Хуалапаи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуалапаи
Hualapai family in traditional costume from Arizona.JPG
Семейство хуалапаи (Аризона)
Общ брой 2300
Разселение САЩ, Аризона
Език юмански
Сродни групи хавасупаи, явапай
Grand Canyon Indians.png
Индианските племена в раона на Гранд Каньон
Хуалапаи в Общомедия

Хуалапаи или Уалапаи (на английски: Hualapai, Walapai) е северноамериканско индианско племе, което живее в планинския район на северозападна Аризона, САЩ. Контролират територия от около 5 милиона акра, простираща се от Ръдшед Каньон на река Колорадо на север, до Бил Уилям Крийк и лека Мария на юг, и от Блек Маунтън на запад до Катаракт Каньон на изток.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името им идва от „хуа’л“, тяхната дума за бора Пондероса. Оттук и хуалапаи, което означава хората на бора Пондероса. През 1776 г. Франциско Гарсес ги записва като „Ха Гуала Паи“, както ги наричат явапаите.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Народите Паи, които традиционно се считат за един народ, вероятно са наследници на древните Патая на културата Хакатая. Тринадесет групи хуалапаи първоначално живеят в северозападна Аризона. По-късно от тях се обособяват 3 дивизии на племето – Мидъл Маунтън на североизток, Явапе Файтър на юг и Хората от платото на изток. Границите между трите дивизии не са ясно определени. Групи от дадена дивизия често навлизат в териториите на съседните дивизии. Групите, формиращи дивизиите, носят името на региона, който обитават. Всяка от групите е съставена от по няколко семейни лагера, които експлоатират едни и същи природни ресурси в една географска област. Всички групи са свързани помежду си политически и така формират местната или локална група. В един лагер живеят от едно до няколко разширени семейства, обикновено между 25 и 200 души. Всеки лагер има свой водач.[1]

Дивизия Мидъл Маунтън

  • Уи гахуада Баи – Ред Рок
  • Хаемде Баи – Кърбът Маунтън

Дивизия Явапе файтър

  • Мад Хуала Баи – Хуалапаи Маунтън
  • Хаксигаела Баи – Биг Санди Ривър
  • Ха гиа ха Баи – Мейксън Маунтън
  • Хуалгихапа Баи – Джунипър Маунтън

Дивизия Хората от платото

  • Хадува Баи – Клей Спрингс
  • Даника Баи – Грас Спрингс
  • Куак Уе Баи – Хакбери
  • Хе’л Баи – Майлкуид Спрингс
  • И’куад Баи – Пийч Спрингс
  • Хак Саха Баи – Пайн Спрингс
  • Хав’су уа Баи – Катаракт Каньон

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културно и езиково хуалапаи са свързани с хавасупаи, с които се предполага, че в миналото са били един народ. Водят номадски начин на живот, изхранвайки се с лов и събирачество. Групите, живеещи в западната част близо до мохаве, са по-уседнали и се занимават малко и със земеделие. Основно жилище е дървена колиба с рамка от клони покрита с треви, а понякога и с пръст, приличаща на домовете на хопите и навахо. Колибата за потене е направена по същия начин, само че е по-малка и винаги е покрита и с пръст. Еленовите кожи и дървесна кора са основните материали за направата на дрехи. И двата пола са напълно облечени. Традиционна женска дреха е рокля от две части, пристегната в кръста с колан или преплетени растителни влакна. Кожена риза и набедреник е основното мъжко облекло. На краката си обуват кожени мокасини. Дрехите им са изработени изключително умело и чисто. Мъжете носят косите си дълги, често сплетени на две плитки висящи отстрани или я носят свободно привързана с лента през челото. Мъртвите се кремират, а имуществото и домът им изгаряни.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като живеят малко встрани от основните пътни маршрути на испанците, нямат чести контакти с тях. Първият известен контакт е през 1598 г., но вероятно са срещнали експедицията на Ернандо Аларкон още през 1540 г. Едва с идването на американските имигранти на запад срещите им с белите зачестяват. Увеличеният трафик на хора през земите им след 1847 г. води до напрежение и избухването на конфликти, ескалирайки в открита война срещу миньорите и заселниците през 1865 г., което принуждава армията да се намеси. Гарнизонът на Форт Мохаве подпомаган от скаути мохаве започват да нападат лагерите им и да ги унищожават. Отслабени от войната, болестите и глада, хуалапаите постепенно се предават. Войната приключва окончателно през 1870 г. В нея 1/3 от хуалапаите намират смъртта си. През 1883 г. правителството създава за оцелелите резерват в района на Пийч Спрингс. От 1914 г. племето започва да отглежда добитък. Днес около 1400 техни потомци живеят в резервата Хуалапаи. Общо записаните членове на племето са около 2300 души.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д McGuire, Thomas R.. Walapai in Handbook of North American Indians. Т. 10 Southwest. Washington DC, Smithsonian Institution, 1983. с. 25 – 37.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]