Хуан I Арагонски
| Хуан I Ловец | |
|---|---|
| 15 крал на Арагон | |
 |
|
| Управление | 1387-19 май 1396 |
| Наследил |
 Педро IV Арагонски |
| Наследник |
брат му Мартин I Арагонски Хуманист |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан в | манастир Поблет |
| Други титли | крал на Валенсия, Сардиния и Корсика |
| Подпис |
 |
| Семейство | |
| Династия | Барселонска династия |
| Баща | Педро IV Арагонски |
| Майка | Елеонора Сицилианска |
| Бракове |
Мате д’Арманяк (? – 1378) Йоланда дьо Бар (ок. 1365—1431) |
| Потомци | Йоланда Арагонска(1383—1443) |
| Герб |
 |
| Хуан I Ловец в Общомедия | |
Хуан I Ловец (исп. Juan I el Cazador; 27 декември 1350 – 19 май 1396) – 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф Барселона от 1387 година.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на краля на Арагон, Педро IV Арагонски и третата му съпруга Елеонора Сицилианска.
Управление и култура[редактиране | редактиране на кода]
Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата „jeux floraux“. Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.
През 1388 г. Хуан е коронясан в Сарагоса [1].
Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува [2], то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава [3]. Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания: лов, литература и изкуство [4].
Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот, така че, както сто и петдесет години по-рано в южната част на Франция, трубадурите да се събират, но сега около неговия трон.
Отначало той успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия [5], [6] Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловец).
Започва недоволство в Арагон. През 1388 година Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут.
Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството [7], [8].
Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос. [9].
Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]
1-ви брак: От 1373 година женен за Мате д’Арманяк (? – 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк. От петте деца оцелява една дъщеря:
- Жана (1375—1407).
2-ри брак: През 1380 година за Йоланда дьо Бар (ок. 1365—1431), дъщеря на Роберт I (1344-1411) и Мария Френска (1344 – 1404). Деца:
- Жак (1382—1388),
- Йоланда Арагонска(1383—1443), през 1400 година се омъжва за херцог Луи II Валоа-Анжуйски.
Смърт и наследяване[редактиране | редактиране на кода]
Хуан умира и не оставя синове, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски Хуманист.
Надгробен паметник в манастира Поблет[редактиране | редактиране на кода]
Хуан и Виоланта дьо Бар
детайл
общ изглед
_-_Monastery_of_Poblet_-_Catalonia_2014.JPG)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
- ↑ Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
- ↑ KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
- Javier Leralta, Apodos reales: historia y leyenda de los motes regios, Madrid, Sílex (Serie Historia), 2008. ISBN 978-84-7737-211-0
- Vicente Salas Merino, Genealogía de los reyes de España, Madrid, Visión, 2007. ISBN 978-84-9821-767-4
- Chaytor, H. J. A History of Aragon and Catalonia. London: Methuen, 1933.