Цветан Пешев (писател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Йорданов Пешев
Роден 21 септември 1941 г. (78 г.)
Професия редактор, писател
Националност Флаг на България България
Жанр детска литература, хумористична проза, новели и повести за възрастни
Награди Чудомир“ (1999)
Деца син и дъщеря

Цветан Пешев е български писател и журналист. Пише в областта на детския разказ и детската приказка, автор е на новели и повести за възрастни, както и на хумористична проза.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1941 г. в село Бреница. Родителите му – Вълкана и Йордан Пешеви, са учители в село Глава, после в Крушовица, Оряховско, а от 1949 г. се установяват в град Кнежа, където той завършва началното, основното и средното си образование.[1]

Единадесетгодишен изпраща първата си дописка до в. „Септемврийче“. На шестнадесет години вече е един от най-изявените дописници на околийския вестник „За богат урожай“. По това време публикува и първия си разказ „Как станах поет“ – в списание „Първи стъпки“, издание на литературно-творческия кръжок „Христо Ботев“. От есента на 1959 г., като войник в Стара Загора сътрудничи активно на военния печат и радио-уредбата на поделението.

Завършва Журналистика в Софийския държавен университет. По време на следването си активно сътрудничи на Радио София, вестниците „Септемврийче“ и „Студентска трибуна“, сп. „Дружинка“, „Пламъче“ и други.

През 1966 година публикува първата си книга – сборник с разкази за деца „Всеки си има песен“, под редакцията на Емилиян Станев.

През 1967 година започва работа като редактор в списание „Смяна“, а по-късно работи и в Агенция „София Прес“, БНР, издателство „Отечество“, издателска къща „Иван Вазов“ и в Дома на детската книга. Някои от творбите му са екранизирани – „Трите златни лъвчета“, „Саби и мечове“.

Член е на Съюза на българските журналисти, Съюза на българските писатели и филмовото сдружение „Филмаутор“. Има публикации във вестник „Стършел“. Носител на наградата „Чудомир“, 1999 година.

Негови творби са превеждани на полски и украински език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Всеки си има песен“ (разкази), 1966.
  • „Стъклени скривалища“ (разкази), 1969.
  • „Няколко дена разходка из българските места“ (съвместно с Кольо Николов и Станислав Стратиев), 1969.
  • „Хвърчилото“ – документална проза, 1979.
  • „Трите златни лъвчета“ – приказки, 1980.
  • „Премеждия“ – новели, 1984.
  • „Далечната страна Окшотия“ – приказни повести, 1987.
  • „Конят на оградата“ – приказка, 1990.
  • „Коза ли е, риба ли е“ – хумористична проза, 2006.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1999 г. е удостоен с награда „Чудомир“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бонев, Христо. Следи в полето на Кнежа, 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]