Хронон

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хрононът е хипотетичен квант на времето; неделима единица на времето, използвана в теории, които приемат неговата прекъснатост.

В стандартната квантовата механика, времето е непрекъсната величина. Но още в ранните години на формулирането ѝ се прави преположение, че и то би могло, подобно на енергията, да се състои от минимални неделими интервали. В този смисъл, през 1927 г. Робер Леви предлага схващането и термина за хронон. Първите разработки се появяват две десетилетия по-късно.[1]

Конкретен модел за хронона е бил предложен от Пиеро Калдирола през 1980 година. В работата му един хронон съответства на 2 × 10−23 секунди.[2]

Стойността на хронона, отбелязвана като θ0, се изчислява по формулата:[2]

6,97 × 10−24 с

където:

диелектрична проницаемост
eелементарен електрически заряд
– маса на електрон
cскорост на светлината във вакуум.

Кордиола, както и други физици смятат, че моделът на прекъснато време може да бъде полезен, напр. в квантовата гравитация (т.е. общата теория на относителността съчетана с правила за квантуване).[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Lévi, Robert (1927, Théorie de l'action universelle et discontinue. Journal de Physique et le Radium 8 (4): 182–198. doi:10.1051/jphysrad:0192700804018200
  2. а б Caldirola, Pierro. „The introduction of the chronon in the electron theory and a charged lepton mass formula“. Lett. Nuovo Cim, 1980. с. 225–228.
  3. Farias, Ruy A. H.; Recami, Erasmo (1997-06-27). „Introduction of a Quantum of Time („chronon“), and its Consequences for Quantum Mechanics“. arXiv:quant-ph/9706059