Цапфа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преса (хоризонтален разрез). А – камерата за зареждане, способна с отдръпването на буталото да се завърта на цапфите DD. C – матрица с кръгъл отвор. В – кухо бутало.
Цапфите са отстрани на ствола, опори към лафета.
Често на оръдейните цапфи се нанася маркировката на производителя

Цапфа (на немски: Zapfen – цапфа, шийка, шип, втулка, шиш) е частта от вала или оста, на която се намира опората (лагера). Цапфата, намираща се на края на вала се нарича шип, а в средната част на вала шийка. Крайната цапфа, която възприема осевите натоварвания е пета.

Цапфите на осите на часовникарските колелца се наричат „крайчета“, те са много фино полирани за намаляване на триенето.

При дограмата на прозорците цапфата е заключващия елемент от обкова, с гъбовидна или цилиндрична форма, който при взаимодействието си с насрещния детайл на рамката на конструкцията осигурява затварянето на прозореца и необходимото притискане, което осигурява уплътняването на прозореца.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цапфа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.