Цар Симеонова градина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цар-Симеонова градина
Паркове в България
Plovdiv city center map.png
42.1419° с. ш. 24.7472° и. д.
Местоположение в България Пловдив център
Информация
Вид градски парк
Местоположение Пловдив
Архитект Люсиен Шевалас
Цар-Симеонова градина в Общомедия

Цар-Симеоновата градинае парк в центъра на гр. Пловдив, създадена от Люсиен Шевалас през 1892 г.

Градината и до днес е запазила своите оригинални оформителски допълнения – голямото езеро, красивия фонтан със склуптурната фигура пеещите фонтани и др. По някои от алеите в градината се излиза на площад Централен, откъдето започва пешеходната улица на град Пловдив. Градината е обявена за паметник на парковото изкуство.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

В район Централен (район на Пловдив) се намират и много емблематични за Пловдив места като: Цар Симеоновата градина – създадена през 1892 г. Особена заслуга за създаването ѝ има паркостроителят Люсиен Шевалас. Градината и до днес е запазила своите оригинални оформителски допълнения – голямото езеро, красивия фонтан със склупторната фигура пеещите фонтани и др. По някои от алеите в градината се излиза на площад Централен, откъдето започва пешеходната улица на град Пловдив и свършва в края на Пешеходния мост над р. Марица в непосредствена близост до Гранд хотел „Пловдив“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Люсиен Шевалас твореца на Цар-Симеоновата градина

Цар-Симеоновата градина е следващото творение на Люсиен Шевалас. През 1891 година българското правителство взема решение тук в Пловдив да бъде проведено Първото българско земеделско-промишлено изложение от август до края на октомври 1892 г. След великолепното Изложение в Париж 2 г. преди това, след Изложението в Прага 1 г. преди това, България решава да покаже, че има успехи не само на бойното поле по време на Освободителната война и Сръбско-българската война, но и на стопанския фронт. Тогава пловдивчани отново се обръщат към Люсиен Шевалас и на мястото на друго турско гробище, което е съществувало южно от Сахат тепе, в продължение на само 10 месеца от октомври 1891 до юли 1892 г. се създава великолепна градина, за която всички европейски вестници, описвайки тогава Изложението, казват, че това е нещо невероятно, създадено от швейцареца Шевалас тук на Балканския полуостров.

Тя носи вече големите размери, както и характерните елементи на голяма градина с езерото, което първоначално е представлявало мочурище по протежение на ул. ”Авксентий Велешки” и при пресушаването му е останало доста голямо пространство, край което става езерото в градината на първото българско изложение. Първото корабче, което е плувало там по времето на Изложението, се е казвало „Ангел Кънчев“, което е великолепен спомен за старите пловдивчани. С княжески указ на княз Фердинанд от ноември 1892 г. е наречена “ Градина Цар Симеон“ и е подарена от княза на българското правителство и на пловдивчани само с 1 условие – да я поддържат.

Забележителности и обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Градината е обявена за паметник на парковото изкуство. Запазен е от времето на нейното създаване класическият фонтан на Богинята на плодородието Деметра, изваян от италианския скулптор Арналдо Дзоки. Фонтанът е и единствената реликва, напомняща за Първото българско изложение, проведено на мястото на днешния парк. Други известни фонтани са „Рибарчето“ и „Мечката“.

Има много паметници на български духовни водачи, съвременни скулпторни композиции и пластики: Люсиен Шевалас, Христо Ботев, Найден Геров, Душо Хаджидеков, Васил Петлешков, Георги Сава Раковски. Този факт не ни позволява да забравим, че Пловдив е средище на културата и умее да съхранява историята. Навътре в парка, с много дървета, с огромни и красиви корони, се намира езерото с Пеещите фонтани, които през лятото привличат хиляди пловдивчани и гости на Пловдив.

Цар-Симеоновата градина в Пловдив се намира в центъра на града непосредствено до Главната улица. Тя е заобиколена от културни и обществени институции:

Снимки[редактиране | редактиране на кода]