Хуан Антонио Самаранч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан Антонио Самаранч
Juan Antonio Samaranch
испански спортен функционер

Роден
Починал
21 април 2010 г. (89 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Семейство
Съпруга Мария Тереза Рове
Деца Мария Тереза Самаранч
Хуан Антонио Самаранч

Уебсайт Страница в IMDb
Хуан Антонио Самаранч в Общомедия

Хуан Антонио Самаранч и Торельо̀ (на испански: Don Juan Antonio Samaranch i Torelló, marqués de Samaranch) е испански спортен функционер и седмият президент на МОК. Упражнява дейността си от 1980 до 2001.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1920 в заможно семейство в Барселона. Завършва висшия институт по бизнес в града. Преди да бъде избран за главен отговорник по спорта в режима на Франциско Франко, е бил водач на испанския отбор на редица олимпийски събития (шеф на испанската делегация за игрите в “Кортина д’Ампецо ‘56”, “Рим ‘60” и “Токио ‘64”). През 1967 става президент на испанския олимпийски комитет и член на МОК. От 1974 до 1978 е вицепрезидент на МОК. Бил е посланик на Испания в Съветския съюз и Монголия от 1977 до 1980. През 1991 получава титлата маркиз от краля на Испания.

Избран е за президент на МОК на 83-та сесия на организацията, която се провежда в Москва. По време на управлението си успява да промени олимпийското движение във финансово стабилна организация с множество телевизионни сделки и договори със спонсори. Въпреки че източният блок бойкотира игрите в Лос Анджелис през 1984, броят на страните присъединяващи се към МОК не престава да расте. Самаранч изтъква желанието си на олимпиадите да участват само най-добрите атлети, с което тотално отпада идеята за „олимпиада на аматьорите“.

Най-голямото му постижение по време на управлението е именно спасяването на МОК от финансовата криза през 70-те години на 20 век. Поради сключените сделки за милиони долари, той е и силно критикуван поради комерсиализацията на идеята за олимпийските игри.

Самаранч се прочува и с бохемския си начин на живот. Той настоява към него да се обръщат с „Ваше Превъзходителство“, вози се в скъпа лимузина и винаги отсяда във възможно най-скъпия хотел в града, който посещава. Парите, които използва за тези цели са от МОК.

Критикуван е и поради допинг скандалите и ширещата се корупция по негово време.

Лобира за избиране на Мадрид за домакин на летните олимпийски игри през 2012.

Критики[редактиране | редактиране на кода]

За негов "кръстник" се спряга Хорст Даслер[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]