Централна избирателна комисия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от ЦИК)
Направо към: навигация, търсене

Централната избирателна комисия (ЦИК) е основният държавен орган, подготвящ и организиращ провеждането на избори в България.

Дейността на комисията се урежда със закон. ЦИК може да бъде постоянно действаща или създадена за отделни избори – парламентарни, президентски, местни и др.

Статут[редактиране | редактиране на кода]

До влизането в сила на Изборния кодекс през 2011 г. за всеки отделен избор – за народни представители, за президент и вицепрезидент, местни избори (за кметове и общински съветници), за членове на Европейския парламент (ЕП), е образувана отделна централна избирателна комисия. След произвеждането на изборите и издаването на бюлетина с резултатите от тях мандатът на комисията съвпада с мандата на органа, за който е произведен изборът. Изключение от това правило е ЦИК за избиране на президент и виципрезидент, чийто мандат се прекратява с встъпването в длъжност на новоизбраните президент и вицепрезидент. ЦИК за местни избори (ЦИКМИ) е компетентна да произвежда нови и/или частични избори за кметове и общински съветници през времето до произвеждането на следващите общи местни избори. ЦИК за народни представители и за членове на ЕП е органът, който обявява за избран следващия в листата кандидат при прекратяване на мандата на народен представител или член на ЕП.

С приемането на Изборния кодекс на 28 януари 2011 г. Централната избирателна комисия на Република България става постоянно действащ орган. Той е на бюджетна издръжка от Министерския съвет и се назначава с указ на президента на Република България. Мандатът на ЦИК е 5-годишен. Тя е компетентна по отношение на всички видове избори, които се произвеждат в рамките на този мандат. С изменение на Изборния кодекс от 21 февруари 2013 г.[1] е променен статутът на ЦИК, като тя е преобразувана в самостоятелно юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище в София. За пръв път се предвижда комисията да се подпомага и от постоянна администрация, начело с главен секретар. По този начин комисията разполага вече със собствен бюджет и възможност самостоятелно да поема права и задължения.

Състав, 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Комисията е съставена от 19 членове, разпределени на квотен принцип между парламентарно представените политически партии и коалиции на политически партии по метода на най-големия остатък. Политическите партии и коалициите на политически партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени, имат право на по 1 член в комисията.

Ако така полученият общ брой на членовете на комисията е четно число, се избира още 1 допълнителен член на комисията от политическата партия с най-голям неоползотворен остатък при разпределянето на квотите.

Председателят на ЦИК се определя от най-голямата парламентарно представена политическа партия или коалиция. Всяка парламентарно представена политическа партия или коалиция има право да излъчи по 1 заместник-председател.

Съставът на ЦИК е определен с Указ № 78 на президента на Република България Георги Първанов, обнародван в Държавен вестник, бр. 32 от 19 април 2011 г. Включва 21 членове.

  1. Красимира Георгиева Медарова, председател – ГЕРБ (напуснала през март 2014 г.[2])
  2. Елена Николова Маркова, заместник-председател – Синята коалиция
  3. Мария Веселинова Мусорлиева, заместник-председател – АТАКА
  4. Мая Андреева Андреева, заместник-председател – ГЕРБ
  5. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова, заместник-председател – Коалиция за България
  6. Сабрие Тайфи Сапунджиева, заместник-председател – ДПС (освободена от 14.10.2013 г.[3])
  7. Севинч Османова Солакова, секретар – ДПС
  8. Бисер Живков Троянов, говорител – ГЕРБ
  9. Ралица Босилкова Негенцова, говорител – Коалиция за България (освободена от 26 юни 2013 [4])
  10. Александър Андреев Андреев – Коалиция за България (назначен от 2 юли 2013[5])
  11. Анна Недялкова Колушева-Манахова – ГЕРБ
  12. Валентин Димитров Бойкинов – ГЕРБ
  13. Венцислав Кирилов Караджов – Коалиция за България
  14. Владимир Христов Христов – АТАКА
  15. Гергана Маринова Маринова – ГЕРБ
  16. Емануил Христов Христов – ГЕРБ
  17. Ерхан Юксел Чаушев – ДПС
  18. Иванка Атанасова Грозева – НДСВ
  19. Красимир Бойчев Калинов – ГЕРБ
  20. Мариана Стоянова Христова – ГЕРБ
  21. Паскал Георгиев Бояджийски – ГЕРБ
  22. Силва Петкова Дюкенджиева – Коалиция за България

ЦИК е независима от властта. Съгласно изборните закони след 1990 г. комисията е колективен орган, включващ обикновено юристи и математици, предложени от парламентарно представените политически партии.

Състав, 2014 г.[редактиране | редактиране на кода]

  1. председател - Ивилина Вергинова Алексиева-Робинсън - Коалиция за България
  2. заместник-председател - Мария Веселинова Мусорлиева – АТАКА
  3. заместник-председател - Маргарита Иванова Златарева - ГЕРБ
  4. секретар - Севинч Османова Солакова – ДПС
  5. говорител - Александър Андреев Андреев
  6. говорител - Камелия Стоянова Нейкова
  7. говорител - Цветозар Томов Томов
  8. Владимир Георгиев Пенев
  9. Георги Славчев Баханов
  10. Емануил Христов Христов
  11. Ерхан Юксел Чаушев
  12. Ивайло Кирилов Ивков
  13. Иванка Атанасова Грозева
  14. Йорданка Цвяткова Ганчева
  15. Мария Христова Бойкинова
  16. Метин Мехмед Сюлейман
  17. Росица Борисова Матева
  18. Румен Лилянов Цачев
  19. Румяна Кирилова Стоева-Сидерова
  20. Таня Анчева Цанева


Критика[редактиране | редактиране на кода]

От нейното назначаване през април 2011 г. ЦИК организира изборите на 23 и 30 октомври 2011 г. за президент и вицепрезидент и за общински съветници и кметове, първия национален референдум на 27 януари 2013 г. и изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г. За изборите през 2011 г. ОССЕ изпраща ограничена мисия за наблюдение. Нейните констатации и препоръки са отразени в Окончателния доклад[6] и дават повод на някои медии дейността на комисията да бъде квалифицирана като непрозрачна и неефективна[7]

Констатираните от ОССЕ недостатъци в законодателството са отстранени до голяма степен с промените в Изборния кодекс, извършени със Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс (обн. ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.), съгласно който ЦИК стана юридическо лице – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, чиято дейност се подпомага от администрация.

Уеб сайт[редактиране | редактиране на кода]

Законът позволява на заседанията на комисията да присъстват наблюдатели, установява излъчване в реално време (в уеб-сайта на комисията) на всяко заседание и обявяване на стенографските протоколи от нейните заседания. ЦИК осигурява създаване на интернет-страници на 31 районни избирателни комисии, с излъчване на заседанията им в реално време и публикуване на протоколите от заседанията им в интернет. По този начин се повишава прозрачността в работата на ЦИК, което е отчетено от Окончателния доклад на ОССЕ за изборите за Народното събрание на 12 май 2013 г.[8]

В деня на местните избори на 25 октомври 2015 г. е регистрирана безпрецедентна за България хакерска атака от типа атака за отказ на услуга срещу уебсайта на ЦИК, както и срещу публичните уебсайтове на други ключови по отношение на изборните процеси държавни организации[9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон за изменение и допълнение на Изборния кодекс, обн., с Указ № 29 на президента, ДВ, бр. 17 от 21.02.2013 г.
  2. Красимира Медарова се отказа да е министър на изборите
  3. Решение № 2852/14.10.2013 г. на ЦИК
  4. Решение на ЦИК № 2728/26.06.2013
  5. Указ на президента № 134/02.07.2013, обн., ДВ, бр. 60 от 6.07.2013 г.
  6. Окончателен доклад на ограничената мисия на ОССЕ за изборите за президент и вицепрезидент, общински съветници и кметове, 23 – 30 октомври 2011 г.
  7. ОССЕ: ЦИК е непрозрачна и неефективна в организирането на избори, статия в „Дневник“ от 8 януари 2012 г.
  8. Окончателен доклад на мисия на ОССЕ/СДИПЧ при предсрочните парламентарни избори на 12 чай 2013 г.
  9. Кръстева, Надя. Безпрецедентна хакерска атака срещу ЦИК в деня на изборите. // cio.bg, 26.10.2015. Посетен на 26.10.2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]