Цай Инуън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цай Инуън
蔡英文官方元首肖像照.png
президент на Република Китай
Мандат от 20 май 2016 г.
Вицепрезидент
Чен Цзянжен
Предшественик Ма Индзиу
вицепремиер на Република Китай
Мандат 25 януари 2006 г. – 21 май 2007 г.
Лични данни
Родена
31 август 1956 г. (62 г.)
Полит. партия независима (преди 2004 г.)
Демократическа прогресивна партия (2004 – настоще)
Университет Национален университет на Тайван
Лондонско училище по икономика и политически науки
Подпис 蔡英文Signature.svg
Уебсайт http://iing.tw/
Портал Портална икона Биографии
Цай Инуън в Общомедия
Цай Инуън през 2008 г.
Цай на среща със Сената на САЩ, 5 юни 2016 г.

Цай Инуън (на китайски: 蔡英文; на пинин: Cài Yīngwén) е тайвански политик, президент на Република Китай от 20 май 2016 г. Тя е първата жена президент на страната, както и седмият президент след конституционните реформи от 1947 г.

Ранна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Цай е родена в квартала Джуншан в Тайпе[1] на 31 август 1956 г.,[2] най-малкото от 11 деца.[3] Баща ѝ държи автосервиз,[4] а майка ѝ е домакиня. Цай завършва девическа гимназия в Тайпе,[5] след което се записва да учи право по съвет на баща си.[6] След завършва колежа по право към Националния университет на Тайван през 1978 г., Цай завършва магистратура по право в университета Корнел през 1980 г., а след това защитава докторска дисертация в Лондонското училище по икономика и политически науки през 1984 г.[7][8] След като се завръща в Тайван, тя започва да преподава право в различни университети в Тайпе.[9][10]

Назначена е в Комисията за справедлива търговия, както и в Комисията за авторските права. Работи като консултант към Съвета по континенталните дела и в Съвета по национална сигурност.[9] Ръководи изготвящия екип за Управленските отношения с Хонконг и Макау.[11][12]

Издигане в политиката и ръководител на ДПП[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. Цай е поканена на важна среща на ръководството на Съвета по континенталните дела. Потвърждавайки широко разпространените слухове, че симпатизира на коалицията Пан-Грийн, Цай се присъединява към Демократическата прогресивна партия (ДПП) през 2004 г.[2] След това е номинирана от партията за кандидат на изборите за Законодателен Юан през 2004 г., където е избрана за законодател.

На 26 януари 2006 г. Цай е назначена на длъжността вицепрезидент на Изпълнителния Юан, позиция, която често се счита за равностойна на вицепремиер. Едновременно с това е директор на Комисията за защита на потребителите.

На 17 май 2007 г. Цай, заедно с останалия Кабинет на излизащия от властта премиер Су Ценчан, подава оставка, за да направи път на Чан Чунсиун и неговия кабинет. След това Цай служи като директор на TaiMedBiologics, биотехнологична компания от Тайван.

Гоминданът, в търсене на кандидати за президентските избори през 2008 г., изненадващо предлага на Цай, която е член на ДПП. Обяснението е, че Гоминданът няма определен критерий за кандидати и че търсенето им не се води по пол, работа или дори политическа принадлежност.[13]

На 19 май 2008 г. Цай побеждава Ку Куанмин в изборите за ръководител на ДПП и става 12-ти ръководител на партията. Тя е първата жена ръководител на голяма тайванска политическа партия. През 2010 г. е преизбрана за неин ръководител. През 2012 г. подава оставка като ръководител на ДПП, след като губи на изборите за президент от Ма Индзиу.[14]

На 15 май 2014 г. Цай отново се кандидатира за ръководител на ДПП и, след като и двамата ѝ противници се отказват, лесно спечелва отново. Цай повежда ДПП до историческа победа на местните избори през ноември 2014 г., в които партията си осигурява власт над 13 от 22-те общини на Тайван. Брилянтната победа на партията утвърждава позиция на Цай в партията и я издига на челни позиции за президентските избори през 2016 г. На 15 февруари 2015 г. тя обявява, че ще участва в надпреварата за президентския пост.[15]

На 16 януари 2016 г. тя бележи голяма изборна победа, спечелвайки 56,12% от гласовете, побеждавайки Ерик Чу (31,07%).[16] На 24 ноември 2018 г. тя подава оставка като лидер на ДПП и отказва оставката на премиера Уилям Лай след голямо поражение на местните избори.[17]

Президентство[редактиране | редактиране на кода]

Цай поддържа здравите и стабилни отношения между Република Китай (Тайван) и САЩ. В началото на декември 2016 г. Цай провежда безпрецедентен телефонен разговор с американския президент Доналд Тръмп. Това е първият път тайванския президент да говори с американския от 1979 г. След това обявява, че няма да има голяма смяна на политическата посока.[18]

Традиционната позиция на ДПП относно въпроса с двата Китая е, че Република Китай (Тайван) вече е независима държава, управляваща териториите на остров Тайван, Цзинмен, Мацзу и Пенгу, тоест официалното обявяване на независимост е ненужно.

По време на президентската кампания през 2012 г. Цай изказва несъгласие с консенсуса от 1992 г. като основа за преговори между Тайван и континентален Китай, тъй като този консенсус служи само да подсилва „политиката на единен Китай“ и че такъв консенсус не съществува, тъй като по-голямата част от тайванското общество не е съгласен с него. Тя вярва, че обширни консултации трябва да се проведат на всички нива на тайванското общество, за да може да се реши основата за напредване на преговорите с Пекин. По време на предизборната кампания през 2016 г. Цай е по-умерена, подкрепяйки статуквото като централна точка в партийната политика.[19]

Цай обявява подкрепата си за групите в обществото в неравностойно положение, включително бедните, жените и децата, тайванските коренни народи и ЛГБТ групите. Тя поощрява намесата на правителството за намаляване на безработицата. Подкрепя правителствената прозрачност и по-дисциплинираното фискално управление. Тя проактивно подкрепя възстановяването на щетите, нанесени на тайванското коренно население, както и след правителствените действия в Инцидента от 12 февруари. Тя защитава деполяризацията на тайванската политика и призовава за по-отворен и консенсусен подход при адресирането на проблемите.[20] Цай подкрепя ЛГБТ правата и еднополовите бракове да се легализират в Тайван.[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Must-know facts about Taiwan's presidential candidates. // Asia Times. 17 декември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  2. а б About Democratic Progressive Party presidential candidate Tsai Ing-wen. // Taiwan News. 23 септември 2015. Посетен на 21 януари 2016.
  3. Tsai Ing-wen's brothers vow they will avoid conflicts of interests. // 14 март 2016. Посетен на 14 март 2016.
  4. President Tsai. //
  5. 蔡英文回母校中山女高 勉学妹温柔有企图心
  6. A Woman of Many Parts: Tsai Ing-wen. // Taiwan Panorama. юли 2012. Посетен на 21 януари 2016.
  7. Profile: Tsai Ing-wen. // BBC, 12 януари 2012. Посетен на 2 януари 2015.
  8. Ing-Wen Tsai: Executive Profile & Biography – BusinessWeek. // Bloomberg Business. Посетен на 16 януари 2015.
  9. а б Copper, John F.. The KMT Returns to Power. Lexington Books, 2012. ISBN 9780739174784. с. 188.
  10. Vice Premier Tsai is nobody's fool. // Taipei Times. Посетен на 6 февруари 2017.
  11. Tsai Criticizes „One Country, Two Areas“ Now, But Used To Advocate „One Country, Four Areas“. // United Daily News. Kuomintang News Network, 26 март 2012. Посетен на 10 декември 2014.
  12. A New Era in Cross-Strait Relations? Taiwan and China in the WTO. // Heritage Foundation, 14 януари 2002. Посетен на 10 декември 2014.
  13. 又傳創意組合 蔡英文會是馬英九副手搭檔?. // China Review News. crntt.com, 1 юни 2007. Посетен на 4 януари 2015.
  14. "Tsai steps down as DPP chair after election defeat" Focus Taiwan News Channel.
  15. Tsai Ing-wen declares candidacy. // Taipei Times. 15 февруари 2015. Посетен на 15 февруари 2015.
  16. Taiwan gets first female President as DPP sweeps election. // Посетен на 16 януари 2016.
  17. Taiwan president resigns as ruling party chairwoman after election defeats
  18. Editorial, Reuters. Taiwan's Tsai: no major policy shifts, despite Trump call – reports. //
  19. 蔡英文:兩岸基本原則 維持現狀. //
  20. 五大政治改革 – 點亮台灣 LIGHT UP TAIWAN. // 點亮台灣 LIGHT UP TAIWAN.
  21. Taiwan crowds march in Asia's biggest gay pride parade. // Посетен на 4 ноември 2015.