Хуго Ландсбергер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуго Ландсбергер
Псевдоним Ханс Ланд
Роден 25 август 1861 г.
Починал 1938 г. (76 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1889 – 1930
Жанр съвременни и криминални романи
Съпруга Лола Рамо
Уебсайт

Хуго Ландсбергер (на немски: Hugo Landsberger) е немски писател на съвременна и криминална литература. Пише под псевдонима Ханс Ланд (на немски: Hans Land).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хуго Ландсбергер е роден на 25 август 1861 г. в Берлин, Германия. Син на немския евреин равина Юлиус Ландсбергер и Агнес Херцберг. Има по-малък брат. Завършва гимназия „Йоахим Щалер“ в Берлин. Баща му е искал да го направи търговец, но вместо това той учи литература и история, първо в Университета в Лайпциг, а след това в Берлин.

Като студент в Берлин установява контакти с работнически асоциации, което довежда до изключването му от университета. Започва да пише за различни социалистически издания, както и художествени романи. Присъединява се към натуралистичните литературни движения, като кръгът „Friedrichshagener“. Става близък приятел с писателя Йозеф Кайнц.

От 1898 г. до 1901 г. Ландсбергер започва издаването на самостоятелен седмичник за политика, наука и изкуство с показателното заглавие „Нов век“. През 1901 г. се жени за берлинската актриса Лола Рамо.

От 1905 г. работи като редактор в издателство „Рекламс Универсум“. От 1909 г. до 1911 г. заема различни длъжности в изпълнителната власт. По същото време е бил член на съвета на „Neue Freie Volksbühne“. От 1912 г. започва да работи за киното, като пише сценарии и дори участва като актьор във филми.

След идването на Хитлер на власт взема дейно отношение по различни обществено-социални въпроси, за което е преследван от фашистите.

Първите романи, с които през 1898 г. Ландсбергер се изявява за първи път като писател са „Die am Wege sterben“ (Умиращи край пътя) и „Stiefkinder der Gesellschaft“ (Сираци на обществото). Издава ги под псевдонима Ханс Ланд. Произведението, което го налага като писател през 1891 г. е романът „Der neue Gott “ (Новият Бог). В този роман, както и в написаната съвместно с Феликс Холандер драма „Die heilige Ehe“ (Светият брак), Ландсбергер се опитва в нравствен план да мотивира сближаването на синовете на висшата класа с низините.

Определян е от критиците като представител на буржоазно-индивидуалистичния бунт в немската псевдосоциална проза, един от представителите на натурализма. По правило произведенията му имат силен социален привкус, изследват градуса на чувствата, семейството, зова на кръвта, влиянието на традицията и средата. На тази широка основа развиват конфликтите и вътрешните драми на неговите герои.

Хуго Ландсбергер не е популярен писател. Може да се каже, че единствената му книга издадена в България е „Да отгледаш престъпление“. Тя за първи път е издадена през 1919 г. като „Мисията на Фридрих Вердера“. През 1935 г. е издаден романът „Артур Ипхаф“ като приложение към списание „Домакиня и майка“.

Следите на Хуго Ландсбергер се губят през 1935 г. в Берлин. Предполага се, че умира през същата година. Води се „безследно изчезнал“ при погрома на нацистите срещу евреите.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Die am Wege sterben (1889)
  • Amor Tyrannus (1889)
  • Stiefkinder der Gesellschaft (1889)
  • Der neue Gott (1891)
  • Sünden ... (1892)
  • Die heilige Ehe (1893) – в съавторство с Феликс Холандер
  • Die Richterin (1893)
  • Mutterrecht (1894)
  • Die Tugendhafte (1895)
  • Um das Weib (1896)
  • Schlagende Wetter (1897)
  • Von zwei Erlösern (1897)
  • Und wem sie just passieret ... (1899)
  • Liebesopfer (1900)
  • Bande!! (1902)
  • Sonnenwende und andere Novellen (1904)
  • Artur Imhoff (1905)
    Артур Ипхаф, изд. „Димитър Чолаков“ (1935), прев. Димитър Чолаков
  • Ja – die Liebe (1906)
  • Königliche Bettler (1906)
  • Stürme (1909)
  • Flammen und andere Geschichten (1911)
  • Alfred von Ingelheims Lebensdrama (1914)
  • Staatsanwalt Jordan (1915)
  • Friedrich Werders Sendung (1917)
    Мисията на Фридрих Вердера, изд. „Слънце“ (1919, 1929), прев. Иван Шнитер
    Да отгледаш престъпление, изд. „Пламък“ (1993), прев. Иван Шнитер
  • Das goldene Friedelchen (1917)
  • Wanda (1917)
  • Das Mädchen mit dem Goldhelm (1918)
  • Flammen aus der Tiefe (1919)
  • Spartacus (1919)
  • Tyrannei der Schatten (1919)
  • Der Liebe Golgatha (1921)
  • Mutas Glück und Schuld (1921)
  • Der Aufstand des Spartacus (1922)
  • Entgleist (1922)
  • Der Fall Gehrsdorf, Stuttgart (1922)
  • Das Mädchen aus dem goldenen Westen (1922)
  • Liebe ohne Grenzen (1924)
  • Des Königs Pflegesohn (1925)
  • Der Liebeskäfig (1925)
  • Die singende Hand (1926)
  • Der Fechter von Capua (1927)
  • Alexander Forescu (1928)
  • Mayas Traum und Erwachen (1928)
  • Kampf um Eva (1930)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Като автор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 Stürme (по романа)
  • 1915 Arthur Imhoff (по романа)
  • 1916 Friedrich Werders Sendung (по романа)
  • 1917 Die Richterin
  • 1917 Der Richter (по романа / сценарий)
  • 1917 Königliche Bettler (сценарий)
  • 1919 Stürme – Ein Mädchenschicksal (по романа)
  • 1919 Staatsanwalt Jordan (по романа)
  • 1921 Alfred von Ingelheims Lebensdrama (по романа)
  • 1922 Die Kleine vom Film (по романа / сценарий)
  • 1922 Das Mädchen aus dem goldenen Westen (по романа)
  • 1925 Der Liebeskäfig
  • 1926 Wenn das Herz der Jugend spricht (по романа)
  • 1926 Staatsanwalt Jordan (по романа)
  • 1927 Die Hochstaplerin (по романа)

Като актьор[редактиране | редактиране на кода]

  • 1922 Schamlose Seelen oder Ein Mädchenhandel
  • 1922 Die Kleine vom Film
  • 1922 Das Mädchen aus dem goldenen Westen – като нотариус
  • 1924 Mother and Child – като пастор

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]