Цезарска лудост

Цезарска лудост (Cäsarenwahnsinn) означава една специфична форма на манията за величие и параноята, която се явявала особено при някои римски императори.

Понятието характеризира по-скоро проявите на неподходящ за владетел монарх, отколкото болест в медицинския смисъл.

Понятието „Цезарска лудост“ е използвано през 1894 г. от Лудвиг Квиде, по-късният носител на Нобелова награда за мир, който го описва така: вяра в собствената си божественост, театрално разточителство, голям глад за военни триумфи и склонност към внушение за преследване.

Квиде се изказва за Калигула (37–41 г.), с което упражнявал критика към германския кайзер Вилхелм II.

Тацит описва това като furor principum^[1]

Освен Калигула от манията за Цезарско величие страдат особено Нерон, Комод и Елагабал, също Домициан и Каракала.

Една римска мярка против манията Цезарското величие е присъствието на роб на колесницата на победоносния триумфатор, който трябва да му напомня за неговото простосмъртие. Той шепнел на ухото му: Respice post te, hominem te esse memento (Погледни зад себе си и си спомни затова, че си един човек).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Ludwig Quidde: Caligula. Eine Studie über römischen Cäsarenwahnsinn. Berlin 1894.
Karl Holl, Hans Kloft, Gerd Fesser: Caligula – Wilhelm II. und der Caesarenwahnsinn: Antikenrezeption und wilhelminische Politik am Beispiel des "Caligula" von Ludwig Quidde. Bremen 2001, ISBN 3-86108-782-0 ISBN 3-86108-781-2
Hans Kloft: Caligula. Ludwig Quidde und der Cäsarenwahnsinn. In: Bernd Effe, Reinhold F. Glei (Hgg.): Genie und Wahnsinn. Konzepte psychischer ‘Normalität’ und ‘Abnormität’ im Altertum. Trier 2000, ISBN 3-88476-402-0
John Röhl: Kaiser Wilhelm II. Eine Studie über Cäsarenwahnsinn, Schriften des Historischen Kollegs, Vorträge 19. München 1989
Aloys Winterling: Caligula, eine Biographie, München, 2003, ISBN 3-406-50206-7
Koch, H., Rezension zu: Winterling, A., Caligula, eine Biographie (PDF), (2004; 484 kB)
Der Narr im Purpur. Cäsarenwahnsinn (Teil 1): Eine politische Epidemie Архив на оригинала от 2008-06-05 в Wayback Machine.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Тацит, Historien III 72.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

[1] Тацит, Historien III 72.

[1]