Хуан I Арагонски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуан I Ловец
15 крал на Арагон
Chuan I d'Aragón.jpg
Управление 1387-19 май 1396
Наследил Red crown.pngПедро IV Арагонски
Наследник Red crown.pngбрат му Мартин I Арагонски Хуманист
Лични данни
Роден
Починал
19 май 1396 г. (45 г.)
Погребан в манастир Поблет
Други титли крал на Валенсия, Сардиния и Корсика
Подпис Signatura-joan-i.jpg
Семейство
Династия Барселонска династия
Баща Педро IV Арагонски
Майка Елеонора Сицилианска
Бракове Мате д’Арманяк (? – 1378)
Йоланда дьо Бар (ок. 1365—1431)
Потомци Йоланда Арагонска(1383—1443)
Герб Armas del soberano de Aragón.svg
Хуан I Ловец в Общомедия

Хуан I Ловец (исп. Juan I el Cazador; 27 декември 1350 – 19 май 1396) – 15-и крал на Арагон и Валенсия, Сардиния и Корсика (под името Джовани I), граф Барселона от 1387 година.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на краля на Арагон, Педро IV Арагонски и третата му съпруга Елеонора Сицилианска.

Управление и култура[редактиране | редактиране на кода]

Известен като покровител на провансалските трубадури, основава в Барселона подобие на тулузските карнавали на цветятата „jeux floraux“. Народът го мрази заради жестокостта му и лошото му управление.

През 1388 г. Хуан е коронясан в Сарагоса [1].

Личността на Хуан е пълна противоположност на баща му. Ако Педро е склонен да се бори и интригува [2], то синът му предпочита лукса и удоволствието пред военната слава [3]. Неговият идеал за живот е мирът и хармонията; живот, в който той може да се занимава с любимите си занимания: лов, литература и изкуство [4].

Държавните дейности не го привличат, а съпругата му Йоланда дьо Бар отговаря за държавните дела. Той решава да направи Арагон център на интелектуалния живот, така че, както сто и петдесет години по-рано в южната част на Франция, трубадурите да се събират, но сега около неговия трон.

Отначало той успява. В двора на Хуан се тълпят музиканти и певци, които забавляваха краля през вечерните часове. И дните се прекарват в многобройни и скъпи ловни пътешествия [5], [6] Заради тях арагонецът получава прякора Хуан „Ел Казадор“ (Ловец).

Започва недоволство в Арагон. През 1388 година Кортесите в Монсон настояват да се спре екстравагантността и разточителството на двора. Заместник-канцлерът Рамон де Франсия и съдия Доминго Сердан, от името на представителите на Арагон и Майорка, искат реформи за отстраняване от кралския двор скандалните фигури, включително довереното лице на кралицата Кароза де Вилагут.

Преговорите продължават няколко месеца и когато Хуан оценява мащаба на заплахата за своето управление удовлетворява исканията. Довереникът на кралицата е изгонен, кралят обещава да спазва законите и привилегиите в кралството [7], [8].

Хуан реформира Кортесите на Каталуния със създаването на четвърто съсловие (brazo), което включва дребните благородници или кабалерос. [9].

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

1-ви брак: От 1373 година женен за Мате д’Арманяк (? – 1378), дъщеря на Жан I, граф д’Арманяк. От петте деца оцелява една дъщеря:

  • Жана (1375—1407).

2-ри брак: През 1380 година за Йоланда дьо Бар (ок. 1365—1431), дъщеря на Роберт I (1344-1411) и Мария Френска (1344 – 1404). Деца:

Смърт и наследяване[редактиране | редактиране на кода]

Хуан умира и не оставя синове, затова тронът се предава на брат му Мартин I Арагонски Хуманист.

Надгробен паметник в манастира Поблет[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
  2. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  3. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  4. KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón
  5. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  6. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  7. Joan I de Catalunya-Aragó (каталан.). Gran Enciclopedia Catalana.
  8. Рыжов К. Все монархи мира. Западная Европа Хуан I Арагонский
  9. KINGS of ARAGON 1137-1410):Infanta doña VIOLANTE de Aragón