Цветан Тотомиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Цветан Тотомиров
български генерал
Звание генерал-полковник

Роден

Цветан Младенов Тотомиров е високопоставен български армейски офицер, началник на Генералния щаб на Българската армия от 2 септември 1994 г. до 11 юни 1997 г.[1]

Роден е на 14 април 1943 г. в село Раброво, област Видин.

Женен, има две деца.

Образование и кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1966 г. завършва Висшето военно училище „В. Левски“ във Велико Търново профил мотострелкови.

През 1975 г. завършва Военна академия „Г.С. Раковски“.

През 1986 г. завършва Военна академия на Генералния щаб на Русия.

Преминава е през всички командни длъжности в Българската армия.

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

  • 1966 -1969 г. – командир на мотострелкови взвод в 5 мср на 12 мсп, гр. Елхово;
  • 1969 -1972 г. – командир на 5-та мотострелкова рота в 12 мсп, гр. Елхово;
  • 1972 -1975 г. – слушател във ВА „Раковски“, гр. София;
  • 1975 -1977 г. – командир на отделен мотострелкови батальон в 24 тбр, гр. Айтос;
  • 1977 -1981 г. – командир на 12 мсп, гр. Елхово;
  • 1981 -1984 г. – заместник на командира на 7 мсд, гр. Ямбол;
  • 1984 -1986 г. – слушател във ВА на ГЩ „Ворошилов“, гр. Москва;
  • 1986 -1987 г. – командир на 7 мсд, гр. Ямбол;
  • 1987 -1990 г. – заместник на командващия на 3 армия, гр. Сливен;
  • 1990 -1991 г. – заместник на началника на ВА „Г.С. Раковски“, гр. София;
  • 30 август 1991 – 14 май 1993 г. – командващ на 3 армия, гр. Сливен;
  • 12 май 1993 -1994 г. – командващ на Сухопътните войски, гр. София;
  • 2 септември 1994 – 11 юни 1997 г. – началник на Генерален щаб на БА;
  • 1997 – 2001 г. – съветник по националната сигурност на Президента на Република България
  • 2001 – излиза в запас и започва преподавателска дейност
  • 2006 – Снет на 14 април от запаса поради навършване на пределна възраст за генерали 63 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1 септември 1961 г. – курсант;
  • 26 септември 1966 г. – инженер-лейтенант;
  • 1 септември 1969 г. – старши лейтенант;
  • 20 септември 1973 г. – капитан;
  • 2 април 1977 г. – майор;
  • 8 септември 1982 г. – подполковник;
  • 1 септември 1986 г. – полковник;
  • 8 август 1991 г. – генерал-майор;
  • 11 май 1993 г. – генерал-лейтенант;
  • 2 септември 1994 г. – генерал-полковник

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българската армия в условията на преход“, Издателство на Министерството на отбраната „Св.Г.Победоносец“, София, 1997;
  • „Живот по гарнизони“ – Военно издателство ЕООД, София, първо издание – 2006 г., второ издание – 2007 г.;
  • „Заветът на предците“ – Военно издателство ЕООД – 2010 г.
  • „Само Ти, войнико неизвестни..." – издателство ВТС – Троян, първо издание 2015, второ издание 2016.

Статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Качественият и ефективният учебен процес – условие за успехите“ (1981);
  • „Командирът и неговият авторитет“ (1981);
  • „Особености при подготовката на отбранителния бой в планинско-гориста местност нощем“ (1988);
  • „Светлинното осигуряване на настъпателния бой“ (1990);
  • „По някои въпроси на отбраната нощем“ (1991);
  • „По някои въпроси на оттеглянето“ (1993);
  • „Прикриване на държавните граници с неучастващи във войната държави“ (1993);
  • „Реформите в сухопътните войски – история, настояще, перспективи“ (1994);
  • „Бой в населен пункт“ (1994);
  • „Професионална армия – проблеми и перспективи“ (1995);
  • „Държавата е в дълг към младите офицери“ (1995);
  • „По някои въпроси на възпитателната работа“ (1995);
  • „Към младите офицери – с повече грижи и внимание“ (1995);
  • „Докажете таланта на българина да бъде добър войник“ (1996);
  • „Офицерът трябва да се доказва“ (1996);
  • „Проблеми на оперативната подготовка и възможни пътища за решаването им“ (1996);
  • „Контранастъпателната операция“ (1996);
  • „Учебните центрове – нова и ефективна форма на обучение и възпитание на младите войници“ (1997);
  • „Реформата в армията никога не е спирала“ (1997);
  • „Полковник Дрангов остана в полето на безсмъртието“ (1997);
  • „Национална сигурност в съвременни условия“ – 1999 г.;
  • „Възможна ли е гражданска война“ – 2000 г.;
  • „Военната реформа – 15 години по-късно“ – 2006 г.;
  • „Време е параламентът да върне престижа на военнослужещите (пропуснатите уроци немилостиво си отмъщават)“ – 2008 г.;
  • „За кой ли път армията е забравена“ – 2009 г.;
  • „Командирът трябва да е лидер“ – 2009 г.;
  • „С какво заместихме казармата“ – 2010 г.;
  • „Много вожд малко идеи“ – 2010 г.;
  • „Забравихме ли професионалната военна етика“ – 2010 г.;
  • „Нужно ли е (все още) „Военно съзнание“ на военнослужещите“ – 2011 г.;
  • „Има ли офицерът професионална мотивация?“ – 2012 г.;
  • „На къде отиваме?“ – 2013 г.;
  • „Готови ли сме да защитим отечеството“ – 2014 г.;
  • „Какво ни готви утрешния ден! Апокалипсис или устойчива хармония“ – 2014 г.;
  • „Военна сигурност-настояще и бъдеще“ – 2015 г.;
  • „Психологична опасност-източници и значение за националната сигурност“ – 2015 г.;
  • „Етнически конфликти-голямото зло на планетата“ – 2015 г.;
  • „Психологичното оръжие-чудо загатка или реалност“ – 2015 г.;
  • „Апокалипсис или устоичива хармония“ – 2015 г.;
  • „Армията срещу тероризма“ – 2016 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Любен Петров началник на Генералния щаб (2 септември 1994 – 11 юни 1997) Михо Михов