Хуан I Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан I Арагонски
Joan el Caçador
15-и крал на Арагон
Ariosto, after - John I of Aragon.jpg
Роден
Починал
Погребан Манастир Поблет, Испания

Религия християнство
Управление
Период 1387 – 1396
Предшественик Red crown.png Педро IV Арагонски
Наследник Red crown.png Мартин I Арагонски
Други титли граф на Барселона;
крал на Валенсия, Сардиния и Корсика
Семейство
Род Дом Барселона
Баща Педро ІV Арагонски
Братя/сестри Мартин І Арагонски
Деца Йоланда Арагонска
Подпис Signatura-joan-i.jpg
Хуан I Арагонски в Общомедия

Хуан I Ловец (на испански: Juan I el Cazador; * 27 декември 1350; † 19 май 1396) e 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф на Барселона от 1387 година.

Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата „jeux floraux“. Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Син е на краля на Арагон, Педро IV Арагонски, и третата му съпруга Елеонора Сицилианска.

Управление (1387 – 1396)[редактиране | редактиране на кода]

Хуан I Ловец

Наследява баща си след смъртта му през 1387 г. Коронясан е в Сарагоса през 1388 г.[1]

Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува,[2] то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава.[3] Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания: лов, литература и изкуство.[4]

Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот, така че, както 150 години по-рано в южната част на Франция, трубадурите да се събират, но сега около неговия трон. Отначало той успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия.[5][6] Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловец).

Започва недоволство в Арагон. През 1388 година Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут. Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството.[7][8]

Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос.[9]

Хуан умира през 1396 г. и не оставя мъжки наследник, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: от 1373 година с Мате д’Арманяк († 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк. От петте деца оцелява една дъщеря:

  • Жана (1375 – 1407).

2-ри брак: през 1380 година с Йоланда дьо Бар (ок. 1365 – 1431), дъщеря на Роберт I (1344 – 1411) и Мария Френска (1344 – 1404). Деца:

Надгробен паметник в манастира Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
  2. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  3. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  4. KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
  5. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  6. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  7. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  8. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  9. KINGS of ARAGON 1137 – 1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón