Направо към съдържанието

Цаньо Бакалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цаньо Бакалов
български партизанин и офицер
Роден
Починал
неизв.
?

Националност България

Цаньо Минчев Бакалов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Роден е на 21 август 1921 г. в дряновското село Бучуковци[1]. Става член на РМС. През юни 1944 г. се присъединява като партизанин към партизанска бригада „Чепинец“, командир на отряд в бригадата. Командир на седма мотострелкова дивизия в Ямбол през 60-те години. Завършва Военнотехническа академия. От 1964 г. е генерал-майор[2]. В периода 21 октомври 1964 г. – 31 август 1968 г. началник на Висшето народно военно училище във Велико Търново[3]. След това учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР заедно с генерал Кунчо Кацаров[4]. Бил е началник на политическия отдел на Сухопътните войски[5]. През 80-те години е началник на управление „Кадри“ в Министерството на отбраната. Достига чин генерал-лейтенант. Носител е на орден „Народна република България“ II ст. (1971).

  1. ДВИА – 9, АЕ 113, Ф 41, ОП 51 // Архивиран от оригинала на 2019-01-29. Посетен на 2019-01-28.
  2. Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 18
  3. Началници на Национален военен университет „Васил Левски“ от 1878 година до днес, архив на оригинала от 21 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181221230402/https://www.nvu.bg/node/124, посетен на 21 декември 2018 
  4. Решение № 366 на Секретариата на ЦК на БКП от 8 юли 1968 г. // Архивиран от оригинала на 2019-01-29. Посетен на 2019-01-28.
  5. Босев, И. Всеки със съдбата си. Записки на един о.з. полит. офицер. Изд. Булгарика, 1997, с. 129