Царството на славяните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
В царството на славяните
IL REGNO DE GLI SLAVI
Mavro Orbini il regno de gli slavi.jpg
Автор Мавро Орбини
Първо издание 1601 г.
Пезаро, Папска държава
Оригинален език италиански
Жанр История на южните славяни

„В царството на славяните“ или „Царството на славяните“ е произведение на бенедектинския монах от далматински произход Мавро Орбини (дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден) на остров Света Мария. Произведението има исторически характер - „Царството на славяните“ съдържа и препредава редица средновековни сведения за историята на южнославянските народи.

Ново възрожденско начало[редактиране | редактиране на кода]

Произведението бележи началото на т.нар. илиризъм или илирийско движение поставящо си за цел постигане на духовно и политическо пробуждане сред южните славяни. Ето как авторът определя произведението си:

Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България.

[1]

Произведението е преведено и издадено на руски по нареждане на Петър I веднага след провъзгласяването му за император през 1721 година.

Руското издание на книгата е сред основни източници на Паисий Хилендарски за написването на знаменитата „История славянобългарска“.[1]

Историческа стойност[редактиране | редактиране на кода]

Остров Света Мария, където е писана книгата.

Произведението съдържа много авторови схващания и разбирания за времето си за съществуващите историко-географски области на южните славяни през 16 век, а те според дон Мавро Орбини са: Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България.[2]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Произведението е свързващо звено между средновековната историопис за южните славяни на Балканите и времето на ренесанса на Апенините.

Вероятно Мавро Орбини е бил вдъхновен за написването и озаглавяването на произведението си от събитията на Изток и по-точно от това, че руският владетел Иван Грозни приема и се прогласява на „Цар“ на 16 януари 1547 г. в Успенски събор. Естествено след церемонията по така нареченото венчаване за Царството на владетеля, е нужно признанието на Новия Рим и по-специално на Вселенската патриаршия. Това се случва, па макар и самоволно, от Йоасаф II Константинополски и с подкрепата на архонта на Константинопол - Михаил Кантакузин Шейтаноглу. Шейтаноглу е обесен на 3 март 1578 г., а венецианците масово завземат османските ръководни длъжности. По този причина, и от католически позиции, Орбини се заема с написването на първата общославянска история, която е преведена и издадена на руски език от Петър Велики.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Орбини, Мавро. Царството на славяните (откъси). Наука и изкуство, София, 1983.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]