от суббореален към субаталантически period период.
2100 г. пр.н.е. Построен е зикурата в Ур – пирамидален храм с основи 64x45 м и височина ок. 30 метра.
ок. 2000 г. пр.н.е. В резултат от повдигането на сушата и отдръпване на океана Литориново море започва да намалява обема и нивото си. Като следствие от тази регресия се образува древното Балтийско море, с ниво 4 до 6 метра по-високо от съвременното. Образуват се река Нева и езерото Ладога (водите му заливат значителна част от сушата по южното крайбрежие, унищожавайки растителност и жилища).

2-ро хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 2000 г. пр.н.е. ок. 1000 г. пр.н.е. Продължаващото формиране на планини в Хималаите допринася за (частичното) пресъхване на река Сарасвати и превръщането на региона Тар в пустиня. Това води до упадъка на цивилизацията Харапа.
ок. 1800 г. пр.н.е. ок. 1500 г. пр.н.е. Силно застудяване по време на средната бронзова епоха, последвано от топъл период м/у 1500 и 900 г. пр.н.е. Редица вулканични изригвания м/у 1660 и 1620.
ок. 1700 г. пр.н.е. Създаден е епосът Атра-Хасис, съдържащ митове за сътворението, историята за потопа и предупреждение за последствията от свръхнаселение.
ок. 1600 г. пр.н.е.
1450 г. пр.н.е. край на Критско-минойската цивилизация. Освен теорията, че упадъка и е свързан с изригването на вулкана Тера, има и друга теория – че е причината е в изсичането на горите – развита от John Perlin в A Forest Journey.
ок. 1200 г. пр.н.е. придвижване на Морските народи към Египет
1206 г. пр.н.е. 1187 г. пр.н.е. Свидетелства за силна засуха в Източното Средиземноморие. Хетски и Угаритски надписи свидетелстват, че са изпращани молби за зърно към Египет, вероятно по времето на фараон Мернептах. Карпентър предполага, че засушавания със същата сила като тези в Гърция през 50-те години на 20 век биха били достатъчни за Колапсът в късната Бронзова епоха (довел до залезът на Микенската цивилизация, края на каситската династия във Вавилон, империята на Хетите, Угарит и Амореи, раздробяването на Лувийците и периода на хаос в Ханаан). Причина за засухата може да е било временното отклоняване на зимните циклони северно от Пиренеите и Алпите. Времето в Централна Европа по същото време е било по-влажно. Изглежда, че по това време населението в Централен Анатол, Сирия и Северна Месопотамия, Палестина, Синай и Северозападна Арабия преминава от уседнало земеделие към номадство.

1-во хилядолетие пр.н.е.[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
800 г. пр.н.е. 500 г. пр.н.е.
753 г. пр.н.е. Основан е Рим и започва историята на Римската империя. Това бележи началото на класическата Античност.
508 г. пр.н.е. В Атина е измислен терминът Демокрация
500 г. пр.н.е. 200 г. пр.н.е. Осева епоха, революционен преход в развитието на философията, религията и културата протича едновременно в Китай, Индия, Иран и Европа. По това време живеят философи като Сократ, Платон, Лао Дзъ и Конфуций.
356 г. пр.н.е. 323 г. пр.н.е. Александър Велики
269 г. пр.н.е. 232 г. пр.н.е. Управление на император Ашока Велики в Индия, начало на разпространение на Будизма
ок. 250 г. пр.н.е. В Европа и Северна Америка започва период на топло време (наречен римски топъл период), като условията тогава са почти същите като в началото на 21 век. Той продължава до ок. 400 г.
ок. 225 г. пр.н.е. Започва по-влажен и хладен период, с повече валежи, с превес на буковите гори. Фауната през този период отговаря на съвременната (ако се изключи човешкото влияние). На този период отговаря Поленова зона IX.
ок. 200 г. пр.н.е. Шри Ланка става първата държава в света с природен резерват – княз Devanampiyatissa учредява светилище на дивата природа

1 хилядолетие[редактиране | редактиране на кода]

1 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
79 г. Изригва вулканът Везувий, затрупвайки Помпей и Херкулан. Римски флот, воден от Плиний Стари, опитва да помогне на жертвите. Самият Плиний загива.

2 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
114 117 Римската империя постига най-голямото си териториално разширение, разпростирайки се от пустинята Сахара до Англия, от Испания до река Дунав, от Черно море до Месопотамия и Кувейт.
186 Изригва вулканът, в калдерата на който сега се намира езерото Таупо в Нова Зеландия. Изхвърлени са 170 км³ пепел, което оцветява небето от Китай до Рим в червено.[22]
164 180 Галенова или Антонинова епидемия (от едра шарка). Според историка Касий Дион в някои от провинциите епидемията убила до една трета от населението.

Следват и други бедствия: слаба реколта и масов глад, наводнения и земетресения, което сложило край на „Златния Век“ на Рим.

3 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
235 284 Криза в Римската империя. „Киприановата чума“ (вероятно от дребна шарка) от 249 – 262 г. допринася за възхода на Християнството. Епидемията и вражеските нашествия водят до намаляване на населението – няма кой да обработва земята и да служи в армията. За да се справи с този проблем Император Аврелиан взема сериозни мерки: през 272 г. преселва голямо количество карпи в Панония, а през 275 г. преселва цялото население на провинция Дакия в провинция Мизия (ка).[23]

4 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 300 Започва Великото преселение на народите.
301 Основана е Република Сан Марино, най-старата република в света.

5 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 400 В Европа и Северна Америка завършва топлият период (наречен Римски топъл период), започнал през 250 г. пр.н.е.
ок. 400 ок. 800 Велико преселение на народите
ок. 450 Епидемия от малария в Италия.[24]
476 Край на Западната Римска империя

6 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
535 536 535 – 536: най-рязкото и продължително единично глобално застудяване за последните 2000 г., засегнало няколко цивилизации. Вероятна причина – вулканичен прах.
541 550 Юстинианова чума – първата зафиксирана в историята чумна пандемия. По съвременни изчисления в Ориента и Северна Африка жертвите на чумата достигат 100 милиона, а в Европа – около 25 милиона.

Близо 40% от населението на Константинопол умира; император Юстиниан I преселва гърци от близките острови да попълни загубите.

След като започва 541/542 г. в Египет, болестта продължава с циклични чумни пандемии през годините 558 – 561, 599 – 600, 608, 618, 628, 640, 684 – 686, 694 – 700, 718, 740 – 750 г., като в периода VI – VIII век. Европа загубва от пандемията от 50 до 60% от своето население.

7 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
632 Умира пророкът Мохамед, създателят на Исляма. Арабският халифат започва завоюването на Близкия изток, Северна Африка и Европа

8 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
няма точни дати Цивилизацията на маите в Централна Америка започва да запада; В Европа е създадена епичната поема Беоулф.
768 Столицата на Арабският халифат е преместена в новопостроения град Багдад
772 804 Карл Велики напада саксите на територията на сегашна североизточна Германия. След 30-годишните Саксонски войни, Долна Саксония е включена в състава на Франкската империя и започва нейната християнизация.

9 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 850 Южна Америка: Продължителна засуха, придружена с почвена ерозия, води до края на цивилизацията на маите.
870 Според Книга за заселването на Исландия, започва заселването на Исландия от норвежци.

10 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 900 ок. 1250 Започва Средновековният топъл период, влажно в Европа, сухо в Северна Америка
930 Основан е Алтингът – парламента на Исландия, най-старата съществуваща парламентарна институция на света
ок. 980 Гренландия е заселена от колонисти от Исландия

2-ро хилядолетие[редактиране | редактиране на кода]

11 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1006 Наблюдавано е избухването на свръхновата SN 1006, вероятно най-яркото звездно събитие в историята на наблюдение (−7.5 Видима звездна величина)
1054 Избухва свръхновата SN 1054, създавайки мъглявината Рак
1099 Части от регионите Худ аш-Шарки и Худ ал-Гарби на южна Мавритания се превръщат в пустиня.[25]

12 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1104 Създадена е корабостроителницата във Венеция, Италия, където до 16 000 работници са произвеждали серийно кораби на конвейери, стотици години преди Индустриалната революция
1150 Ренесанс на 12 век в Европа, от Китай е внесена Доменна пещ за отливане на чугун
1185 Първа документирана Вятърна мелница в Европа
няма точна дата Върху изкуствено създаден архипелаг е построен град Нан Мадол в щата Понпей на Микронезия

13 век[редактиране | редактиране на кода]

Промяна на средната температура спрямо 50-те години на 20 век според различните учени
Години Събития
Начало Край
ок. 1250 ок. 1850 Край на Средновековния топъл период

Начало на Малък ледников период в Европа и Азия. Най-студените периоди са около 1650, 1770 и 1850, като между тях има известно затопляне.

Край на 13 век Епохата на Ренесанса започва в Италия, постепенно разпространявайки се в цяла Европа

14 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1315 1317 Великият глад (1315-1317) в Еропа
1345/1347 1351 Чумна пандемия, наречена Черната смърт, покосява Европа, пораждайки първите опити със закон да се наложи публично здравеопазване и карантина. Върлуването на черната смърт продължава до 16 век циклично на периоди от 10-12-20 години. Към средата на 14 век населението на Европа е достигало 75 млн., а до края на 15 век намалява до 40/45 милиона жители.

15 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1408 последно документирано присъствие (сватба) на норвежките заселници в Гренландия. Скоро след това поради застудяването те я напускат.
1453 Изригването на вулкана Kuwae, намиращ се в Вануату в Тихия океан, допринася за превземането на Константинопол. Започва развитието на науките за околната среда.
1492 Христофор Колумб достига Карибските острови, започвайки т.нар. Колумбов обмен; като резултат империите на Ацтеките и Инките ще бъдат завладени през следващия век от испанците, по-голямата част от местното население ще измре от европейски болести, а в Европа ще се появят растения и животни от Америка.

16 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
Край на 16 век Край на епохата на Ренесанса, постепенно преминаване към Барок и Ново време

17 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1600 Изригване на вулкана Уайнапутина в Перу, Южна Америка, повлиявайки сериозно на климата в Северното полукълбо (за Южното полукълбо няма достатъчно сведения), като 1601 година е била най-студената година от предишните 6 века; В резултат над 2 милиона души умират в Русия (виж Велик глад в Русия (1601 – 1603)).[26]
1610 Учени предлагат тази година да се счита за начало на нова епоха – Антропоцен, в която въздействието на човека върху околната среда става забележимо.[27][28]
Край на 17 век начало на епохата на Просвещението

18 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
ок. 1750 Начало на Индустриалната революция, довела до използването на въглища и други изкопаеми горива за задвижване на парни машини и други устройства.
1755 Лисабонско земетресение – едно от най-разрушителните и смъртоносни земетресения в историята на Европа. Земетресението от 9 степен в 9:40 сутринта на 1 ноември, Хелоуин, последвано от цунами и пожари, почти изцяло разрушават Лисабон, столицата на Португалия. В резултат на това колониалните амбиции на Португалия са пресечени, а опитите да се установи причината за земетресението полагат основите на Сеизмологията.
1770 Временна промяна в мусоните м/у 1760 – 1770 води до големия глад в Бенгалия, когато измират над 10 милиона души. Това предизвиква смяна в данъчната система на Британската империя, недоволството от която довежда до Американската война за независимост.
1783 Изригване на вулкана Laki в Исландия изхвърля достатъчно серен диоксид да убие 25% от населението и 80% от добитъка на острова, както и да причини необичайно студена зима в Европа и Западна Азия.
1789 1793 Според скорошно изследване върху поведението на Ел Ниньо, особено силното му въздействие през 1789 – 93 може да е причинило лошата реколта в Европа през 1788 – 89, което е допринесло за избухването на Великата френска революция.[29]
1798 Томас Малтус публикува Есе за законите на населението, полагайки основите на малтусианството.
Край на 18 век начало на епохата на Романтизъм

19 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1804 Населението на света надхвърля 1 милиард.
1815 1816 Изригване на вулкана Tambora в Индонезия през 1815 г., най-голямото за последните 2000 години, е причина за „годината без слънце“ в Северна Америка и Европа през 1816 г.
1845 1857 Необичайно влажното време в Северна Европа води до унищожаване на картофената реколтата от картофена чума. Това води до масов глад, най-тежко засегнати от който са Ирландия (Ирландския картофен глад) и Шотландия. Навсякъде в Европа гладът води до граждански вълнения и става една от причините за Революциите от 1848 г.. За да избягат от глада милиони европейци (особено Ирландци) емигрират към Северна и Южна Америка и Австралия.
1859 Джон Тиндал открива, че някои газове не пропускат топлинното излъчване. Той предполага, че промяната в концентрацията на тези газове в атмосферата може да доведе до Изменение на климата.[30]
1883 Изригване на вулкана Кракатау на остров Ява в Индонезия. Звукът от изригването е бил чут чак в Австралия и Китай, в резултат от изхвърлените пепел и газове времето застудява през следващите години, а цветът на небето се променя. Яркият залез е пресъздаден от Едвард Мунк в картината му Викът.
1896 Нобеловият лауреат Сванте Август Арениус формулира теорията за парниковия ефект.

20 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
1900 Ураган минава през град Галвестън, ставайки най-смъртоносния ураган в САЩ дотогава. Това прекъсва развитието на града, т.к. инвеститорите се насочват към Хюстън.
1906 Земетресението през 1906 г. в Сан Франциско е причина за срив на застрахователните пазари, довел до финансовата криза през 1907 г..[31]
1908 Тунгуският метеорит поваля 2000 km² гора в Сибир.
1914 1918 Първа световна война.
1918 Световна пандемия от Испански грип убива между 50 и 100 милиона души по целия свят.
1927 Населението на света надхвърля 2 милиарда.
1932 1937 Продължителната засуха в Северното полукълбо подсилено от човешката дейност причинява прашните бури в САЩ, сериозно отразили се на икономиката, и е фактор за Гладомор в СССР.
1937 1945 Тихоокеанска война и Втора световна война. Атомни бомбардировки на Хирошима и Нагасаки.
Следвоенен период Ядрени опити, извършвани от страните с ядрено оръжие. Надземните опити продължават до подписването на Договора за частично ограничаване на ядрените опити през 1963 г., предизвиквайки Радиоактивно замърсяване на атмосферата и местата на опитите.
1955 Канадският физик Гилбер Плас публикува статия с прогноза за повишаване на глобалната температура вследствие нарастващата концентрация на въглероден диоксид в резултат от човешката дейност „Теория за влиянието на CO2 върху климатичните промени“.[32] Прогнозата в общи линии се потвърждава 50 г. по-късно.
1957 Изстрелян е Спутник-1 – първият създаден от човека предмет на околоземна орбита, с което започва Космическа надпревара между САЩ и СССР, довела до изпращането на първия човек в космоса – Юрий Гагарин – през 1961 г., и първото стъпване на човек на Луната през 1969 г. с космическият кораб Аполо 11.
1960 Населението на света надхвърля 3 милиарда.[33]
1963 В САЩ е приет закон за контрол на замърсяването на въздуха, допълнен и разширен през 1970, 1977 и 1990 г.
1974 Населението на света надхвърля 4 милиарда.[33]
ок. 1970 ок. 2010 де-индустриализация отначало на Средния запад в САЩ, а по-късно и в целите американски щати, поради преместване на замърсяващите производства към Китай, Индия и други страни.
1980 Изригване на вулкана Сейнт Хелънс в щата Вашингтон.
1984 Бопалска катастрофа – една от най-крупните производствени катастрофи, засегнала над половин милион души.
1986 Чернобилска авария – най-тежката авария в историята на ядрената енергетика, довела до стопяване и взрив на ядрения реактор, радиоактивно замърсяване на областта и река Припят.
1987 Населението на света надхвърля 5 милиарда.[33]
1989 Подписан е протокола от Монреал за защита на Озоновия слой, ограничаващ използването на газове, водещи до разрушаването му.
1997 Подписан е протокола от Киото за контрол над глобалното затопляне, ангажиращ подписалите го държави да намалят своите емисии от парникови газове.
1999 Населението на света надхвърля 6 милиарда.

3-то хилядолетие[редактиране | редактиране на кода]

21 век[редактиране | редактиране на кода]

Години Събития
Начало Край
2004
2005
  • Ураганите Катрина, Рита и Уилма причиняват разрушения и материални щети по крайбрежието на САЩ, особено в района на Нови Орлеан.
2008
  • Циклонът Наргис засяга Мианмар, нанасяйки огромни разрушения и отнемайки живота на около 130 000 души.
2010
  • Земетресение в Хаити разрушава голяма част от инфраструктурата на страната, Има 200 000 предполагаеми жертви и над 3 милиона засегнати.
  • Земетресение в Чили с магнитуд 8.8, довело и до образуването на цунами, причинява разрушения в много градове в страната.
  • Изригване на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия има разнообразни економически, политически и други въздействия в Европа о по света.
  • Нефтен разлив в Мексиканския залив, най-големият регистриран в американската история, при който в океана са изхвърлени милиони литри суров петрол, причинявайки екологична катастрофа в региона.
2011
2012
  • Ураганът Санди опустошава източното крайбрежие на САЩ, от Флорида до Квебек, и от Мичиган до Нова Скотия. Това е най-опустошителният в Американската история ураган дотогава.
2013
  • Супертайфунът Хайан (Yolanda) опустошава централните Филипини, с рекордна скорост на вятъра от 314 км/ч.
  • Торнадото Ел Рено минава през централна Оклахома, като достига рекордна ширина от над 4 км.
2015
  • Прието е [[Парижко споразумение относно изменението на климата, за първи път ангажиращо всички страни по света да намалят емисиите на парникови газове.[34]
2016
  • 150 страни на среща в Кигали, Руанда, приемат да се добави към Монреалския протокол ограничаването на флуоровъглеводородите (HFCs).[35]
2017
  • Ураганите Харви в САЩ и Мария в Централна Америка нанасят най-много щети дотогава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Вариация на средната температура през последните 10 000 г.
  2. ↑ The late glacial 'great adriatic plain': Garden of eden'or 'no man's land' during the epipalaeolithic A view from Istria (Croatia)
  3. ↑ Earliest Human Presence in North America Dated to the Last Glacial Maximum: New Radiocarbon Dates from Bluefish Caves, Canada
  4. ↑ Dolores R. Piperno. Processing of wild cereal grains in the Upper Palaeolithic revealed by starch grain analysis // Nature 430 (7000). 5 август 2004. DOI:10.1038/nature02734. с. 670 – 3.
  5. ↑ Taylor, K.ок. и др. Abrupt climate change around 22 ka on the Siple Coast of Antarctica // Quaternary Science Reviews 23 (1 – 2). January 2004. DOI:10.1016/j.quascirev.2003.09.004. с. 7 – 15.
  6. ↑ SEA-LEVEL CHANGES IN THE MEDITERRANEAN: PAST, PRESENT, AND FUTURE – A REVIEW
  7. ↑ Creosote Bush: Long-Lived Clones in the Mojave Desert, Frank ок. Vasek, American Journal of Botany, Vol. 67, No. 2 (Feb, 1980), pp. 246 – 255
  8. ↑ а б Larrea tridentata – King Clone // Архивиран от оригинала на 2006-05-25. Посетен на 2018-03-07.
  9. ↑ Kobashi, T. и др. 4 ± 1.5 °C abrupt warming 11 270 yr ago identified from trapped air in Greenland ice // Earth and Planetary Science Letters 268 (3 – 4). 30 април 2008. DOI:10.1016/j.epsl.2008.01.032. с. 397 – 407.
  10. ↑ NHM: Cheddar Man: Mesolithic Britain's blue-eyed boy
  11. ↑ Science Daily: World's Oldest Living clonal tree, 9550 years old, Discovered In Sweden
  12. ↑ V. Gordon Childe. New Light on the Most Ancient East. 1928. с. 110.
  13. ↑ Pareschi, M. T. Lost tsunami // Geophysical Research Letters 33 (22). 2006. DOI:10.1029/2006GL027790. с. L22608.
  14. ↑ Yanchilina, Anastasia G. и др. Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene // Marine Geology 383. 1 януари 2017. DOI:10.1016/j.margeo.2016.11.001. с. 14 – 34.
  15. ↑ The Genomic History Of Southeastern Europe
  16. ↑ xn--c1acc6aafa1c.xn--p1ai
  17. ↑ Cambridge Conference Correspondence // Архивиран от оригинала на 2006-09-01. Посетен на 2018-03-07.
  18. ↑ Blakeslee, Sandra. Ancient Crash, Epic Wave // The New York Times. 14 ноември 2006.
  19. ↑ The Beaker Phenomenon And The Genomic Transformation Of Northwest Europe
  20. ↑ DNA. „The Beaker Phenomenon“ Olalde et al, 2017
  21. ↑ Ancient DNA tells tales of humans' migrant history
  22. ↑ Wilson, ок. J. N. A new date for the Taupo eruption, New Zealand // Nature 288 (5788). 1980. DOI:10.1038/288252a0. с. 252 – 253.
  23. ↑ Eutropius IX.15
  24. ↑ www.bbc.co.uk
  25. ↑ www.infoplease.com
  26. ↑ The volcano that changed the world // Nature. 11 април 2008. Посетен на 15 октомври 2016.
  27. ↑ Anthropocene: New dates proposed for the 'Age of Man' // BBC. 11 март 2015. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 12 март 2015.
  28. ↑ Defining the Anthropocene // Nature. 11 март 2015. Посетен на 12 март 2015.
  29. ↑ Richard H. Grove, „Global Impact of the 1789 – 93 El Niño“, Nature393 (1998), 318 – 319.
  30. ↑ The Discovery of Global Warming // American Institute of Physics. February 2013. Архивиран от оригинала на 2016-01-13. Посетен на 15 октомври 2016.
  31. ↑ Kerry A. Odell and Marc D. Weidenmier, Real Shock, Monetary Aftershock: The 1906 San Francisco Earthquake and the Panic of 1907, The Journal of Economic History, 2005, vol. 64, issue 04, p. 1002 – 1027.
  32. ↑ Plass, Gilbert N. The Carbon Dioxide Theory of Climate Change // Tellus 8 (2). May 1956. DOI:10.1111/j.2153-3490.1956.tb01206.x. с. 140 – 54. Посетен на 15 октомври 2016.
  33. ↑ а б в United Nations Population Fund moves Day of 6 Billion based on new population estimates // Population Connection, 28 октомври 1998. Архивиран от оригинала на 2006-02-20. Посетен на 11 март 2006.
  34. ↑ COP21 climate change summit reaches deal in Paris // BBC. 12 декември 2015. Посетен на 12 декември 2015.
  35. ↑ Climate change: 'Monumental' deal to cut HFCs, fastest growing greenhouse gases // BBC News, 15 октомври 2016. Посетен на 15 октомври 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Timeline of environmental history в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хронология_на_промените_в_околната_среда&oldid=12021717“.