Направо към съдържанието

Цвета Унджиева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цвета Унджиева
българска литературна историчка
Родена
Цвета Иванова Унджиева
Починала

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на литературата
Работила вБАН
Семейство
БащаИван Унджиев

Цвѐта Ивано̀ва Унджѝева е българска филоложка и литературна историчка, ст.н.с. ІІ ст. към БАН. Автор и съавтор на множество изследователски трудове, посветени на дейците на Българското възраждане и най-вече на живота и делото на поета-революционер Христо Ботев.

Цвета Унджиева е родена на 30 май 1930 в София [1] в семейството на проф. Иван Унджиев [2] (1902 – 1979), български литературен историк, и Любов Аврамова Аврамова (1905 – 1999) [3].

През 1952 [3] Унджиева завършва българска филология в Софийския университет „Свети Климент Охридски“[1]. По време на следването си участва в кръжока на акад. Петър Динеков (1911 – 1992) [2], който по това време е доцент в СУ и ръководител на Секцията по българска литература до Освобождението към Института за литература при БАН и започва научната си дейност като изследовател на възрожденската литература[4].

От 1953 г. [3] е научен сътрудник в Института за литература при БАН [1]. Назначена е в сектор „Христо Смирненски“, където изследва делото и творчеството на пролетарския поет и участва в подготовката и издаването на съчиненията му[2].

Впоследствие се прехвърля в Секцията по българска литература до Освобождението и се посвещава за цял живот на проблемите на Българското възраждане[2]. Научните ѝ пристрастия са свързани с живота и литературното наследство на Любен Каравелов (1834 – 1879) и Христо Ботев (1848 – 1876) [2].

Участва в екипа, който разчита архива на Каравелов и подготвя изданието „Из архива на Любен Каравелов“ (1964). Публикува десетки статии с изследвания върху белетристиката, фейлетоните и публицистиката на редактора на „Свобода“ и участва в публикуването събраните му съчинения[2].

През ноември 1974 Унджиева става старши научен сътрудник ІІ степен [5].

Унджиева методично и изчерпателно проучва творчеството на Ботев – публицистичните му изяви, стилно-езиковите особености на поезията му и връзките ѝ с фолклора[2]. Това я подготвя за монументалната монография „Христо Ботев – живот и дело“ (1975), публикувана в съавторство с баща ѝ проф. Унджиев[2]. Монографията е сред най-цитираните биографии на Ботев[2]. През 1976 г. излиза и в превод на руски, а в резюме на още 12 езика[2]. През 1983 г. е публикувано второ издание[2]. Унджиева участва и в редакционния екип на изданието „Христо Ботев. Събрани съчинения. Т. 1 – 3“ (1976) [2].

Цвета Унджиева живее и работи няколко години в Москва, а резултатът от изследователската ѝ работа в московските библиотеки, книгохранилища и архивни фондове е изданието „Български автори в руския периодичен печат. 1854 – 1864. Т. I“ (1982) [2].

Унджиева съставя и редактира заедно с екип колективното издание „Райко Жинзифов. Публицистика. Т. I-II“ (1964), осемтомното издание „Петко Р. Славейков. Съчинения“ (1978 – 1982). Обект на научната ѝ работа са и обществената, педагогическата и книжовната дейност на по-второстепенни възрожденски дейци, както и развитието на различни жанрови форми, напр. „Възрожденски фейлетони“ (1968), „Сава Филаретов“ (1970) и др. [2]

Умира на 24 декември 2000 г. в София.

Цвета Унджиева и съпругът ѝ Павел Груев (р. 1923) имат една дъщеря – Любов (р. 1954) [3].

  • „Райко Жинзифов. Публицистика“, т. I и II, 1964 (съвм. с Д. Леков и Ил. Конев)[1]
  • „Из архива на Любен Каравелов“, 1964 (съвм. с Д. Леков и Л. Милкова)[1]
  • „Л. Каравелов. Събрани съчинения“, т. I-IX, 1965 – 1968 (съвм. с Д. Леков и П. Тотев)[1]
  • „Възрожденски фейлетони“, 1968[1]
  • „Хр. Ботев. Събрани съчинения“, т. I, 1976[1]
  • „Хр. Ботев – Ш. Петьофи“, 1977 (съвм. с Шара Кариг)[1]
  • „П. Р. Славейков. Съчинения“, т. II, 1978 и т. IV, 1979 (съвм. със С. Баева и П. Тотев)[1]
  • „Христо Ботев. Живот и дело“, 1975 (съвм. с Ив. Унджиев)[1]
  • „Иван Унджиев. Изграждането на човека и учения“, Полис, 2002, 248 с., ISBN 954-91011-5-0
  1. а б в г д е ж з и к л Сестримски, Иван и др. Биобиблиографски справки за авторите. – В: Динеков, Петър и др. Творци на българската литература. 3. изд. Т. 1., София, Български писател, 1985, с. 498 – 507
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Леков, Дочо. In Memoriam // Вестник „Култура“ (2). 19 януари 2001. Архивиран от оригинала на 2004-12-31. Посетен на 29 юли 2009.
  3. а б в г Родословие, кратка биография и фотографии // Лалю Метев (на geni.com). Посетен на 29 юли 2009.
  4. Биография и фотография на акад. П. Динеков // Библиотека за българска славистика към СУ „Св. Кл. охридски“. Архивиран от оригинала на 2004-10-26. Посетен на 29 юли 2009.
  5. Копие от протокола за получаване на документа за научна степен // Висша атестационна комисия (vak.acad.bg). Посетен на 29 юли 2009.[неработеща препратка]