Цапфа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колело и ос на влака 0-а серия Токайдо-Шинкансен.
Преса (хоризонтален разрез). А – камерата за зареждане, способна с отдръпването на буталото да се завърта на цапфите DD. C – матрица с кръгъл отвор. В – кухо бутало.
Цапфите са отстрани на ствола, опори към лафета.
Често на оръдейните цапфи се нанася маркировката на производителя

Цапфа (на немски: Zapfen – цапфа, шийка, шип, втулка, шиш) е частта от вала или оста, на която се намира опората (лагера). Цапфата, намираща се на края на вала се нарича шип, а в средната част на вала шийка. Крайната цапфа, която възприема осевите натоварвания е пета.

Цапфите на осите на часовникарските колелца се наричат „крайчета“, те са много фино полирани за намаляване на триенето.

При дограмата на прозорците цапфата е заключващия елемент от обкова, с гъбовидна или цилиндрична форма, който при взаимодействието си с насрещния детайл на рамката на конструкцията осигурява затварянето на прозореца и необходимото притискане, което осигурява уплътняването на прозореца.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цапфа“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​