Цезарска лудост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Понятието Цезарска лудост се отнасяло първо за император Калигула

Цезарска лудост (Cäsarenwahnsinn) означава една специфична форма на манията за величие и параноята, която се явявала особено при някои римски императори.

Понятието характеризира по-скоро проявите на неподходящ за владетел монарх, отколкото болест в медицинския смисъл.

Понятието „Цезарска лудост“ е използвано през 1894 г. от Лудвиг Квиде, по-късният носител на Нобелова награда за мир, който го описва така: вяра в собствената си божественост, театрално разточителство, голям глад за военни триумфи и склонност към внушение за преследване.

Квиде се изказва за Калигула (37–41 г.), с което упражнявал критика към германския кайзер Вилхелм II.

Тацит описва това като furor principum[1]

Освен Калигула от манията за Цезарско величие страдат особено Нерон, Комод и Елагабал, също Домициан и Каракала.

Една римска мярка против манията Цезарското величие е присъствието на роб на колесницата на победоносния триумфатор, който трябва да му напомня за неговото простосмъртие. Той шепнел на ухото му: Respice post te, hominem te esse memento (Погледни зад себе си и си спомни затова, че си един човек).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Historien III 72.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]