Цезарска лудост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Понятието Цезарска лудост се отнасяло първо за император Калигула

Цезарска лудост (Cäsarenwahnsinn) означава една специфична форма на манията за величие и параноята, която се явявала особено при някои римски императори.

Понятието характеризира по-скоро проявите на неподходящ за владетел монарх, отколкото болест в медицинския смисъл.

Понятието „Цезарска лудост“ е използвано през 1894 г. от Лудвиг Квиде, по-късният носител на Нобелова награда за мир, който го описва така: вяра в собствената си божественост, театрално разточителство, голям глад за военни триумфи и склонност към внушение за преследване.

Квиде се изказва за Калигула (37–41 г.), с което упражнявал критика към германския кайзер Вилхелм II.

Тацит описва това като furor principum[1]

Освен Калигула от манията за Цезарско величие страдат особено Нерон, Комод и Елагабал, също Домициан и Каракала.

Една римска мярка против манията Цезарското величие е присъствието на роб на колесницата на победоносния триумфатор, който трябва да му напомня за неговото простосмъртие. Той шепнел на ухото му: Respice post te, hominem te esse memento (Погледни зад себе си и си спомни затова, че си един човек).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тацит, Historien III 72.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]