Цар Калоян (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.
| Община Цар Калоян | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Разград |
| Площ | 168.28 km² |
| Население | 4185 души[1] (31 декември 2025) 30,6 души/km² |
| Адм. център | Цар Калоян |
| Брой селища | 3 |
| Сайт | tsarkaloyan.eu |
| Управление | |
| Кмет | Дауд Аляовлу (ДПС; 2015) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
.png) | |
| Община Цар Калоян в Общомедия | |
Община Езерче е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината заема крайната западна част на област Разград. С площта си от 168,282 km2 е най-малката сред 7-те общини на областта, което съставлява 6,92% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на изток – община Разград;
- на юг – община Попово и община Опака, област Търговище;
- на запад – община Иваново, област Русе;
- на север – община Ветово, област Русе.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Община Цар Калоян се намира в западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Цялата община (с изключение на част от землището на село Костанденец) се простира в северната част на Разградските височини, в междуречието на реките Бели Лом на север и левият ѝ приток Малки Лом на юг. Като цяло теренът се повишава от северозапад на югоизток и поради тази причина най-високата точка на общината се намира в крайната ѝ югоизточна точка, южно от село Езерче, на границата с община Попово – 409,6 m н.в. Респективно най-ниската ѝ точка от 116 m н.в. се намира в най-северната ѝ част, на границата с община Ветово, в каньоновидната долина на река Бели Лом.
Води
[редактиране | редактиране на кода]На север, по границата с община Ветово, в дълбока каньоновидна долина, със стръмни, на места отвесни скални склонове протича част от долното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). От северното подножие на най-високата точка на общината, от извор-чешма води началото си река Долапдере (23 km). Тя тече на север през село Езерче, а след това на северозапад и през град Цар Калоян в сравнително широка и плитка долина. След града долината ѝ дълбоко се всича в Разградските височини и с множество меандри се влива отляво в река Бели Лом на около 6 km северозападно от град Цар Калоян.
В югозападната част на общината, през землището на село Костанденец, също в дълбока долина със стръмни склонове, на протежение от около 8 km протича част от долното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 3 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Езерче | 1510 | 25,903 | Цар Калоян | 2828 | 103,000 | Торлак, Хлебарово | |
| Костанденец | 231 | 39,379 | ОБЩО | 4569 | 168,282 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Торлак на с. Цар Калоян;
- Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Цар Калоян на с. Хлебарово;
- Указ № 3190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Хлебарово за гр. Хлебарово;
- Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата община Щръклево, област Русе и ги присъединява към община Хлебарово, област Разград;
- Указ № 88/обн. 12.03.1991 г. – възстановява старото име гр. Хлебарово на гр. Цар Калоян;
- – Преименува Община Хлебарово на община Цар Калоян;
- Указ № 423/обн. 26.09.2003 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от община Цар Калоян, област Разград и ги присъединява към община Иваново, област Русе;
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
| Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
| Общо | 6192 | 1652 | 4302 | 735 | 13 | 18 | 201 | 100,00 | 26,67 | 69,42 | 0,09 | 0,20 | 0,29 | 3,24 |
| Цар Калоян | 3779 | 1148 | 2452 | 735 | 8 | 164 | Цар Калоян | 30,37 | 64,88 | 0,07 | 0,21 | 4,33 | ||
| Езерче | 2008 | 118 | 1845 | 10 | 31 | Езерче | 5,87 | 91,88 | 0,49 | 1,54 | ||||
| Костанденец | 405 | 386 | 15 | 8 | 0 | 6 | Костанденец | 95,30 | 1,97 | 0,00 | 1,48 | |||
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 6 192 | 100,00 |
| Православие | 1 392 | 22,48 |
| Католицизъм | 8 | 0,12 |
| Протестантство | 8 | 0,12 |
| Ислям | 3 508 | 56,65 |
| Евангелие | 1338 | 0,00 |
| Нямат | 0.00 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 3750 | 62,11 |
| Непоказано | 0.00 | 0.00 |
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]Населението на общината на 1 февруари 2011 година е 6192 души (настоящ адрес), като преобладават етническите турци. До 1989 година съотношението е било 60% на 40% в полза на българското население, но с настъпването на промените започва разрушаването на икономиката на общината. Закрива се аграрно-промишления комплекс, ППТУ „Кирил Бончев“, цеха „Зита“, цеха на „Дунарит“, цеха към ЕМЗ Разград и цеховете в Сваленик и тухларската работилница в Костанденец. Без работа остават над 2000 души, мъже и жени и са принудени да търсят препитание в други населени места. Това са основно българи, специалисти в предприятията и цеховете, които се изселват заедно със семействата си. През 2002 година, след местен референдум Сваленик и Церовец се отделят и преминават към община Иваново. Всичко това води до рязка промяна на етническото съотношение.
Икономиката на общината се определя от селското стопанство, основно под кооперативна форма, изградена на базата на бившите ТКЗС-та. В Цар Калоян функционират три кооперации, в Костанденец и Езерче по две – общо 7. Промишлеността в Цар Калоян е представена от една мандра. Две мандри и четири цеха за производство на обувки функционират в село Езерче, като безработицата в селото е практически нулева.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 27,9 km:
- участък от 15,5 km от Републикански път I-2 (от km 39,1 до km 54,6);
- началният участък от 12,4 km от Републикански път III-2002 (от km 0 до km 12,4).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-17. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно община Цар Калоян- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||
