Царство Грузия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царство Грузия
საქართველოს სამეფო
1008 — 1490

Знаме


Местоположение на Царство Грузия

Царство Грузия в най-големият си разцвет под властта на Давид IV Строителя
Континент Азия
Столица Кутаиси (1008-1122)
Тбилиси (1122-1490)
Официален език грузински
Религия Грузинска православна църква
Форма на управление феодална монархия
редактиране

Царство Грузия (груз. საქართველოს სამეფო Сакартвелос самепо) е средновековна монархия, създадена през 975 г. от Баграт III. Процъфтява през XI и XII век, така нареченият "Златен век" в историята на Грузия. Претърпява монголски нашествия през XIII век, но успява да възстанови суверенитета си през 40-те години. Обновените турко-монголски нашествия от 1386 г. водят до анархия в разпаднатото царство и взаимното признаване на съставните си царства в Картли, Кахетия и Имеретия за независими държави между 1490 и 1493 г.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Възходът на Багратионската династия може да бъде проследен от VIII век, когато управляват Тао-Кларджети. Възстановяването на грузинското царство започва през 888 г., когато цар Адарнасе IV приема титлата "Цар на грузинците". Обединено кралство Грузия е създадено през 1008 г. През тази година Баграт III, син на Гурген II, става владетел на Западногрузинското царство, включвайки Имеретия, Мегрелия, Абхазия, Гурия и Сванетия. Майката на Баграт е царица Гурандухт, дъщеря на Георги II.

Златен век[редактиране | редактиране на кода]

Обединената монархия запазва несигурната си независимост от Византийската и Селджукската империя през XII век и процъфтява под властта на Давид IV Строителя (1089-1125), който отблъсква селджукските атаки и обединява Грузия.

С упадъка на византийската власт и разпадането на Великата селджукска империя, Грузия се просперира по времето на управлението на Деметре I (1125–1156), Георги III (1156–1184) и най-вече дъщеря му Тамара (1184–1213). Със смъртта на Георги III главната мъжка линия изчезва и династията е продължена с брака на царица Тамара с аланския принц Давид Сослан.

Монголска власт[редактиране | редактиране на кода]

Нашествията на хорезмите през 1225 г. и на монголците през 1236 г. окончателно слагат край на грузинския "Златен век". Борбата срещу монголската власт създава диархия, с амбициозна съребрена линия от Багратионската династия, която държи властта в Имеретия в Западна Грузия. Много силни арменски и грузински фамилия стават самостоятелни от царството с подкрепата на монголците.

През 1327 година се случва драматично събитие в Монголска Персия при управлението на Абу Саид, а именно унижението и екзекуцията на Чобан, протеже на грузинския цар Георги V Блестящия. Махмуд, синът на Чобан, който управлява монголския гарнизон в Грузия е арестуван от собствените си трупи и екзекутиран. Впоследствие Икбалаш, син на Кутлугшах, е назначен за управител на Грузия ("Гурджистан"). През 1330-31 Георги V Блестящия анексира Имеретия, обединявайки Грузия, след което Грузия отново става единна.

Окончателно разпадане[редактиране | редактиране на кода]

Царица Тамара и баща ѝ Георги III

Има период на обединение и съживяване при цар Георги V Блестящия (1299–1302, 1314–1346), но осемте атаки на тюркско-монголския завоевател Тимур между 1386 и 1403 г. допринасят за разпадането на грузинското царство. До 1490 г. единството на държавата е окончателно разбито и, веднъж силната монархия, се разделя на три независими царства: Картлийско (в централните и източни части), Кахетско (Източна Грузия) и Имеретско (Западна Грузия).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]