Цар Калоян (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Map of Tsar Kaloyan municipality (Razgrad Province).png
Общи данни
Област Област Разград
Площ 168.28 km²
Население 5 991 души
Адм. център Цар Калоян
Брой селища 3
Управление
Кмет Ахмед Ахмедов
(ДПС)
Общ. съвет 13 съветници
   ДПС (6)
   БСП (2)
   ГЕРБ (2)
   РБ (2)
   Независими (1)
Bulgaria TsarKaloyan Municipality geographic map bg.svg
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на община Цар Калоян.

Община Цар Калоян е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема крайната западна част на Област Разград. С площта си от 168,282 km2 е най-малката сред 7-те общини на областта, което съставлява 6,92% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Община Цар Калоян се намира в западната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, с надморска височина между 200 и 350 m. Цялата община (с изключение на част от землището на село Костанденец) се простира в северната част на Разградските височини, в междуречието на реките Бели Лом на север и левият ѝ приток Малки Лом на юг. Като цяло теренът се повишава от северозапад на югоизток и поради тази причина най-високата точка на общината се намира в крайната ѝ югоизточна точка, южно от село Езерче, на границата с Община Попово409,6 m н.в. Респективно най-ниската ѝ точка от 116 m н.в. се намира в най-северната ѝ част, на границата с Община Ветово, в каньоновидната долина на река Бели Лом.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На север, по границата с Община Ветово, в дълбока каньоновидна долина, със стръмни, на места отвесни скални склонове протича част от долното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на река Русенски Лом, десен приток на Дунав). От северното подножие на най-високата точка на общината, от извор-чешма води началото си река Долапдере (23 km). Тя тече на север през село Езерче, а след това на северозапад и през град Цар Калоян в сравнително широка и плитка долина. След града долината ѝ дълбоко се всича в Разградските височини и с множество меандри се влива отляво в река Бели Лом на около 6 km северозападно от град Цар Калоян.

В югозападната част на общината, през землището на село Костанденец, също в дълбока долина със стръмни склонове, на протежение от около 8 km протича част от долното течение на река Малки Лом (ляв приток на Бели Лом).

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 6192 100,00
Българи 1 652 26,68
Турци 4302 69,48
Цигани 6 0,01
Други 13 0,21
Не се самоопределят 18 0,29
Не отговорили 201 3,25

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 3 населени места с общо население от 6192 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Цар Калоян, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Езерче 2008 25,903 Цар Калоян 3779 103,000 Торлак, Хлебарово
Костанденец 405 39,379 ОБЩО 6192 168,282 няма населени места без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Торлак на с. Цар Калоян;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Цар Калоян на с. Хлебарово;
  • Указ № 3190/обн. 20.10.1981 г. – признава с. Хлебарово за гр. Хлебарово;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя селата Сваленик и Церовец заедно с техните землища от бившата Община Щръклево, Област Русе и ги присъединява към Община Хлебарово, Област Разград;
  • Указ № 88/обн. 12.03.1991 г. – възстановява старото име гр. Хлебарово на гр. Цар Калоян;
– Преименува Община Хлебарово на община Цар Калоян;

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Населението на общината на 1 февруари 2011 година е 6192 души (настоящ адрес), като преобладават етническите турци. До 1989 година съотношението е било 60% на 40% в полза на българското население, но с настъпването на промените започва разрушаването на икономиката на общината. Закрива се аграрно-промишления комплекс, ППТУ „Кирил Бончев“, цеха „Зита“, цеха на „Дунарит“, цеха към ЕМЗ Разград и цеховете в Сваленик и тухларската работилница в Костанденец. Без работа остават над 2000 човека, мъже и жени и са принудени да търсят препитание в други населени места. Това са основно българи, специалисти в предприятията и цеховете, които се изселват заедно със семействата си. През 2002 година, след местен референдум Сваленик и Церовец се отделят и преминават към община Иваново. Всичко това води до рязка промяна на етническото съотношение.

Икономиката на общината се определя от селското стопанство, основно под кооперативна форма, изградена на базата на бившите ТКЗС-та. В Цар Калоян функционират три кооперации, в Костанденец и Езерче по две – общо 7. Промишлеността в Цар Калоян е представена от една мандра. Две мандри и четири цеха за производство на обувки функционират в село Езерче, като безработицата в селото е практически нулева.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 2 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 27,9 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]