Цезар Куников (голям десантен кораб, 1986)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Цезар Куников“
„Цезарь Куников“
до 10.05.1989 г. – „БДК-64“
БДК „Цезар Куников“, Червено море, 18 юни 2003 г.
Флаг СССР
Военноморски флот на Русия Русия
Клас и типГолям десантен кораб от проекта 775
ПроизводителRemontowa Shipbuilding в Гданск, Полша.
Служба
Спуснат на вода1986 г.
Влиза в строй30 септември 1986 г.[1]
СъстояниеТвърди се, че е потопен на 14 февруари 2024 г.
Основни характеристики
Водоизместимост3450 t (нормална)
4080 t (пълна)
Дължина112,5 m
Ширина15,0 m
Газене3,7 m
Задвижване2 дизелови двигателя 16 ZVB 40/48 ;
2 х ВФС
(винта с фиксирана стъпка);
2 х кърмови подвижни ВРК
(винторулева колонка)
21 000 к.с.
Скорост17,5 възела
(33 km/h)
Далечина на
плаване
3500 мили на ход 16 възела
6000 мили на ход 12 възела
Екипаж87 души (17 офицера)
Радиолокационни
станции (РЛС)
РЛСО за НЦ и ВЦ МР-302 „Рубка“
Радиоелектронно
оборудване
НРЛСДонили „Миус“ или „Вайгач“ или „Наяда“
СУО МР-103 „Барс“
СУО ПС-73 „Гроза“
2 × 82-мм ПУ за комплекса за РЕП ПК-16,
Въоръжение
Артилерия2 × 2 57-mm АК-725 (2200 изстрела)
Ракетно
въоръжение
2 × ПУ за РСЗО А-215 „Град-М“
(320 НУРС);
4 × ПУ за ПЗРКСтрела-2
Други10 средни танка и
340 десантника
„Цезар Куников“ в Общомедия

„Цезар Куников“ е голям десантен кораб от проекта 775 (775/II). На въоръжение в Черноморския флот на Русия (Севастопол, 197-а бригада десантни кораби 30-а дивизия надводни кораби). Построен е в Полша от корабостроителницата „Сточня Полноцна Бохатерув Вестерпляте“ в Гданск под заводски номер 775/23. Бордов номер – 158.

Според едни данни – на 10 май 1989 г.[1], според други – през 1991 г[2] БДК-64 получава името си в чест на Героя на Съветския съюз Цезар Лвович Куников.

Подшефен кораб на град Зеленоград[3] (от 1998 г.) и Челябинска област[4] (от 2011 г.)

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Прехвърлянето на руския контингент от KFOR[редактиране | редактиране на кода]

  Въздушен маршрут
  Морски маршрут

След марша на скок до Прищина на общия батальон на ВДВ от Босна и Херцеговина, БДК „Цезар Куников“ заедно с три други десантни кораба на Черноморския флот е задействан на морския участък от маршрута по прехвърлянето на основната част на руския контингент от KFOR от руското пристанище Туапсе до гръцкия порт Солун[5].

Войната в Южна Осетия[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. корабът взема участие в бойните действия на Черноморския флот по време на войната в Южна Осетия. На 10 август 2008 г. е флагман на групата руски кораби (БДК „Цезар Куников“, БДК „Саратов“, МРКМираж“ и МПКСуздалец“), приел морския бой с група грузински катери.

Последваща служба[редактиране | редактиране на кода]

От 6 юли 2013 г. до 24 октомври 2014 г. БДК „Цезар Куников“ преминава ремонт в кораборемонтния завод „Флотски арсенал“ в град Варна (България). В края на ноември корабът е отбуксиран в Севастопол, където след предаването от екипажа на курсовите задачи се връща в състава на силите в постоянна готовност[6].

През април 2015 г. съвместно с БДК „Николай Филченков“ провежда учения по морски десант[7]. А от 5 до 8 май посещава Истамбул, където представлява Руската Федерация на международното изложение за въоръжения IDEF-2015[8]. През октомври същата година БДК „Цезар Куников“ е насочен за Сирия с товар боеприпаси и оръжие за сирийската армия[9] (операция „Сирийский экспресс“).

През април 2019 г. преминава ремонт на системата за рулево управление в 13 кораборемонтен завод на Черноморския флот[10].

На 14 февруари 2024 г. украинските въоръжени сили съобщават, че „Цезар Куников“ е потопен в морето край брега близо до град Алупка в Крим от морски дронове MAGURA V5, принадлежащи на Главното управление на разузнаването на Украйна въз основа на кадри от дрон,[11][12][13] с Генералния щаб на украинските въоръжени сили по-късно повтори подобни твърдения в същия ден[14][15]. Няма независимо потвърждение на твърдението. На същия ден през 1943 г. Цезар Лвович Куников, съветският герой, на когото е кръстен корабът, умира от раните си в Геленджик, получено по време на ожесточената битка за Малая Земля срещу германските сили.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Большие десантные корабли проектов 775, 775/II, 775/III Архив на оригинала от 2014-12-29 в Wayback Machine. на сайте Russian-Ships.info
  2. БДК „Цезарь Куников“ на сайте „Черноморский флот“
  3. Павлютина И. Штыки на гербе // Красная звезда, 9 Февраля 2006 года
  4. Челябинская область взяла шефство над кораблем Черноморского флота // Chelyabinsk.ru, 22 ноября 2011
  5. Воздушный десант отправится в Косово морем // Коммерсантъ, № 115 (1759), 03 июля 1999 года
  6. Ремонт БДК „Цезарь Куников“ Черноморского флота завершен в Варне // Центральный военно-морской портал, 4 июня 2013
  7. «Цезарь Куников» и „Николай Фильченков“ высадили морской десант под Феодосией
  8. «Цезарь Куников» посетит Стамбул
  9. БДК „Цезарь Куников“ направлен в Сирию с грузом боеприпасов и оружия для сирийской армии // 5 окт 2015
  10. Большой десантный корабль Черноморского флота „Цезарь Куников“ восстановил техническую готовность / mil.ru, 22 апреля 2019
  11. Russian landing ship Caesar Kunikov hit in Black Sea, it has sunk – intelligence sources, photo, video // February 14, 2024. Посетен на 2024-02-14.
  12. Валентинка від Буданова: Розвідка потопила десантний корабель Росії "Цезар Куніков" у Чорному морі — ЗМІ // February 14, 2024.
  13. “Magura” знищила “цезаря” ― розвідники потопили великий десантний корабель чф рф // February 14, 2024.
  14. Ukraine's General Staff confirms destruction of Russian landing ship Caesar Kunikov // February 14, 2024.
  15. Цезар Куніков. ЗСУ кажуть, що потопили російський десантний корабель. Що про нього відомо і як реагують у Росії // February 14, 2024.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Щербаков Владимир. Десантные корабли ВМФ России. Часть 2. Техника и вооружение. М., 2014. с. 4 – 7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Цезарь Куников (большой десантный корабль)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​