Царица Родопа
- Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.
| Царица Родопа | |
 Изображение на Родопа от Guillaume Rouillé в Promptuarii Iconum Insigniorum | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | царица на Тракия в древногръцката митология |
Царица Родопа (на старогръцки: Ῥοδόπη, Rhodope) е в древногръцката митология царица на Тракия. В античната литература са запазени няколко легенди за този персонаж[1].
Според най-разпространената Родопа е дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон, син на Океан и Тетида. Майка ѝ е една от музите – Евтерпа или Калиопа.
Родопа била съпруга на Хемус, син на зимния северен вятър Борей; двамата имали син – Хеброс.
Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера, като дори се присмивали на едноименните олимпийски богове. Затова последните ги превърнали в планините Стара планина (Балкан, Χερσόνησος τοῦ Αἵμου), и Родопи[2]. Легендата била позната на римския поет Овидий, ако се съди по израза „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики“, представен в неговите Метаморфози[3].
По името на царицата Родопа била наречена планината Родопи в Тракия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга I: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37 – 52 (ISBN 978-619-162-120-0).
- ↑ Трасил от Мендес, Фрагмент 1; Псевдоплутарх, За реките, 11.
- ↑ Овидий, Метаморфози, VI, 87 – 89.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Откъси от „Метаморфози“ на български Архив на оригинала от 2011-07-14 в Wayback Machine.
- ((en)) „Метаморфози“ на латински и английски