Царица Родопа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Родопи.

Царица Родопа
Rhodope.jpg
Изображение на Родопа от Guillaume Rouillé в Promptuarii Iconum Insigniorum
Характеристики
Описание царица на Тракия в древногръцката митология

Царица Родопа (на старогръцки: Ῥοδόπη, Rhodope) е в древногръцката митология царица на Тракия. В античната литература са запазени няколко легенди за този персонаж[1].

Според най-разпространената Родопа е дъщеря на речния бог и тракийски цар Стримон, син на Океан и Тетида. Майка ѝ е една от музите – Евтерпа или Калиопа.

Родопа била съпруга на Хемус, син на зимния северен вятър Борей; двамата имали син – Хеброс.

Хемус и Родопа се наричали помежду си Зевс и Хера, като дори се присмивали на едноименните олимпийски богове. Затова последните ги превърнали в планините Стара планина (Балкан, Χερσόνησος τοῦ Αἵμου), и Родопи[2]. Легендата била позната на римския поет Овидий, ако се съди по израза „Родопа и Хемус, сега ледени планини, но някога смъртни, които претендираха за имената на боговете най-велики“, представен в неговите Метаморфози[3].

По името на царицата Родопа била наречена планината Родопи в Тракия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илиев, Йордан. Родопите през античността, книга I: Родопа като реалия в античния свят. Пл., 2013, с. 37 – 52 (ISBN 978-619-162-120-0).
  2. Трасил от Мендес, Фрагмент 1; Псевдоплутарх, За реките, 11.
  3. Овидий, Метаморфози, VI, 87 – 89.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]