Цанко Цанков (диригент)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за диригента. За други личности с това име вижте Цанко Цанков.

Цанко Цанков
български диригент
При дирижирането на операта „Цвета“ на Варненските музикални празници. Източник: ДА „Архиви“
При дирижирането на операта „Цвета“ на Варненските музикални празници. Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал
неизв.
неизв.
Националност българин

Цанко (Цало) Петров Цанков е български диригент, професор и ректор на Музикалната академия в периода 1940 – 1943 година и един от съоснователите на Дружеството на българските компонисти.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 май 1899 година в Оряхово[2] в семейството на Петър Цанков, има двама братя – Любен и Асен, и една сестра Катя. Брат му Асен Цанков е бил спортист и музикант, баща на музиканта от „ЩурцитеПетър Цанков. Чичо на Цанко и Асен е политикът и министър-председател на България (1923 – 1926) Александър Цанков, брат на баща им.[3]

Цанко Цанков завършва във Виена дирижиране, а в Германия – композиция.[3]

През 1920-те и 1930-те години по време на Варненските музикални тържества Цанков дирижира концерти и опери в Летния общински театър на Варна: Увертюра „Лисец“ на Димитър Хаджигеоргиев и Симфония № 92 в сол мажор „Оксфордска“ на Йозеф Хайдн през 1926 година и народната опера „Цвета“ от маестро Георги Атанасов през 1930 година.[4]

През март 1937 година заедно с Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Панчо Владигеров и Любомир Пипков изнасят симфоничен концерт в Белград, организиран от Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“, чийто институционален продължител се явява Съюзът на българските композитори.[1]

Цанков е диригент на откриването на концертната зала „България“ през октомври същата година в София. Под палката му за първи път прозвучават Третият концерт за пиано и оркестър от Панчо Владигеров, тържественият финал на Концертна увертюра „Балкан“ от Петко Стайнов и ораторията „Месия“ от Хендел, както и Концерт в до минор за две пиана на Бах[1][5].

Цанков е ректор на Музикалната академия от 18 февруари 1940 до 15 май 1943 г.[6] Преподава оркестрово и хорово дирижиране и сред учениците на проф. Цанко Цанков са хоровият диригент и музикален педагог Асен Диамандиев[7], цигуларят Влади Симеонов, диригентът Любомир Романски и цигуларят, диригент и композитор Васил Лолов [8]

През 1940 г. групата „Народна седморка“ със солисти Таня Начева и Тони Енев и водач проф. Цанко Цанков гостуват в Белград, Братислава и Будапеща.[9]

През 1942 г. Цанков става главен диригент на Виенската опера. Сключва брак със сопраното Карин Майер и има данни за тяхна съвместна концертна дейност в Австрия.[10]

Следващите данни от живота на Цанков са от Онтарио, Канада, където със съпругата си Карин са в избирателните списъци от 1958 и 1963 година.[11] Има данни, че около 1924 година в София е родена дъщеря им Доля, концертираща пианистка, починала през 1999 година.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „За нас“, сайт на Национална музикална академия
  2. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, стр. 316
  3. а б Основател на „Щурците“ бил цакан с „картата“ Александър Цанков, Григор Николов, в-к „Сега“, 25 септември 2004
  4. История на Международен музикален фестивал „Варненско лято“
  5. Публикация във в-к „Час“, октомври 1937 г., дигитализиран от Народната библиотека, сайт „Стара София“
  6. Директори/Ректори на Националната музикална академия, сайт на Национална музикална академия
  7. Биография на Асен Диамандиев, сайт на СБК
  8. Лучия Симеонова, „Музиката моя съдба: Влади Симеонов“, Изд. „Мелани“, София, 2012
  9. ((bg))  ЦДА, ф. 176К, оп. 20, а.е. 312. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 8 май 2017 г.
  10. Führer durch die Konzertsäle Berlins, 24 януари 1943
  11. Canada, Voters Lists, 1935 – 1980
  12. Dolia Z. Best, 75, Concert Pianist