Цветан Стоянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветан Стоянов
Роден 28 януари 1930 г.(1930-01-28)
Починал 3 юли 1971 г. (на 41 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр есе, роман
Известни творби „Броселиандовата гора“ (1973),
„Невидимият салон“ (1978),
„Геният и неговият наставник“ (1978)
Съпруга Антоанета Войникова
Деца Данила Стоянова
Цветан Стоянов в Общомедия

Цветан Стоянов е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превежда и издава произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Цветан Савов Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. Завършва право в Софийския университет през 1952 г. и школата по журналистика през 1954 г. Печата за първи път през 1947 г. във в-к „Отечествен фронт“.[1] В периода 1953–1955 работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955-1956) е литературен сътрудник във в-к „Земеделско знаме“.

През 1961 г. се ражда дъщеря му, поетесата Данила Стоянова. В периода 1961-1963 г. Цветан Стоянов е редактор в отдел „Критика“ на сп. „Септември“, а след това във в-к „Литературен фронт“ (1967-1969). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Член е на Съюза на българските писатели.

През 1970 г. Цветан Стоянов защитава дисертация на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на XVIII в. до средата на XIX в.“.

Mitove 1968.jpg

Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, „Мъдростта на древните митове“ (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.[2]

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит. Според критиката: „Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.“[3]

За него Константин Павлов казва: „Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството – в едно от своите медицински превъплъщения – го убиха“. В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.

Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.[4] В предговора си към неговите „Съчинения в два тома“ (1988) той пише: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.“ [5]

През 2001 г. НДК организира двугодишен Национален конкурс за есеистика „Цветан Стоянов“.[6]

На софийската улица „Гогол“ № 6, родната къща на Цветан Стоянов, е поставена паметна плоча с надпис: „Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея“, цитат от есето му „Броселиандовата гора“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 1, „Културата като общение“, 1988
Цветан Стоянов, „Съчинения в два тома“, Т. 2, „Отчуждението“, 1988
  • „Ние и Арчи. Екскурзоводска история“ (1961)
  • „Случаят с професора“. Повест (1966)
  • „Над твоя дом спокойствие“. Повест (1967)
  • „Нишките, които се прекъсват. Проблемът за алиенацията в литературата и обществената психология на Запад“ (1967)
  • „Мъдростта на древните митове“ (1968, 1975) (със Здравко Петров)
  • „Изключителната биография на Буди Будев“. Роман (1969)
Посмъртно:
  • „Броселиандовата гора“ (1973)
  • „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“. Монография в три тома.
Т. 1: „От Робинзон до „Манифеста“ (1719-1848)“ (1973)
  • „Геният и неговият наставник. Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма“ (1978)
  • „Невидимият салон“ (1978)
  • „Български преводачи – избрани преводи“ (1984)
  • „Съчинения в два тома“ (1988) – с предговор на Тончо Жечев
Т. 1: „Културата като общение“
„Статии, есета, студии, диалози“
„Геният и неговият наставник“
Т. 2: „Отчуждението“
„Есета“
„Нишките, които се прекъсват“
„Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“
  • „Избрано и непубликувано“ (1994)
  • „Непобеденият победен“ (2006)
  • „Писма до света“ (2010)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тончо Жечев, „Помен за Цветан Стоянов“, в. „Литературен форум“, № 13, 29 март – 4 април 1995.
  • Панко Анчев, „Новото начало в XX век: 70 г. от рождението на Цветан Стоянов“, в. „Български писател“, № 9, 7 март 2000.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 80 години от рождението на Цветан Стоянов, Dir.bg Календар, 28 януари 2010 г.
  2. Цветан Стоянов – преводач, критик, писател, EVENTS.bg, 28 януари 2010 г.
  3. Пети национален конкурс за есеистика „Цветан Стоянов“, Литературата Днес, 16 ноември 2008 г.
  4. 3 юли. На днешния ден в България, mediapool.bg
  5. Боян Кастелов, „Тодор Живков – мит и истина. Идва ред и на другите критици“, Знам.bg, 2005 г.
  6. Известни са победителите в конкурса за есета на името на Цветан Стоянов, news.bg, 22 май 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Есета
За него