Национална художествена академия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Художествена академия)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национална художествена академия

Academy of Arts Sofia.JPG
Основаване 1896
Вид Държавен
Ректор проф. Николай Драчев
Студенти 1165
Местоположение София, България
Уебсайт nha.bg
Sofia Center.png
42.695° с. ш. 23.3342° и. д.
Местоположение на НХА, факултет Изящни изкуства, в София
Национална художествена академия в Общомедия

Националната художествена академия е най-старото българско висше училище за подготовка на професионални художници в областта изящните и приложните изкуства.

История[редактиране | редактиране на кода]

Български художници в работна среда през първата половина на ХХ в., Източник: ДАА

Още през 1864 г. Николай Павлович предлага да се създаде българско рисувално училище по подобие на съществуващите тогава академии в Западна Европа. След Освобождението Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и д-р Иван Шишманов подготвят и внасят законопроект за създаването му и на 14 октомври 1896 в София е открито Държавно рисувално училище (популярно като Рисувалното училище). Първите преподаватели в него са Иван Мърквичка – преподавател по живопис и директор на училището, Антон Митов – по история на изкуството и Борис Шатц – по моделиране. Ярослав Вешин е поканен (1897) за преподавател по рисуване и живопис, Жеко Спиридонов по моделиране и вечерен акт (1898), П. Клисуров – рисуване по гипсови модели, М. Василев – по скулптура (1899), Ив. Ангелов – по рисуване от натура (1900). В началото рисувалното училище се състои от два отдела – първият за учители по рисуване, вторият за художници по приложно изкуство и за художествена индустрия. Занятията се провеждат първоначално в частни стаи под наем[1]. Сградата на училището на улица „Шипка“ 1 е завършена през 1907 година по проект на руския архитект Александър Смирнов. То последователно се преобразува през 1909 г. в Художествено-индустриално училище, през 1921 г. – в Художествена академия, през 1951 г. – във Висш институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, а през 1995 г. – в Национална художествена академия.[2]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Димитров Майстора, Илия Бешков, Иван Лазаров и студенти – ок. 1955 г.

Един от най-ключовите ръководителите на висшето училище е проф. Жеко Спиридонов, кой е бил ректор на Академията от 1909 до 1911 г., от 1924 до 1926 г. и от 1929 до 1930 г., когато напуска по свое желание. В периода 1936 – 1937 г. ректор е проф. Никола Маринов. Васил Захариев е ректор от 1939 до 1943 г., а проф. Иван Лазаров е ректор първи мандат от 1937 до 1939 и втори от 1943 до 1945 г. Дечко Узунов е първият ректор след края на Втората световна война и по време на резките промени, които настъпват в страната и в Художествената академия. Остава на поста два мандата – от 1945 до 1947 г. и от 1947 до 1950 г., когато е заменен от Крум Кюлявков (1950 – 1953). Панайот Панайотов е следващият ректор (1953 – 1957 и 1957 – 1962).

В периода 1962 – 1966 г. ректор е проф. Александър Поплилов, последван от Илия Петров – 1966 – 1968 г. Секул Крумов управлява Института от 1968 до 1972 и от 1972 до 1976 г. Между 1976 и 1983 г. ректор на ВИИИ е проф. Величко Минеков, а след него Христо Нейков (1983 – 1985) и Найден Петков (1985 – 1987). Първият ректор, който прекрачва границата на 1989 г. е Борис Гондов (1987 – 1992).

През 1992 – 1994 г. ректор е проф. Владислав Паскалев, а Иван Шошов от 1994 до 1998 г. От 1999 до 2003 г. ректор е проф. Иван Газдов.[3] От 2003 до 2007 г. ректор е проф. Божидар Йонов. От 2007 до 2015 г. ректор е проф. Светослав Кокалов.[4] В края на ноември 2015 г. за ректор е избран проф. Николай Драчев.[5]

Факултети и специалности[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към НХА откъм Народното събрание

Националната художествена академия се състои от 2 факултета:

  • Факултет за изящни изкуства
  • Факултет за приложни изкуства

Съществуват следните специалности за придобиване на висше образование от професионално направление „Изобразително изкуство“ за образователно-квалификационни степени бакалавър и магистър:

Факултет за изящни изкуства (ФИИ)
Факултет за приложни изкуства (ФПИ)
Интердисциплинарни програми
  • Интердисциплинарна магистърска програма Дигитални изкуства
  • Интердисциплинарна магистърска програма Фотография
Изглед към НХА откъм Ректората на Софийския университет

Във всички специалности се изучават дисциплините: „История на изкуството“, „Естетика“, „Философия“, „Рисуване“, „Пластична анатомия“, „Перспектива“, „Чужди езици“ и „Спорт“ по интереси.

Желаещите да придобият учителска правоспособност изучават допълнително дисциплините „Педагогика“, „Приложно-експериментална психология на изобразителната дейност“, „Психология“, „Хоспетиране“, „Педагогическа практика“ и „Методика“ на изобразителното изкуство. Тези дисциплини се преподават от членовете на катедри Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.

Периодът за завършване на образователно-квалификационната степен (о.к.с.) „Бакалавър“ в Националната художествена академия е четири академични години, а о.к.с. „Магистър“ обхваща една и половина академична година (с изключение на специалност Реставрация, която предлага само магистърска програма, с 5-годишен курс на обучение).

Преподаването в Академията се извършва по предмети, като кредитите за всеки предмет се измерват в брой часове за семестър или за учебна година. Курсовете по различните предмети завършват с изпити, а оценяването се осъществява по шестобалната система. Професионалните задачи, конферансите, курсовите работи, дипломните защити и проекти са важна съставна част от образователния процес, наред с теоретичните изпити. Всяка катедра има възможност за осъществяване на специализации и докторантури във всички посочени специалности.

Академията е издател на „Изкуство и критика“ – единственото специализирано списание за съвременно българско изкуство (2012 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]