Цариградска българска духовна семинария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цариградска българска духовна семинария
Информация
Седалище ЦариградОсманска империя
Основаване 1891 г.
Основател Българска екзархия
Закриване 1912 г.
Вид семинария
Директор пръв Методий Кусев
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909)

Цариградска българска духовна семинария е средно духовно училище (семинария), създадено от Българската екзархия, през учебната 1892-1893 година, след преместването на свещеническото училище от Одрин в Цариград.[1][2]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

По идея на екзарх Йосиф I през учебната 1883-1884 е открито българско свещеническо училище в Одрин. През следващата учебна година такова училище е открито и в Прилеп, но то просъществува само една година и е преместено и слято с Одринското. След упорити настоявания от страна на Екзархията то е преместено в Цариград, като е открито официално на 22 септември 1891 година в квартал Фенер, при църквата “Свети Стефан”. В началото на учебната 1892 - 1893 година духовното училище е отделено от четирикласното и става самостоятелно. За пръв негов ректор е назначен архимандрит Методий Кусев. През учебната 1895-1896 година семинарията става пълна, шесткласнаи в нея се изучават 31 предмета. В нея постъпват за обучение главно млади българи от Македония и Одринско и много малка част от свободна България. Почти всички семинаристи са пълни степендианти на Екзархията и в продължение на шест години се учат, хранят и обличат за нейна сметка.

С ескалирането на военните действия по време на Балканската война, през ноември 1912 година започва евакуацията на семинаристите с руски кораби за Бургас и Варна, а с австрийски – за Пирея и оттам за родните им места в Македония. По-късно цариградските семинаристи довършват образованието си в Софийската семинария или в Бачковското свещеническо училище, открито през 1910 година. На 27 ноември 1913 година последният ректор на семинарията – архимандрит Инокентий Софийски е принуден да напусне Цариград. Като отговарящ за семинарското имущество е оставен йеромонах Ириней.

За периода 1900 – 1913 година около 200 младежи завършват семинарията и стават учители, свещеници, монаси, служители в екзархийската и митрополитските канцеларии. Някой от тях продължават образованието си главно в руски духовни академии. Измежду възпитаниците на Цариградска духовна семинария изпъкват имената на редица български църковни и просветни дейци. От 1891 до 1912 година Цариградска българска духовна семинария дава двадесет випуска.

Преподаватели и възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници на Цариградска българска духовна семинария[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-известните възпитаници са:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Темелски, Христо. „Тържествувай българский народ“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2010, стр. 19-20.
  2. Една неизвестна църковна прослава на победоносната българска армия от 1912 година, pravoslavie.bg
     Портал „Македония“         Портал „Македония