Цар Калоян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Центъра на селото
Центъра на селото
Общи данни
Население 88 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,407 km²
Надм. височина 850 m
Пощ. код 4126
Тел. код 03119
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 78207
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Куклен
Мария Белчева
(ЗП)
Цар Калоян (село) в Общомедия

Цар Калоян е село в Южна България. То се намира в община Куклен, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Родопите на 16 км. от гр. Пловдив и на около 7 км. от с. Марково, в посока х. Здравец, парк Родопи. Надморската му височина е 850 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Еникьой, което в превод от турски език означава Ново село. То е било турско село, на което са се настанили предимно македонски българи след принудителните изселвания от Югоизточна Македония и Западна Тракия след първата световна война. Малка част от жителите е представена от родопчани пристигнали от Източните Родопи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители са източно православни. Църквата се намира на митичния хълм Боровик и носи името „Св. Неделя“. Реновирана е през 2005 година със средства и усилия на местни жители.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството е заменена с нова през 2009 година. Района около нея е облагороден.

Население[редактиране | редактиране на кода]

В своя разцвет, през 30-те години на 20-ти век селото са населявали над 700 души. Днес постоянните жители са не повече от 60. През почивните дни Цар Калоян е предпочитано място за отдих и разходка от пловдивчани.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Цар Калоян има няколко чешми, от които тече чиста питейна балканска вода с доказано лечебни, противоалергични, имунизиращи и чудодейни качества. Местните жители се гордеят с това. Чешмите са предпоставка за развитие на СПА туризъм, като вече е в процес на изграждане супермодерен комплекс, чиято идея и реализация се дължат на „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет Калин Вътев и неговата майка Стефка Вътева, наследница на големия Латевски род.

Селото разполага с изключително географско положение позволяващо смайващи изгледи към Пловдив и региона. Сред най-именитите хълмове е небезизвестният „Боровик“. Най-високият връх в региона пък носи името на селото.- Калоянов връх. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта - и парапланеризъм.

Западно от селото се намира местността „Калето“ (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села използвали при строежите на домовете си.

Непосредствено над Цар Калоян се намират курортите „Здравец“, „Студенец“ и „Бяла черква“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено до Цар Калоян стартира един от етапите на Рали Хеброс (СЕ „Здравец“), което е с коефициент 5 на ФИА (Източноевропейски шампионат), а последните години част от това трасе се използва като шейкдаун (официална тренировка) на ралито.

През деведесетте години има и действащ футболен отбор, носещ името на легендарния български цар.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото няма собствена транспортна система, но поради разположението си, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки се движат по три пъти дневно. За селото може да се мине, както през село Марково, така и по пътя минаващ през Брани Поле, Белащица и Гълъбово.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото (празнува се на първата събота от месец юли)