Хюнкяр хамам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хюнкяр хамам
Хамама
Преди преустройството
Преди преустройството
Вид хамам
Местоположение Пловдив, България
Стил османски
Изграждане 1444 – 1445 г.
Съвременен статут разрушена, 1923 г.

Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) е била османска баня, превърната във временна заседателна зала на Областното събрание на Източна Румелия в Пловдив . Сградата е разрушена през 1923 г. Намирала се е наблизо до Стария мост в Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

Банята Хюнкяр хамам е построена в средата на XV в. по нареждане на първия румелийски бейлербег (управител) Шахабедин гаази паша срещу построените от него джамия и имарет, Имарет джамия. Според турския географ и пътешественик Евлия Челеби, минал през Пловдив през 1652 г., „Хамамът е светъл и широк, има хубава вода, отгоре е покрит с олово“.[1] Банята функционира през целия османски период и е една от значимите обществени бани в града, обслужваща търговците, отседнали в близкия Панаир хан.[2]

След Освобождението, сградата на банята, която по това време е била втората по големина баня в Пловдив, е била дадена за нуждите на Областно събрание на Източна Румелия. Архитект Пиетро Монтани ръководи цялостното ѝ преустройство и проектира декоративната ѝ украса. В централното помещение на банята имало места за 56 народни представители, специални трибуни за министрите (т.е. директорите), за дипломатите. Имало е балкон за 150 души зрители. Върху купола били изрисувани 4 фигури – Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. [3] На 22 октомври 1879 г. в сградата е открита първата сесия на Областно събрание.

След Съединението сградата се използва за архивите на съда. През 1923 г. сградата е разрушена. Немският фотограф Ото Рудлоф е свидетел на разрушаването на банята и го е заснел.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Пловдив горя паметник на културата от 17-ти век
  2. а б Григор Бойков, „ОСМАНИЗАЦИЯТА“ НА ПЛОВДИВ (ФИЛИБЕ) ПРЕЗ ХV В. – НАСЕЛЕНИЕ, ГРАДОУСТРОЙСТВО И АРХИТЕКТУРА, РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПЛОВДИВ, ГОДИШНИК 2012 г.
  3. Стоилова, Л., Йокимов, П., Особености в архитектурното творчество на Пиетро Монтани, Годишник на Регионалния исторически музей – Пловдив, книга пета, 2008 г.