Цветница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg За селото в област Търговище вижте Цветница (село).

Вход Господен в Йерусалим, мозайка от Капела Палатина в Палермо

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Символ на празника са върбовите клонки.

Религиозна страна на празника[редактиране | редактиране на кода]

Влизането на Христос в Йерусалим

На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.

След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.

Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.

Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.

Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.

Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.

Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.

Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.

Народни обичаи и вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Традиция на този ден момите, които предишния ден са лазарували, да отидат до близка река. Там всяка пуска своето венче по течението и гадае. Смята се, че чието венче изплува най-напред, то тази мома първа ще се венче.

Също така момите си избират кумица, гостуват в дома ѝ, а тя е приготвила предварително трапеза. Кумицата запазва своята роля до Великден. Името на този обичай е кумичене или кумичане.

Вечерта на мегдана се играе последното за годината лазарово хоро. Накрая към него се присъединяват и други девойки и момци. Те затварят хорото и образуват първото сключено хоро след Великденските пости, през които не се играят хора.

На Цветница момите приготвят обредни хлебчета, наречени кукли.

В някои части на България се вярва, че на този ден душите на починалите очакват близките им да им занесат нещо. Това е причината понякога да се извършват и поменални обреди. Рано сутринра жените носят на гробищата върбови клонки, тамян, вода, царевични стъбла. Гробовете на близките се прекадяват, върбовите клонки се забождат там, а с царевичните стъбла се запалва огън.[източник? (Поискан преди 59 дни)]

[1]

Имени дни[редактиране | редактиране на кода]

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения:

  • Аблен(а) („аблена“ означава планински божур[2]; от името Аблена произлиза името Албена, което Йордан Йовков създава за благозвучие), Аглика, Ахинора (означава дъх на теменуга); името създава Николай Райнов за описание на свой персонаж (царица Ахинора, съпруга на хан Аспарух) в книгата си „Видения от древна България“
  • Бегония, Белян(а), Билян(а), Божур(а), Босилка, Босилко
  • Бор, Борян(а)
  • Венета, Венелин(а), Венец, Венцислав, Вероника, Виола, Виолета, Върба, Върбан(а), Върбин(ка), Венеция
  • Гергин(а), Гроздан(к)а
  • Далия, Дафина, Делян(а), Детелин(а), Диляна, Дилян, Дренка
  • Ели (от „ела“), Елица, Енчо, Еньо (от „еньовче“)
  • Жасмин(а)
  • Здравец, Здравка, Здравко, Зюмбюл(а)
  • Ива (име на върба), Иглика
  • Калина (име), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Кала, Калин, Китка
  • Лало, Лалка, Латин(ка), Лиана, Лила, Лили, Лилия, Лилян(а), Лоза(н), Лора (от лаврово дърво), Люляна
  • Магнолия, Малин(а), Маргарит(а), Минзухар(а), Мирта, Момина (от „момина сълза“)
  • Нева, Невен(а), Невян(а), Незабравка
  • Орхидея
  • Петуния,Пламен(а)(от „пламъче“)
  • Рали, Ралица, Ренета (от латински – „преродена“), Роза, Розалин(а), Розан(а), Роксана, Росиана, Росен, Росица, Росина, Росна, Ружа
  • Синчец, Сиян(а), Смилян(а), Смирна, Стефан/и(я) (от гръцки – „венец“)
  • Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка)
  • Фидан(ка)
  • Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цвете, Цветелин(а), Цветин(а), Цветка, Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветимир, Цветомила.
  • Явор(а), Ясен(а), Ясмин(а)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Обичаите на Цветница (Връбница). //
  2. Български лични имена. // bulgarian-folklore.com, 12 февруари 2009. Посетен на 7 април 2015.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]