Хума (община Гевгели)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хума.
| Хума Ума | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Хума | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 757 m |
| Население | 2[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Хума в Общомедия | |
Ху̀ма или У̀ма[2] (на македонска литературна норма: Ума, на мъгленорумънски: Uma) е село в община Гевгели, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Влахомъглен, в северното подножие на малката планина Суха Рупа, между планините Паяк и Кожух, на самата граница с Гърция.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Хума е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя. Според Теодор Капидан Хума е относително ново селище, основано от преселници от изчезналото село Катунище, намиращо се северно от Хума.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксума (Xouma), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Ризо Прошев.[5]
„...стигнахме въ Хума... Наскоро дойде и гръцкия тамъ учитель, но можахъ малко нѣщо да науча отъ него. Пѣснитѣ, които се пѣятъ тука, сѫ само български. Това село брои 70 кѫщи, но понѣкѫдѣ живѣятъ по двѣ и по три фамилии въ една кѫща, така щото селото все пакъ има 700 души жители. То е чифликъ на единъ солунски турчинъ. Жителитѣ се занимаватъ съ земледѣлие, дърварство, копринарство и малко скотовъдство.“[6]
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хума е посочено като село с 490 жители власи християни.[7]
Румънско просветно дело[редактиране | редактиране на кода]
В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. Първото румънско училище е открито в Хума по частна инициатива на Гушу Гага, по-късно учител в Калин камен, без субсидии от румънската държава. Гага пристига в Хума от Света гора и започва тайно да въвежда румънския език в преподаването. В продължение на една година той преподава по няколко църковни книги, донесени от Света гора. След това Гага заминава за Битоля, за да усъвършенства румънския си език и да придобие по-систематични знания. След една година обучение в Битолския румънски лицей в 1893 година Гога се завръща в Хума, този път субсидиран от Инспектората на румънските училища. Вторият му престой в селото е по-труден, тъй като румънското дело става явно и започва да среща съпротива от гръцката митрополия. С усилията на Гога обаче, който отваря и вечерно училище за възрастните, за две години в селото се установява румънския език, в църквата започва да се служи на румънски и цялото население се научава да чете и пише на румънски. На два пъти гръцкият митрополит отлъчва учителя и тези, общуват с него. След Гага в Хума като учител идва Риза Пяна, който стабилизира делото на Гага. След него учител е Глигоре Талие, по-късно председател на Битолската румънска община, който издейства разрешение за училищата. След него преподава Таску Папатанасе, възпитаник на Битолския лицей. В 1906 гърците организират клане, при което загиват 12 души, от които 6 деца.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ума има 480 власи и работи влашко училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хума се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия и румънското училище е заменено със сръбско.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители.[12]
В селото се намира българско военно гробище от Първата световна война.
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 1 |
| други | 0 |
В 2014 година изписването на името на селото на македонска книжовна норма е сменено от Хума към Ума.[13]
В селето има паметник на българския Осми приморски полк.
Съборът на селото е в началото на август на Свети Пантелеймон – патронът на селската църква „Свети Пантелеймон“, изградена в XIX век.[14]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Хума
Атанас Христов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Иван Антонов (1924 – 1983), журналист от Северна Македония- Иван Атанасов (1895 - ?), български революционер, деец на ВМРО[15]
- Иван Ризов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Митре Дудев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Михо Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Никола Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Петър Атанасов (р. 1939), езиковед от Северна Македония
- Ризо Иванов Прошев, български революционер, деец на ВМОРО.[5] Македоно-одрински опълченец.[16]
- Стоян Прошев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
- Тома Прошев Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[5][17]
Христос Традос, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[18]
- Починали в Хума
- Ганю Ганчев Чуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
- Дамян Димитров Грудев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[20]
- Константин (Костадин) Грудов Язаджиев (Георгев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[21]
- Марин Тодоров Ганчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[22]
- Михаил Константинов Павлов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[23]
- Нейко Господинов Минчев, български военен деец, технически поручик, загинал през Първата световна война[24]
Никола Христов (1885 – 1927), български революционер- Спас Колев Колев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[25]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 2009-07-05
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.270
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 25, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 2008-01-05
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ а б в г д е ж з и „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe. // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
- ↑ Theodor Capidan, op. cit. p. 25, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 2008-01-05
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-01-22
- ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија. // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1.
- ↑ Профил на Општина Гевгелија. // Општина Гевгелија. Посетен на 27 октомври 2016. Архив на оригинала от 2016-09-28 в Wayback Machine.
- ↑ Попатанасов, Константин. Елате в Македония - И ни Вижте!. // с. 64. Посетен на 3.4.2022.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
- ↑ Τράντος Χρήστος (2) - Μακεδονομάχοι. // Посетен на 2021-09-24.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 12, л. 12; оп. 1, а.е. 456, л. 1а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 4
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 9; оп. 1, а.е. 546, л. 39
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 10
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 136, л. 16, 17, 18
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 7
| |||||||||||
| |||||
Портал „