Цезар (титла)
Вижте пояснителната страница за други значения на Цезар.
| Древен Рим
|
|
|---|---|
| Периоди | |
| Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е. |
|
| Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е. |
|
| Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453 |
|
| Принципат Западна империя |
Доминат Източна империя |
| Обикновени магистратури | |
| Извънредни магистратури | |
| Мандатни длъжности | |
|
Понтифекс |
|
| Институции, римско право | |
|
редактиране |
|
Цезар (кесар) е най-високата титла в йерархията на средновековните западноевропейски владетели със значение „император“.
Титлата произлиза от прозвището на римския политик Гай Юлий Цезар (Gaius Julisus Caesar), наричан Цезар. Етимологията на името е неясна, което дава повод за различни предположения. Възможна е връзка със римския глагол caedo – режа. Друга възможна връзка е с caesaries – понятие за здрава коса, което в хумористичен смисъл би могло да намеква за склонността на Цезар към оплешивяване. Успешната военна и политическа кариера на Цезар го превръща в герой на Древен Рим и дава ново значение на неговото прозвище (титла).
Пълната титла на приемника му император Октавиан Август е «Император Цезар Диви Филиус Август» (Imperator Caesar Divi Filius Augustus), т.е. „Достопочтен император, син на обожествения Цезар“. Превръщането на името „Цезар“ в титла отнема почти цял век – от смъртта на Гай Юлий Цезар през 44 г. пр.н.е. до 41 г., когато император Клавдий сяда на престола.
Карл Велики е коронован в Аахен от папа Лъв III през 800 г. като цезар (на немски: Kaiser) на Свещената Римска империя.
Византия[редактиране | редактиране на кода]
Интересен е фактът, че един български владетел получава титлата, с което се създава прецедент в историята. Това е българския кан Тервел, който получава титлата цезар (кесар) от византийския император Юстиниан II за помощта си, с която Юстиниан II успява да се върне на трона във Византия през 705 г. Подобен случай, когато чуждестранен владетел получава тази висока титла, няма. [1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андреев, Й. Българските ханове и царе (VII-XIV в.). София, 1987
- ↑ Хан Тервел – тема за кандидат студенти