Цахиагийн Елбегдорж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цахиагийн Елбегдорж
председател на Световната монголска федерация, президент (2009—2017) и министър-председател (1998, 2004—2005) на Монголия
Tsakhiagiin Elbegdor.jpg
Роден
30 март 1963 г. (59 г.)
Дзерег, Монголия

НационалностFlag of Kazakhstan.svg Казахстан
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител
1992 – 1994; 1996 – 2000; 2008 – 2009
президент на Казахстан
2009 – 2017
министър-председател на Казахстан
1998; 2004 – 2006
президент на Световната монголска федерация
2021 –

ПодписSignature of Tsakhiagiin Elbegdorj.svg
Уебсайтwww.president.mn/eng
Цахиагийн Елбегдорж в Общомедия

Цахиагийн Елбегдорж (на монголски: Цахиагийн Элбэгдорж или Cahiagín Elbegdorj, [t͡sʰaxiaˈgiːŋ eɮpegˈtɔrt͡ʃ , роден на 30 март 1963 г.) е монголски общественик, политик и държавник, президент на страната в продължение на осем години между 2009 и 2017 г. Преди да бъде избран за президент на Монголия Елбегдорж заема на два пъти поста на министър-председател – през 1998 г. и отново от 2004 до 2006 г. Към 2022 г. заема ръководния пост в новосъздадената Световна монголска федерация.

Образование и обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Със стиховете, който написва и изпраща до редакцията на армейския вестник „Улан Од“ (Ulaan Od, или „Червена звезда“ в превод от монголски), Елбегдорж впечатлява армейските власти. Благодарение на това, както и на обстоятелството, че оглавява революционния младежки отряд в армията, той е награден с възможността да учи военна журналистика и марксизъм-ленинизъм във Военнополитическия институт на СССР (днес Национална армейска академия „Хетман Петро Сагайдачен“) под егидата на Лвовския политехнически национален университет в Лвов, Украйна. Между 1983 и 1988 г. учи журналистика и след като се дипломира, започва работа за „Улан Од“.

Елбегдорж е един от ключовите лидери на Монголската демократична революция от 1990 г., която слага край на 70-годишното комунистическо управление в Монголия, и участва в изготвянето на конституцията на страната от 1992 г., с която в азиатската държава се установява демокрация и свободна пазарна икономика. Определян е от поддръжниците си като „борец за свобода“[1] и „Златното врабче на демокрацията“ – алюзия за птица, която идва с пролетно слънце след дълга, сурова зима.[2]

През 1990 г. Елбегдорж основава първия независим вестник в Монголия – Ardchilal (на български: Демокрация) и става негов главен редактор, а през 2000 г. е удостоен със „Звезда на Свобода на пресата“ от Асоциацията на монголските журналисти. Участва в създаването на първата политически независима телевизионна станция Eagle TV през 1994 г., управлявана от бившата Монголска компания за радио и телевизионно предаване – съвместно предприятие между американската фондация с нестопанска цел AMONG (християнска мисионерска организация) и Монголската медийна корпорация (MMC).

След първия си мандат като министър-председател прекарва една година в Икономическия институт на Колорадския университет в Боулдър, след което учи с пълна стипендия в Харвардския университет и завършва Училището по държавни науки „Джон Ф. Кенеди" с магистърска степен по публична администрация през 2002 г. През годината след дипломирането си от Харвард работи като консултант в проекта „Цели на хилядолетието за развитие", в централата на ООН в Ню Йорк, и като консултант в Радио „Свободна Азия“ във Вашингтон.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

На всеки политически пост, който заема, Елбегдорж се фокусира върху борбата с корупцията, опазването на околната среда[3], правата на жените[4], съдебната реформа, гражданското участие[5], икономическата либерализация и приватизация, правата на собственост и премахването на смъртното наказание.[6] През последното десетилетие на XX в. Елбегдорж трикратко е избиран за член на парламента, а с премахването на клауза от монголската конституция през 1998 г., забраняваща на членовете на парламента да заемат правителствени постове, е избран със 61 гласа „за“ срещу 6 „против“ за министър-председател на Монголия. Сред инициативите, които предприема, е прокарването на Закона за свободата на печата от същата година, което изиграва роля за прокарването на друг закон, с който всички ежедневни държавни вестници са трансформирани в обществени вестници без пряк контрол и цензура от правителството. Избран е за депутат за четвърти път през 2008 г.[7]

За негово най-значимо постижение по време на първия му мандат като министър председател е сочена данъчната реформа в страната, с която започва събирането на данъци и създаването на данъчни приходи.[8] Към онзи момент най-големият данъкоплатец и единственият значителен вносител в бюджета на правителството по това време е добивът и преработката на медна руда от Минната корпорация Ерденет (EMC) – акционерно дружество, собственост на правителствата на Монголия и Руската федерация.[9] Мандатът му е прекратен предсрочно след изгубен вот на доверие в следствие на усилията за свалянето му от страна а малцинствената група в парламента Монголска народно-революционна партия.[10]

На 20 август 2004 г. Елбегдорж става министър-председател на Монголия за втори път.[11] Този път той оглавява голямо коалиционно правителство, след като гласовете на парламентарните избори са разделени по равно между двете основни политически сили – Демократическата коалиция и Монголската народно-революционна партия.[12]

През втория си мандат като министър-председател той обявява борба срещу корупцията и бедността и отново работи систематично за гарантирането на правата на гражданите, както и за подкрепа на частната инициатива чрез регулаторни реформи. За да насърчи улесняването на достъпа до компютри и достъп до интернет, той създава Агенцията за информация и комуникация към правителството. С решение на неговото правителство английският измества руския като първи чужд език, който се преподава в държавните училища.

Още на 27 януари 2005 г. контролираните от правителството Национална държавна телевизия и радио са преобразувани във формално независими обществени организации с все по-малък контрол от страна на правителството,[13] а в края на същата година са премахнати законовите разпоредби, забраняващи демонстрациите на площад „Сухбаатар“ в Улан Батор.[14] Също през 2005 г. правителството, ръководено от него, подписва, а в последствие ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията.[15] Администрацията му разкрива делото за корупция на председателя на митниците, възлизащо на милиони долари, от които бившият председател е дарил стотици хиляди долари на Монголската народно-революционна партия през 2005 г.[16] В началото на 2006 г. Монголска народно-революционна партия напуска коалицията и Елбегдорж е принуден да подаде оставка.[17]

Спечелвайки номинация на Демократическата партия и подкрепата на Партията на гражданската воля и монголската Зелена партия, Елбегдорж печели президентските избори в Монголия през 2009 г. с 51,21% от гласовете в надпревара с действащия президент Намбарин Енхбаяр.[18] Получава 100% от гласовете на Демократическата партия за явяване на изборите през 2009 г. и формалната подкрепа на Гражданска воля-Зелена партия и Монголска национална демократическа партия и остава на президентския пост за втори мандат с актив от 50.23% от гласовете, подадени на тези избори, в които негов най-сериозен опонент е кандидатът на опозиционната Монголска народна партия Бадмаанямбуугийн Бат-Ерден.[19][20]

Като главнокомандващ на монголските въоръжени сили Елбегдордж подкрепя ангажимента и участието на Монголия в мироопазващите операции на ООН. По време на президентството на Елбегдорж Монголия стана една от 20-те страни с най-голям принос в мироопазващите мисии на ООН през 2009 г.[21][22]

2021 –[редактиране | редактиране на кода]

Заема председателския пост на създадената през 2021 г. международна федерация на монголските националности (Световна монголска федерация), чиято основна мисия е да допринесе за подобряване на единството, взаимното разбирателство и сътрудничество на монголите, съхранение на монголската гордост и литературно наследство, защита на правата и свободите на монголите по света.[23] През септември 2022 г. официално отправя призив към руския президент Владимир Путин за незабавно прекратяване на войната срещу Украйна, и декларира, че Монголия е готова да приеме руснаци, бягащи от военната мобилизация, обявена от режима на Путин. Той отбеляза, че от началото на кървавата война срещу Украйна най-много са пострадали етническите малцинства в Русия, по-специално жителите на Бурятия, Тува и Калмикия, които Кремъл използва като пушечно месо.[24][25][26]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Заедно със съпругата си Хаджидсурен Болормаа, с която се запознава по време на следването си в Украйна, осиновяват 21 деца и заедно със своите собствени четирима синове имат общо 25 деца.[27]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Elbegdorj: From freedom fighter to Mongolian statesman. Посетено на 2022-09-26)
  2. B., Unurtogtokh (10 July 2013). Ts.Elbegdorj's work evaluated and "task" was given to him to finish what he began to implement. mminfo.mn (in Mongolian). Създадено архивно копие от оригинала на 2013-07-14. Посетено на 2022-09-26
  3. Asia Foundation Hosts His Excellency President Elbegdorj of Mongolia. Asia Foundation. 2011-06-14. Посетено на 2022-09-26
  4. At General debate, Mongolia's President calls for more women in leadership positions. UN News Centre. 2012-09-27. Посетено на 2022-09-26
  5. Namjilsangarav, Ganbat (27 юни 2013). Mongolian leader re-elected on anti-graft agenda. The Boston Globe. Boston, MA. Посетено на 2022-09-26
  6. Mongolia leader calls for end to death penalty. BBC. 2010-01-14. Посетено на 2022-09-26
  7. President of Mongolia. planetrulers.com. 2010-04-10. Посетено на 2022-09-26
  8. Baabar (2009). Year of 98-Continuing. Mongolians: Movement and Settlement (in Mongolian). Vol. 5. Ulaanbaatar: Nepko. Посетено на 2022-09-26
  9. CA, Jeff (31 януари 2013). Comment on SouthGobi Executive Under Exit Ban. Seeking Alpha. Посетено на 2022-09-26
  10. Sanders, Alan J.K. (2010). Historical Dictionary of Mongolia. Third edition. Lanham, MD: Scarecrow Press. p. xviii. ISBN 978-0-8108-7452-7. Посетено на 2022-09-26
  11. Ts. Elbegdorj is Prime Minister (August 20, 2004). Open Society Forum. 20 August 2004. Създадено архивно копие от оригинала на 2016-03-04. Посетено на 2022-09-26
  12. Zuckerman, Ethan (13 януари 2006). It is never too cold to riot in Ulaanbaatar. ethanzuckerman.com. Посетено на 2022-09-26
  13. Law on Public Radio and Televisions. legalinfo.mn (в Mongolian). 2005-01-27. Посетено на 2022-09-26
  14. Law on Rules of Demonstration and Public Gatherings. Its Article 7.2 that prohibited public demo on Sükhbaatar Sq. was voided on 17 November 2005. legalinfo.mn (на монголски).1994-07-07. Посетено на 2022-09-26
  15. Report: Mongolia, Chapter: IV. Governance issues. Open Government. Privacy International. 2006-12-12. Посетено на 2022-09-26
  16. Baatar's secret chairman seems Ch.Ulaan. tsag.mn (in Mongolian). 26 April 2012. Посетено на 2022-09-26
  17. In Mongolia protest groups collide. Mongolia-web.com. 2006-04-12. Създадено архивно копие от оригинала на 2007-02-20
  18. Schrapel, Thomas (2009). Report on the Presidential elections in Mongolia on May 24, 2009 (PDF). Auslandsinformationen. Vol. 5–6. Berlin. стр. 169–173. ISSN 0177-7521. Посетено на 2022-09-26
  19. E, Dari (27 май 2013). The unique features of the 6th Presidential Election of Mongolia. UB Post. Ulaanbaatar. Посетено на 2022-09-26
  20. Incumbent Mongolian president wins 2nd term on pro-Western, anti-graft platform. The Washington Post. Washington. 2013-06-27. Създадено архивно копие от оригинала на 2013-06-29. Посетено на 2022-09-26
  21. Tsakhia, Elbegdorj (21 септември 2011). Statement by H.E. Mr.Elbegdorj Tsakhia, President of Mongolia, at the General Debate of the 66th session of the United Nations General Assembly. president.mn. Създадено архивно копие от оригинала на 2012-06-11. Посетено на 2022-09-26
  22. Tsakhia, Elbegdorj (28 септември 2009). Mr. Tsakhia Elbegdorj at the 64th Session of the United Nations General Assembly (part 2). youtube.com. Посетено на 2022-09-26
  23. About World Mongol Federation. // World Mongol Federation. Посетен на 2022-09-28.
  24. Message from Elbegdorj Tsakhia, President of the World Mongol Federation. // WorldMongol. 2022-09-23. Посетен на 2022-09-29.
  25. Ex-Mongolian president calls on Putin to stop war against Ukraine 24.09.2022. // Ukrinform. 2022-09-24. Посетен на 2022-09-29.
  26. Станоев, Николай. Ройтерс: Засилва се недоволството от хаотичната мобилизация в Русия. // БТА. 2022-09-24. Посетен на 2022-09-29.
  27. Desai and Kaufman, Sagar and David W. (5 January 2005). Mongolian President Talks Corruption And Human Rights. The Harvard Crimson. Cambridge, MA. Посетено на 2022-09-26
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tsakhiagiin Elbegdorj“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​