Цариградска българска духовна семинария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Цариградска българска духовна семинария
Tsarigradska seminaria 1908 - 1909 Vasil Shanov 1.JPG
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909)
Информация
Седалище Цариград, Османска империя
Основаване 1891
Основател Българска екзархия
Закриване 1912
Вид семинария
Директор пръв Методий Кусев

Цариградска българска духовна семинария е средно духовно училище (семинария), създадено от Българската екзархия, през учебната 1892-1893 година, след преместването на свещеническото училище от Одрин в Цариград.[1][2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

По идея на екзарх Йосиф I през учебната 1883-1884 е открито българско свещеническо училище в Одрин. През следващата учебна година такова училище е открито и в Прилеп, но то просъществува само една година и е преместено и слято с Одринското. След упорити настоявания от страна на Екзархията то е преместено в Цариград, като е открито официално на 22 септември 1891 година в квартал Фенер, при църквата “Свети Стефан”. В началото на учебната 1892 - 1893 година духовното училище е отделено от четирикласното и става самостоятелно. За пръв негов ректор е назначен архимандрит Методий Кусев. През учебната 1895-1896 година семинарията става пълна, шесткласнаи в нея се изучават 31 предмета. Внея постъпват за обучение главно млади българи от Македония и Одринско и много малка част от свободна България. Почти всички семинаристи са пълни степендианти на Екзархията и в продължение на шест години се учат, хранят и обличат за нейна сметка.

С ескалирането на военните действия по време на Балканската война, през ноември 1912 година започва евакуацията на семинаристите с руски кораби за Бургас и Варна, а с австрийски – за Пирея и оттам за родните им места в Македония. По-късно цариградските семинаристи довършват образованието си в Софийската семинария или в Бачковското свещеническо училище, открито през 1910 година. На 27 ноември 1913 година последният ректор на семинарията – архимандрит Инокентий Софийски е принуден да напусне Цариград. Като отговарящ за семинарското имущество е оставен йеромонах Ириней.

За периода 1900 - 1913 година около 200 младежи завършват семинарията и стават учители, свещеници, монаси, служители в екзархийската и митрополитските канцеларии. Някой от тях продължават образованието си главно в руски духовни академии. Измежду възпитаниците на Цариградска духовна семинария изпъкват имената на редица български църковни и просветни дейци. От 1891 до 1912 година Цариградска българска духовна семинария дава двадесет випуска.

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници на Цариградска българска духовна семинария[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19-20.
  2. Една неизвестна църковна прослава на победоносната българска армия от 1912 година, pravoslavie.bg
     Портал „Македония“         Портал „Македония