Цветан Марангозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Марангозов
български писател, поет и драматург
Роден
Цветан Николаев Марангозов
Починал

Националност Флаг на България България
Флаг на Германия Германия
Професия писател, журналист, драматург, филмов режисьор, филмов продуцент, сценарист, актьор, композитор
Литература
Псевдоним Marran Gosov
Период 1957 -
Жанрове роман, разказ, стихотворение, пиеса, радиопиеса, киносценарий
Известни творби Гъбата или Обратното на обратното (монолог)
Безразличният (роман)
Филмова кариера
Активност 1965 – 2002
Значими филми „Ангелчето или Богородица от Бамберг“ (1967)
„Морков и тояга“ (1968)
„Случай за двама“ (1987 – 1990)
Семейство
Баща Николай Марангозов
Деца Яна Марангозов (р. 1969)

Уебсайт www.marrangosov.de

Цветан Николаев Марангозов е български писател, поет и драматург, който по време на емиграцията си в Германия става автор (сценарист, продуцент, режисьор, автор на музиката, актьор) на множество игрални, документални и телевизионни филми[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 октомври 1933 г. в София в семейството на архитекта и поет Николай Марангозов. Майка му е германка. През 1951 г. е осъден за опит за бягство през граница. Войник (1953 – 56). Пише разкази, драматургия, романа „Безразличният“ (1957 – 60). През 1960 г. заминава в Германия на гости на майка си, но вместо в Хамбург, спира в Мюнхен и остава там. През 1960 – 1991 г. пише пиеси за радио и телевизия, автор е на сценарии, режисьор на игрални филми. Част е от мюнхенския електронен авангард.[2]

Сред филмите му е 162-минутен документален филм за гуруто на германския авангард Йозеф Бойс.[3]

Участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен кримисериал „Случай за двама“: сценарист на седем от епизодите, режисьор на един епизод, актьор в един епизод.

През 1991 г. се завръща в България. През периода 1991 – 1996 г. публикува седем книги с поезия. През 1997 г. пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“.[4]

Представлява България на 25-о биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.[5]

Умира на 87-годишна възраст в къщата си в село Полковник Серафимово край Смолян.[6]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Институтът за литература при БАН организира научна конференция, посветена на творчеството на Марангозов.

На 19 ноември 2010 г. в Нов български университет е организирана втора научна сесия, посветена на творчеството му – „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“.[7] [8]

През ноември 2008 г. филмовият клуб „813“ в Кьолн му посвещава първа цялостна ретроспектива в Германия (със заглавие „Маран Гозов - българин в Швабинг“) с прожекция на множество късометражни филми и на петте му пълнометражни игрални филма. По този повод Марангозов присъства на специална вечер в Кьолн на 15 ноември 2008 г.

През 2016 г. в Гьоте-институт в София е организирана кинопанорама „Кратки филми от 60-те и 70-те години от Мюнхен“ с филмите на Цветан Марангозов като част от Софийския международен филмов фестивал. Кинопанорамата е курирана от Бернхард Марш.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия
  • Децата на Русо (стихотворения). София: Мисъл-90, 1991, 60 с.
  • Биография на сянката (поема). София: Петриков, 1991.
  • Маймуните на радостта (стихотворения). София: Петриков, 1991.
  • Стъмва се – съмва се (поезия). София: Литературен форум, 1993, 31 с.
  • Последно начало (поеми). София: Христо Ботев, 1994, 47 с.
  • Поезия. София: Орфей, 1996, 219 с.
  • Дневник без календар (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2006. ISBN 954-737-320-X
  • Градината на епилога (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2008. ISBN 978-954-737-714-1
  • Амплитуди (поема). София: Издателско ателие „Аб“, 2009. ISBN 978-954-737-752-3
  • Избрано. С рисунки на Николай Майсторов. София: Издателско ателие „Аб“, 2010.[10]
  • Травматургия (поема). София: Колибри, 2011, 80 с. ISBN 978-954-529-904-9
  • Непредвидимо минало. София: Издателско ателие „Аб“, 2013, 54 с. ISBN 978-954-737-901-5
Проза
  • Безразличният (роман). София: Български писател, 1959, 188 с.
  • Безразличният (роман). 2-ро изд. София: Христо Ботев, 1993, 175 с.
  • Безразличният. Оригиналът. 3-то, прераб. изд. София: Издателско ателие „Аб“, 2000, 174 с.
  • Безразличният. София: Издателско ателие „Аб“, 2007, 174 с.
  • Интимна дистанция (интервюта). София: Издателско ателие „Аб“, 1998, 94 с.
Драматургия
  • Гъбата или Обратното на обратното: Монолог. Усмивката на страха: Картини на едно завръщане. София: Христо Ботев, 1995.
  • Гъбата или обратното на обратното. Усмивката на страха. С., 1999.
  • Музеят. Драматургия 1961 – 1964. Мюнхен. С., 2005.[11]
За него
  • Битие и идентичност. Цветан Марангозов – поетът, писателят, драматургът. Съст. Елка Константинова и Мариета Иванова-Гиргинова. София: Изд. център Боян Пенев, 2002, 167 с. ISBN 954-8712-18-0 [12]
  • Йордан Ефтимов. Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов. София: Изд. ателие „Аб“, 2008. [13]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 – Engelchen – oder die Jungfrau von Bamberg
  • 1968 – Bengelchen liebt kreuz und quer
  • 1968 – Zuckerbrot und Peitsche
  • 1969 – Der Kerl liebt mich – und das soll ich glauben?
  • 1972 – Wonnekloss

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Филми на Цветан Марангозов на сайта Filmportal.de. ((de))
  2. „Marran Gosov – Vocoding Life/Psycho-Akustik“, 14 май 2012. ((de))
  3. „Zeige deine Wunde – Aufbau des Environments“ (1980) на сайта IMDb. ((en))
  4. Биографична справка на сайта „Словото“.
  5. Божидар Бояджиев, „Биеналето в Сао Пауло“, в. „Култура“, бр. 17, 26 април 2002 г.
  6. „Цветан Марангозов: удивителна съдба и творчество, съчетани в едно“, „Култура.bg“, БНТ, 19 януари 2021 г.
  7. Програма на научната сесия „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“ на сайта на НБУ.
  8. Програма на научната сесия „Цветан Марангозов в литературата, политиката, театъра и киното“, електронен бюлетин „Културни новини“, 20.11.2010 г.
  9. Tzvetan Marangosoff, Filmemacher in Deutschland – Kurzfilme der 60er und 70er Jahre aus München. // Goethe Institut.
  10. Милена Кирова, „Девет квадрата нощ“, рец. във в. „Култура“, бр. 24 (2597), 25 юни 2010 г.
  11. Виолета Дечева, „Място на срещата: Миналото“, рец. във в. „Култура“, бр. 15 (2410), 21 април 2006 г.
  12. Съдържание на сборника „Битие и идентичност. Цветан Марангозов – поетът, писателят, драматургът“ на сайта на Института за литература.
  13. Владимир Шумелов, „Цветан Марангозов: Завещание без наследници“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 януари 2012, № 1 (146).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литературни произведения
Видео произведения
Документи
За него