Цветан Теофанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Теофанов
български арабист
Роден

Образование Багдадски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Багдадски университет,
Московски институт по изтокознание
Работил в Софийски университет

Цветан Теофанов е арабист-литературовед и ислямовед, професор в Софийския университет, преводач и поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1952 г. в София. Завършва арабска филология в Багдадския университет, Ирак и има специализация в Каирския университет, Египет.[1] Защитил е докторска (кандидатска) дисертация в Московския институт по ориенталистика на тема „Роль творчества Абу-л-Атахии в становлении жанра философской лирики в арабской поэзии“ (1987) и втори докторат на тема „Класическата арабска поезия като дихотомен модел“ (2001).

Чете лекции по арабска литература, коранистика и хадисознание (наука за преданията на Пророка Мухаммад), както и по феноменология на пророчеството. Доктор на филологическите науки. Бил е декан на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и заместник-декан, директор на Центъра за източни езици и култури и ръководител на Катедрата по арабистика и семитология.

Работил е като гост-професор в Оксфордския център за изследване на исляма. Член е на Американското ориенталистично дружество, Британското дружество за близкоизточни изследвания и Европейския съюз на арабистите и ислямоведите. Участвал е в научни форуми в Багдад, Санкт Петербург, Токио, Сока (Япония), Хале, Льовен, Истанбул, Техеран, Мадрид, Москва, Лондон, Оксфорд, Казабланка, Ашхабад и други. Чел е лекции в Лондон, Оксфорд, Париж, Сараево, Босна, и Бурса, Турция.

През 2019 г. в негова чест е учредена Фондация „Проф. Цветан Теофанов“. Тя е инициатор и издател на сайта АРАБИАДА: Всичко за арабите и Арабския свят.[2]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда на Японската фондация за изтъкнати личности в областта на културата, науката и изкуствата, 1994;
  • Стипендия в Оксфордския център за ислямоведски изследвания, 1999 – 2000;
  • Награда на читателите на българското издание на турския в-к „Заман“ за принос към обществения мир, 2004.
  • Почетен знак на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със синя лента, 2017.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Оазиси: стихове. София, Български писател, [1978].
  • Нощна аптека: стихове. София, Български писател, [1983].
  • Човек под небето: лирика, миниатюри. София, Народна младеж, [1988].

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Езическата арабска поезия. София, УИ „Св. Климент Охридски“, [1998]. ISBN 954-07-0970-9.
  • Арабската средновековна култура: Контекст. Текст, Подтекст. София, УИ „Св. Климент Охридски“, [2001]. ISBN 954-07-1618-7.
  • Арабската средновековна култура: Любов. Вино. Мъдрост. София, УИ „Св. Климент Охридски“, [2004]. ISBN 954-07-1733-7.
  • Арабската средновековна култура: от езичеството към исляма. София, УИ „Св. Климент Охридски“, [2004]. ISBN 954-07-1979-8.
  • Феноменология на пророка. София, УИ „Св. Климент Охридски“, [2015]. ISBN 978-954-07-3987-8.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Негово дело е първият академичен превод на Свещения Коран на български с предговор, коментари и тематичен индекс:
  • Превел е също сборника с изказвания и традиции на Пророка Мухаммад (хадиси) – „Рияду-с-салихин“, съставен от имам ан-Науауи:
  • Градините на праведниците Том 1. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2008]. ISBN 978-954-9880-13-7.
  • Градините на праведниците Том 2. София, Главно мюфтийство на мюсюлманите в Република България, [2016]. ISBN 978-954-9880-80-9.
  • Велд, Мэри Ф. Ислам в современной Турции: Интеллектуальная биография Бадиуззамана Саида Нурси. Перевод с английского: Ц. Теофанов. Istanbul, 2008. ISBN 975-432-288-0
  • Вахиде, Шюкран. Ислямът в съвременна Турция: Духовната биография на Бедиуззаман Саид Нурси. Превод от английски Цветан Теофанов. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2010. ISBN 978-954-07-2994-7
Интервюта

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]