Цар Калоян (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Цар Калоян.

Цар Калоян
Центъра на селото
Центъра на селото
Общи данни
Население93 души[1] (15 март 2024 г.)
12,6 души/km²
Землище7,407 km²
Надм. височина784 m
Пощ. код4126
Тел. код03119
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ78207
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Куклен
Мария Белчева
(ГЕРБ; 2015)
Цар Калоян в Общомедия

Цар Калоян е село в Южна България. То се намира в община Куклен, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Родопите на 16 км от гр. Пловдив и на около 7 км от с. Марково, в посока х. Здравец, парк Родопи. Надморската му височина е 750 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е Еникьой, което в превод от турски език означава Ново село. То е било турско село, на което са се настанили предимно македонски българи след принудителните изселвания от Югоизточна Македония и Западна Тракия след първата световна война. Малка част от жителите е представена от родопчани пристигнали от Източните Родопи.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители са източно православни. Църквата се намира на митичния хълм Боровик и носи името „Св. Неделя“. Реновирана е през 2005 година със средства и усилия на местни жители.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството е заменена с нова през 2009 година. Района около нея е облагороден.

Население[редактиране | редактиране на кода]

В своя разцвет, през 30-те години на 20 век селото са населявали над 700 души. Днес постоянните жители са не повече от 60. През почивните дни Цар Калоян е предпочитано място за отдих и разходка от пловдивчани.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Цар Калоян има няколко чешми, от които тече чиста питейна балканска вода с доказано лечебни, противоалергични, имунизиращи и чудодейни качества. Местните жители се гордеят с това. Чешмите са предпоставка за развитие на СПА туризъм, като вече е в процес на изграждане супермодерен комплекс, чиято идея и реализация се дължат на „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет Калин Вътев и неговата майка Стефка Вътева, наследница на големия Латевски род.

Селото разполага с изключително географско положение позволяващо смайващи изгледи към Пловдив и региона. Сред най-именитите хълмове е небезизвестният „Боровик“. Най-високият връх в региона носи името на селото.- Калоянов връх. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта - и парапланеризъм.

Западно от селото се намира местността „Калето“ (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села използвали при строежите на домовете си.

Непосредствено над Цар Калоян се намират курортите „Здравец“, „Студенец“ и „Бяла черква“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено до Цар Калоян стартира един от етапите на Рали Хеброс (СЕ „Здравец“), което е с коефициент 5 на ФИА (Източноевропейски шампионат), а последните години част от това трасе се използва като шейкдаун (официална тренировка) на ралито.

През деветдесетте години има и действащ футболен отбор, носещ името на легендарния български цар.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото няма собствена транспортна система, но поради разположението си, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки се движат по три пъти дневно. За селото може да се мине, както през село Марково, така и по пътя минаващ през Брани Поле, Белащица и Гълъбово.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото (празнува се на първата събота от месец юли)