Цариградски договор (1881)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цариградски договор.

Константинополският договор или още и Цариградският договор от 2 юли 1881 г. урежда частично териториалните спорове между Гърция и Турция след източната криза от 1875 – 1878 г. По време на Берлинския конгрес (юни 1878), Великите сили приканват Високата порта да отстъпи на Гърция земите до реките Каламас и Саламврия.

Проточването на гръцко-турските преговори води до размирици в граничните области Тесалия и Епир. Три години след конгреса двете страни постигат споразумение. Съгласно договора, сключен през лятото на 1881 г. в Константинопол (Цариград), Гърция получава почти цяла Тесалия и части от Епир (град Арта) – общо 13 000 km2.[1] През 1897 г. Гърция започва война за завладяване на остатъка от Епир и Македония. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 46 – 48, 52 – 53
  2. Марков, Георги. „Балканизацията“. Геополитическо явление в конфликтознанието. София, „Военно издателство“ ЕООД, 2011. ISBN 978-954-509-462-0, стр. 94 – 95