Направо към съдържанието

Хърст Комюникейшънс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Hearst Communications, Inc.
Логото от 2016 г. насам
Хърст тауър в Мидтаун Манхатън, септември 2006 г.
ТипЧастна
ИндустрияИздателска дейност
Основаване4 март 1887 г.;
преди 139 години (1887-03-04)
Сан Франциско, Калифорния, САЩ
ОснователУилям Рандолф Хърст
ПоложениеЦял свят
Ключови личности
Служители22 000 (20246)
Продуктикниги
списания
вестници
публикации
телевизия
Годишни приходиПонижение13 млрд. щ.д. (2024)
Собствениксемейство Хърст
Холдингова компанияHearst Corporation
Подразделения
Дъщерни компании
Уебсайтhearst.com
Карта Местоположение
допълнение
Хърст Комюникейшънс в Общомедия

Hearst Communications Inc. (обикновено само Hearst, произн. Хърст) е частна американска компания, основана през 1887 г. със седалище в Хърст Тауър в Ню Йорк. Hearst е медиен конгломерат, който притежава списания, вестници, телевизионни продукции и телевизионни мрежи, както и интернет услуги и недвижими имоти. Компанията е основана от Уилям Рандолф Хърст, най-известен с използването на похватите на жълтата журналистика. Семейство Хърст продължава да участва в притежанието и управлението на компанията.[3] Hearst има също интереси в сферата на деловата информация, в частност притежава 100% от компанията Fitch Ratings от 2018 г.[4][5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 март 1887 г. сенаторът Джордж Хърст, натрупал голямо състояние в минната индустрия, дава на сина си Уилям Рандолф Хърст вестника San Francisco Examiner.[6] Хърст, тогава на 23 години, изразходва повече от 8 милиона долара от парите на семейството си, за да превърне вестника в един от най-успешните в страната чрез закупуване на най-съвременна технология за печат и наемане на най-добрите журналисти, които може да намери.[7]

През 1895 г., с финансовата подкрепа на майка си, Хърст купува фалиращия всекидневник New York Journal,[8] който е дългогодишен съперник по тираж на вестника New York World на Джоузеф Пулицър. Обемът на вестника е увеличен, а цената намалена. Хърст започва да привлича журналисти от New York World с обещания за високи хонорари. За да привлече читатели, Хърст широко използва похвата на таблоидната журналистика, публикувайки сензационни материали, които често са измислени. Вестникът, подобно на Examiner, също става успешен.

Вестниците на Hearst донасят на пазара иновации като цветни комикси и полутонови изображения. В началото на XX век Хърст започва да купува добре известни списания като Cosmopolitan (1903) и Good Housekeeping (1911).

Хърст разширява своите вестници в голяма верига и основава, наред с други, Los Angeles Examiner и Boston American. През 1928 г. е купена радиостанцията WISN в Уисконсин. Към средата на 30-те години на XX век Хърст притежава 10 радиостанции, 28 вестника и 13 списания.[9]

Тъй като Хърст не подкрепя Рузвелт и има прогермански нагласи, продажбите на вестниците и списанията му започват да спадат, а в същото време Голямата депресия подкопава финансовото му състояние. През 1937 г. Хърст се озовава пред фалит, неговият концерн преминава под управлението на адвокат, назначен от кредиторите. Започва разпродажба на личното му имущество, включително обширната колекция от произведения на изкуството и голямото имение Сан Симеон със замъка Хърст. Част от вестниците са закрити или продадени, а New York Journal е преобразуван в New York Journal American.[9]

С началото на Втората световна война тиражите на вестниците и списанията започват да нарастват, а концернът – да излиза от кризата. През 1943 г. останалите активи са обединени в Hearst Corporation, а самата корпорация преминава под контрола на фонд, сред попечителите на който са двама от петте сина на Уилям Хърст. Към 1948 г. корпорацията укрепва толкова, че стартира първата си телевизионна компания, WBAL-TV в Балтимор. През 1951 г. Уилям Хърст умира и начело на Hearst Corporation застава Ричард Берлин.[9]

През 50-те години популярността на вестниците започна бързо да спада в полза на телевизията. Много от вестниците, принадлежащи на Hearst Corporation, са продадени, а през 1966 г. е закрит вестникът New York Journal American. В същото време корпорацията разширява портфолиото си от списания и започна да лицензира издаването на списания в други страни. Основните източници на приходи за корпорацията са списанията Cosmopolitan, което през 1965 г. е преобразувано от литературно в женско, и Good Housekeeping. През 1959 г. е закупена компанията Avon Publications, издател на книги с мека корица.[9]

От края на 70-те години на XX век Hearst започва да разширява вестникарския си бизнес, като са закупени вестници в Хюстън, Сиатъл, Лос Анджелис, Сан Франциско, както и в редица по-малки градове. През 80-те години са закупени списанията Redbook, Esquire и други, а също така е увеличен броят на телевизионните и радиостанции. През 1984 г. с участието на Hearst стартират кабелните телевизионни мрежи Arts & Entertainment Network и Lifetime Entertainment Services, а през 1990 г. е закупен 20-процентен дял в спортната телевизионна мрежа ESPN. През 1993 г. за развитие на електронните медии е създадено подразделението Hearst New Media & Technology. През 1997 г. телевизионните станции на корпорацията са обединени с компанията Argyle Television под името Hearst-Argyle Television. През 1999 г. подразделението за книги е продадено на HarperCollins.[10] През април 2000 г. е пуснато списанието O, The Oprah Magazine. Приходите на корпорацията за 2000 г. възлизат на 3,4 млрд. долара, от които 1,5 млрд. са от списания, 1,4 млрд. – от вестници, 900 млн. – от дялове в кабелните телевизионни мрежи A&E и ESPN, 500 млн. – от телевизионната компания Hearst-Argyle.[9]

През 2006 г. Hearst Communications придобива дял в международната рейтингова агенция Fitch Ratings; постепенно до 2018 г. тя увеличава дела си до 100 %.[11][12]

През 2009 г. Hearst Corporation изкупва всички акции на Hearst-Argyle и преименува телевизионната компания на Hearst Television.[13] В 2011 году у французской группы Lagardère было куплено более 100 наименований журналов в 15 странах, сумма сделки составила 885 млн долларов[14] През март 2022 г. корпорацията се оттегля от съвместното предприятие в Русия „Хърст Шкулев Медия“ заради инвазията в Украйна.

Активи на фирмата

[редактиране | редактиране на кода]

Някои от активите на Hearst Communications Inc. (към 2017 г.):

Списания

Вестници

Седмични вестници

  • Advertiser North (Ню Йорк)
  • Advertiser South (Ню Йорк)
  • Ballston Spa Pennysaver (Ню Йорк)
  • Bulverde Community News (Тексас)
  • Business Express (Тексас)
  • Canyon News (Тексас)
  • Clifton Park North Pennysaver (Ню Йорк)
  • Clifton Park South Pennysaver (Ню Йорк)
  • Conexión (Тексас)
  • Darien News (Кънектикът)
  • Fairfield Citizen (Кънектикът)
  • Fort Sam Houston News Leader (Тексас)
  • Greenwich Citizen (Кънектикът)
  • Hardin County News (Тексас)
  • Jasper Newsboy (Тексас)
  • Kelly USA Observer (Тексас)
  • La Voz (Тексас)
  • Lackland Talespinner (Тексас)
  • Latham Pennysaver (Ню Йорк)
  • Marlette Leader (Мичиган)
  • Medical Patriot (Тексас)
  • Muleshoe Journal (Тексас)
  • Neighborhood News (Тексас)
  • New Canaan News (Кънектикът)
  • New Milford Spectrum (Кънектикът)
  • North Central News (Тексас)
  • Northwest Weekly (Тексас)
  • Norwalk Citizen (Кънектикът)
  • Our People (Тексас)
  • Pennysaver News (Ню Йорк)
  • Randolph Wingspread (Тексас)
  • Southside Reporter (Тексас)
  • Spa City Moneysaver (Ню Йорк)
  • Northeast Herald (Тексас)
  • The Weekly (Ню Йорк)
  • The Zapata Times (Тексас)
  • Vassar Pioneer Times (Мичиган)
  • Westport News (Кънектикът)

Телевизии, в т.ч. кабелни

Интернет активи

Други

  • Fitch Ratings – международна рейтингова агенция
  • First Databank – база данни за лекарства и медицинско оборудване

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hearst // Посетен на August 31, 2017.
  2. ↑ The Hearst Corporation // October 19, 2017. Архивиран от оригинала на 24 януари 2023. Посетен на 6 декември 2024.
  3. ↑ Hearst family // Посетен на 26 октомври 2022.
  4. ↑ Hearst Corporation ще увеличи дяловото участие във Fitch Group до 80 процента
  5. ↑ FT Membership. Fast FT
  6. ↑ История
  7. ↑ William Randolph Hearst
  8. ↑ Hearst Timeline November 2011
  9. 1 2 3 4 5 The Hearst Corp // International Directory of Company Histories, 2001. Архивиран от оригинала на 9 април 2023. Посетен на 4 септември 2024. (на английски)
  10. ↑ Harpercollins Buys William Morrow & Avon // New York Post, 18 юни 1999. Архивиран от оригинала на 21 септември 2024. Посетен на 4 септември 2024. (на английски)
  11. ↑ Hearst buys another 10 percent of Fitch for $177 million // Архивиран от оригинала на 2 април 2015. Посетен на 3 септември 2024.
  12. ↑ Hearst Diversifies Revenue With Fitch Group Acquisition // MediaPost, 13 април 2018. Архивиран от оригинала на 3 септември 2024. Посетен на 3 септември 2024. (на английски)
  13. ↑ Hearst Moves On Merger // Future US, Inc., 3 юни 2009. Архивиран от оригинала на 7 април 2023. Посетен на 4 септември 2024. (на английски)
  14. ↑ Hearst pays $887 million for Lagardere magazines // Reuters, 31 януари 2011. Посетен на 4 септември 2024. (на английски)

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Замък Хърст

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хърст_Комюникейшънс&oldid=12914881“.