Цезий
Цезият (Cs) е химичен елемент с атомен номер 55 и атомна маса 133 от групата на алкалните метали.
История[редактиране | редактиране на кода]
Открит през 1861 г. от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф чрез спектрален анализ.
Названието произхожда от латинското име caesius („небесно син“) поради яркосините линии в спектъра му.
Изотопи[редактиране | редактиране на кода]
Цезият е елемент с голям брой изотопи, 31 на брой, от 114Cs до 145Cs. От тях единствено 133Cs е стабилен, останалите са радиоактивни с период на полу-разпад от 0,57 секунди (114Cs) до 3×106 години (135Cs). Изотопът 137Cs е източник на гама кванти и се използва в медицината, но в същото време е един от най-опасните елементи при ядрена авария.
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Цезият е мек метал със златист цвят, плътност 1879 kg×m-3 и температура на топене 301 K (29 °C). Това е един от трите метала (заедно с живак и галий), който може да се срещне в течно състояние при температури близки до стайните.
Химични свойства[редактиране | редактиране на кода]
Цезият е най-активният елемент от групата на алкалните метали и притежава всички характерни свойства за тази група.
Взаимодействие с кислород[редактиране | редактиране на кода]
Цезият реагира с кислород и поради голямата му активност се образува цезиев пероксид.
2Cs + O2 → Cs2O2
Взаимодействие с вода[редактиране | редактиране на кода]
Цезият реагира с водата с взрив, като в резултат се получава цезиева основа и се отделя водород. При тази реакция се отделя също и голямо количество топлина. Получената цезиева основа е изключително силна и може да разяде дори и стъкло.
2Cs + 2H2O → 2CsOH + H2
Взаимодействие с халогени[редактиране | редактиране на кода]
Цезият реагира с всички халогени и образува цезиеви халогениди.
2Cs + F2 → 2CsF (цезиев флуорид)
2Cs + Cl2 → 2CsCl (цезиев хлорид)
2Cs + Br2 → 2CsBr (цезиев бромид)
2Cs + I2 → 2CsI (цезиев йодид)
Взаимодействие с киселини[редактиране | редактиране на кода]
Цезият реагира с разтвори на киселини и образува цезиеви соли, като се отделя водород.
2Cs + 2HCl → 2Cs+ + 2Cl- + H2
Разпространение и употреба[редактиране | редактиране на кода]
В природата, цезият се среща рядко, главно в някои минерали. Поради изключителната си химическа активност, този метал не се намира в чист вид, а се добива чрез електролиза или чрез редукция от негови съединения с Ca, Al, C.
Най-честата употреба на цезия е в осцилаторите на атомните часовници, които се базират на честотата на електромагнитното лъчение на атомите му. Цезият се използва също и в ядрената индустрия, като забавител в електровакуумните прибори и в медицината. Използва се и при термоустойчиви стъкла.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Използвана литература
- Lide, D. R. Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds. // CRC Handbook of Chemistry and Physics. 86th. Boca Raton (FL), CRC Press, 2005. ISBN 0-8493-0486-5. (на английски)
- Dye, J. L. Compounds of Alkali Metal Anions. // Angewandte Chemie 18 (8). 1979. DOI:10.1002/anie.197905871. p. 587 – 598. (на английски)
- Haynes, William M. CRC Handbook of Chemistry and Physics. 92nd. Boca Raton, FL, CRC Press, 2011. ISBN 1439855110. p. 4123. (на английски)
- NIST Radionuclide Half-Life Measurements. // NIST. (на английски)
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|