Хървое Вукчич Хърватинич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Хървое Хърватинич
Бан на Хърватия
Hrvoje Vukcic Hrvatinic.jpg
Лични данни
Регент на Унгария, Хърватия и Далмация
Други титли Велик княз на Босна
херцог на Сплит
Роден
1350 г.
Починал
1416 г. (66 г.)
Семейство
Династия Хърватиничи
Брак Елена Нелипчич
Герб Coat of Arms of Hrvatinić.svg
Портал  Портална икона   Биографии
Хървое Хърватинич в Общомедия

Хървое Вукчич Хърватинич (прибл. 1350-1416) е бан на Хърватия, Велик княз на Босна и херцог на Сплит, кралетворец. Той е виден член на благородната фамилия Хърватиничи и един от трите най-големи феодали в средновековна Босна. Той запазва титлата си Велик княз на Босна при трима различни босненски крале: Твръдко I, Стефан Дабиша и Остоя Котроманич. През 1403 г. е назначен за регент на Унгария, Хърватия и Далмация. Богомил.[1].

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Хървое е бил най-възрастният син на херцог Вукач Хърватинич и има трима братя: Вук (бан на Хърватия), Драгиша и Войслав. Хървое се жени за Елена Нелипчич,[2] внучка на княз Иван Нелипа и сестра на Иван III Нелипич. Името му се споменава за първи път през 1376 г., като рицар по време на царуването на унгарския крал Лайош I Велики с владения в Долни край в средновековна Босна и в Хърватия и в Славония на запад[3].

Хронология на управлението[редактиране | редактиране на кода]

Доменът на Хрвое в началото на XV век
  • 1380: Лашва: Хървое Хърватинич става велик княз на Босна при Твръдко I
  • 1387: Хървое деблокира обсадения епископ Иван Хорват в Загреб.
  • 1391: След смъртта на крал Лайош I Хървое се включва в борбата за наследството между Сигизмунд Люксембургски и Ладислав Анжуйски, заставайки на страната на последния след като му се обещава титлата бан на Хърватия и Далмация.
  • 1392: По време на царуването на крал Стефан Дабиша Босна участва в боевете срещу турците, в които Хървое печели кралското благоразположение.
  • 1393: Хървое става основна гаранция за трона на Дабиша заявявайки, че е верен слуга на царя на Унгария във всички случаи, с изключение на тези, които биха могли да навредят на крал Дабиша.
  • 1397: В разгара на вътрешната борба в Босна по време на царуването на Елена Груба Хървое кани османците да предложат помощ.
  • 1398: След свалянето на Елена от престола, той участва в избора на Остоя Котроманич за нов крал на Босна.
  • 1389: Крал Сигизмунд нахлува в Босна, но херцог Хървое го спира преди да е достигнал Врбас и го преследва обратно. Сигизмунд контраатакува през есента, но отново е спрян от обединените сили на Хървое, Остоя Котроманич, Сандал Косача и Павел Раденович.
  • 1402: Херцог Хървое убеждава всички далматински градове, с изключение на Дубровник, да признаят властта на крал Ладислав.
  • 1403: Коронация на Ладислав като унгарски крал в Задар; Хървое е посочен за регент на Далмация и Славония.
  • 1404: Конфликт между Хървое и крал Остоя и заговор с цел да го замени с Твъртко II
  • 1406: Хървое е обявен за херцог на Сплит и владетел на островите Брач, Хвар и Корчула. Той има право да сече и собствени монети.
  • 1408: Нова военна намеса на Сигизмунд, довела до клане на босненската армия. Хървое губи контрол над островите и над Сплит. Отново търси помощ от Османската империя.
  • 1415: Лашва: унгарската армия е разбита, което отваря вратата на османската експанзия в Босна
  • 1416: Хървое умира, а вдовицата му Елена Нелипчич се омъжва за крал Остоя Котроманич.

При Хървое са написани Хваловият ръкопис и Хървоевият служебник, съответно на кирилица и глаголица. Първият сега се намира в Болонския университет, а Служебника е отнесен от турците в библиотеката на "Топкапъ" в Истанбул, където е и до днес[4].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ančić, Mladen (1997). Putanja klatna: Ugarsko-hrvatsko kraljevstvo i Bosna u 14. stoljeću. Acad. Scientiarum et Artium Croatica. ISBN 978-953-154-308-8.
  2. Sveučilište ф zagrebu.
  3. Fine, John V. A., Jr. (1994). The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor: University of Michigan Press. ISBN 978-0-472-08260-5.
  4. Klaić, Nada (1989). Srednjovjekovna Bosna: politički položaj bosanskih vladara do Tvrtkove krunidbe, 1377. g. Grafički zavod Hrvatske.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hrvoje Vukčić Hrvatinić“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.