Цветана Романска-Вранска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Цветана Романска)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветана Романска-Вранска
българска фолклористка и етнографка
Родена
Цветана Стоянова Романска
Починала

Етнос българи
Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Карлов университет
Научна дейност
Област Етнография
Работила в Софийски университет
Семейство
Баща Стоян Романски
Братя/сестри Любомир Романски

Цветана Стоянова Романска-Вранска е българска фолклористка и етнографка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 16 декември 1914 г. в София в семейството на езиковеда Стоян Романски. Неин по-голям брат е диригентът Любомир Романски. През 1937 г. завършва славянска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, а през 1937 – 1939 г. – докторантура в Карловия университет в Прага. След връщането си в България преподава в Софийския университет, от 1963 г. е професор. През 1962 – 1969 г. ръководи секцията по фолклор в Етнографския институт. Умира на 4 март 1969 г. в София.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Романска-Вранска, Цветана. Апокрифите на Богородица и българската народна песен. Прага, Карлов университет. Философски факултет, 1939. (докторска дисертация)
  • Романска-Вранска, Цветана. Чешко-български речник. София, СУ „Св. Кл. Охридски“, 1947. с. 412.
  • Романска-Вранска, Цветана и др. Принос към изучаването на българския партизански бит и фолклор. София, Наука и изкуство, 1954.
  • Романска-Вранска, Цветана. Българско народно поетично творчество. Христоматия. София, Наука и изкуство, 1958. с. 252.
  • Романска-Вранска, Цветана. Славянски фолклор. Очерци и образци. София, Наука и изкуство, 1963. с. 260.
  • Романска-Вранска, Цветана. Българската народна песен. София, Наука и изкуство, 1965. с. 176.
  • Романска-Вранска, Цветана. Славянските народи. Етнографска характеристика. София, Наука и изкуство, 1969. с. 315.
  • Романска-Вранска, Цветана. Въпроси на българското народно творчество. Избрани студии и статии. София, Наука и изкуство, 1976. с. 428.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 280.