Цветан Марангозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Марангозов
Псевдоним Marran Gosov
Роден 3 октомври 1933 г. (85 г.)
Професия романист, поет, драматург, филмов режисьор
Националност Флаг на България България
Активен период 1957 -
Жанр роман, разказ, стихотворение, пиеса, радиопиеса, киносценарий
Известни творби Гъбата или Обратното на обратното (монолог), Безразличният (роман)
Уебсайт www.marrangosov.de
Страница в IMDb

Цветан Николаев Марангозов е български писател, поет и драматург, който по време на емиграцията си в Германия става автор (сценарист, продуцент, режисьор, автор на музиката, актьор) на множество игрални, документални и телевизионни филми[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 октомври 1933 г. в София в семейството на архитекта и поет Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница. Войник (1953 – 56). Пише разкази, драматургия, романа „Безразличният“ (1957 – 60). През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. През 1960 – 1991 г. пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор на игрални филми. Част е от мюнхенския електронен авангард.[2]

Сред филмите му е 162-минутен документален филм за гуруто на германския авангард Йозеф Бойс.[3]

Участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен кримисериал „Случай за двама“: сценарист на седем от епизодите, режисьор на един епизод, актьор в един епизод.

През 1991 г. се завръща в България. През периода 1991 – 1996 г. публикува седем книги с поезия. През 1997 г. пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“.[4]

Представлява България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.[5]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Институтът за литература при БАН организира научна конференция, посветена на творчеството на Марангозов.

На 19 ноември 2010 г. в Нов български университет е организирана втора научна сесия, посветена на творчеството му – „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“.[6] [7]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия

  • Децата на Русо (стихотворения). София: Мисъл-90, 1991, 60 с.
  • Биография на сянката (поема). София: Петриков, 1991.
  • Маймуните на радостта (стихотворения). София: Петриков, 1991.
  • Стъмва се – съмва се (поезия). София: Литературен форум, 1993, 31 с.
  • Последно начало (поеми). София: Христо Ботев, 1994, 47 с.
  • Поезия. София: Орфей, 1996, 219 с.
  • Дневник без календар (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2006. ISBN 954-737-320-X
  • Градината на епилога (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2008. ISBN 978-954-737-714-1
  • Амплитуди (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2009. ISBN 978-954-737-752-3
  • Избрано. С рисунки на Николай Майсторов. София: Издателско ателие „Аб“, 2010.[8]
  • Травматургия (поема). София: Колибри, 2011, 80 с. ISBN 978-954-529-904-9
  • Непредвидимо минало. София: Издателско ателие „Аб“, 2013, 54 с. ISBN 978-954-737-901-5

Проза

  • Безразличният (роман). София: Български писател, 1959, 188 с.
  • Безразличният (роман). 2-ро изд. София: Христо Ботев, 1993, 175 с.
  • Безразличният. Оригиналът. 3-то, прераб. изд. София: Издателско ателие „Аб“, 2000, 174 с.
  • Безразличният. София: Издателско ателие „Аб“, 2007, 174 с.
  • Интимна дистанция (интервюта). София: Издателско ателие „Аб“, 1998, 94 с.

Драматургия

  • Гъбата или Обратното на обратното: Монолог. Усмивката на страха: Картини на едно завръщане. София: Христо Ботев, 1995.
  • Гъбата или обратното на обратното. Усмивката на страха. С., 1999.
  • Музеят. Драматургия 1961 – 1964. Мюнхен. С., 2005.[9]

За него

  • Битие и идентичност. Цветан Марангозов – поетът, писателят, драматургът. Съст. Елка Константинова и Мариета Иванова-Гиргинова. София: Изд. център Боян Пенев, 2002, 167 с. ISBN 954-8712-18-0 [10]
  • Йордан Ефтимов. Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов. София: Изд. ателие „Аб“, 2008. [11]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – Engelchen – oder die Jungfrau von Bamberg
  • 1968 – Bengelchen liebt kreuz und quer
  • 1968 – Zuckerbrot und Peitsche
  • 1969 – Der Kerl liebt mich – und das soll ich glauben?
  • 1972 – Wonnekloss

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филми на Цветан Марангозов на сайта Filmportal.de. ((de))
  2. „Marran Gosov – Vocoding Life/Psycho-Akustik“, 14 май 2012. ((de))
  3. „Zeige deine Wunde – Aufbau des Environments“ (1980) на сайта IMDb. ((en))
  4. Биографична справка на сайта „Словото“.
  5. Божидар Бояджиев, „Биеналето в Сао Пауло“, в. „Култура“, бр. 17, 26 април 2002 г.
  6. Програма на научната сесия „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“ на сайта на НБУ.
  7. Програма на научната сесия „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20.11.2010 г.
  8. Милена Кирова, „Девет квадрата нощ“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2597), 25 юни 2010 г.
  9. Виолета Дечева, „Място на срещата: Миналото“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2410), 21 април 2006 г.
  10. Съдържание на сборника „Битие и идентичност. Цветан Марангозов – поетът, писателят, драматургът“ на сайта на Института за литература.
  11. Владимир Шумелов, „Цветан Марангозов: Завещание без наследници“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 януари 2012, № 1 (146).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литературни произведения

Видео произведения

Документи

За него