Хърватска република Херцег-Босна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хърватска република Херцег-Босна
Hrvatska Republika Herceg-Bosnia
1991 – 1994
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Herceg-bosna location.png
Статут непризната държава
Континент
Столица
Официален език
Форма на управление република
История Югославски войни
Основаване 18 ноември 1991 г.
Обявяване на независимост 28 август 1993 г.
Присъединяване към Босна и Херцеговина 18 март 1994 г.
Валута Хърватски динар
Предшественик
СР Босна и Херцеговина СР Босна и Херцеговина
Наследник
Федерация Босна и Херцеговина Федерация Босна и Херцеговина
Днес част от  Босна и Херцеговина
Хърватска република Херцег-Босна в Общомедия

Хърватската република Херцег-Босна (на хърватски: Hrvatska Republika Herceg-Bosna) e историческа международно непризната държава, просъществувала между 1991 и 1994 г. на територията на днешна Босна и Херцеговина и възникнала в резултат разпадането на Югославия и войната в Босна и Херцеговина. Столица на страната е Западен Мостар.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 18 ноември 1991 г. хърватските националисти Мате Бобан и Дарио Кордич, впоследствие осъдени за военни престъпления от Хагския трибунал, обявяват създаването на Хърватската общност Херцег-Босна (на хърватски: Hrvatska zajednica Herceg-Bosna) като отделна политическа, културна, икономическа и териториална единица на територията на Босна и Херцеговина.

Ръководителите на Херцег-Босна участват (особено след провъзгласяването независимостта на Босна и Херцеговина от Югославия през май 1992 г.) в т.нар. хърватизация (етническо прочистване) на общините, които, според тях, са част от Херцег-Босна. Непрекъснато нарастват проявите на преследване и дискриминация спрямо местното нехърватско (в частност, босненско) население. Хърватски военни формирования завземат много общински властови органи на местните босненски лидери. Хърватските власти с помощта на военните сили установяват контрол върху средствата за масова информация. Въведена е хърватска национална символика и валута, а хърватският език и хърватските програми навлизат в училищата. Голям брой босненци и сърби биват уволнени от държавните и частни предприятия; хуманитарната помощ се контролира и е ограничена за тези етнически групи. Много техни представители са депортирани в концентрационните лагери Гелиодром, Дретели, Габела, Войно и Суне.

На 28 август 1993 г. е провъзгласена независимостта от Босна и Херцеговина на Хърватската общност Херцег-Босна, която официално се преименува на Хърватска република Херцег-Босна. Останала непризната от нито една държава, на 20 януари 1994 г. тя е обявена извън закона от Конституционния съд на Босна и Херцеговина.

Хагският трибунал започва съдебно разследване срещу лидерите на Херцег-Босна (Ядранко Пърлич, Бруно Стоич, Слободан Праляк, Миливой Петкович, Валентин Чорич и Берислав Пушич) по обвинения, включващи престъпления против човечността, сериозни нарушения на Женевската конвенция и на законите и обичаите на войната.

Западните държави от самото начало се отнасят негативно към съществуването на самостоятелна хърватска държава на територията на Босна и Херцеговина. През 1994 г. под техен натиск е подписано Вашингтонското споразумение, с което Хърватската република Херцег-Босна престава да съществува и заедно с мюсюлманската Република Босна и Херцеговина образува Федерация Босна и Херцеговина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Хорватская республика Герцег-Босния“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​