Цели на наказанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Целта на наказанието в пеналистиката не е самоцел.

Философията на правото в случая не цели зло, защото злото поради самото зло не може да бъде самоцел.

Генералната цел на наказанието винаги лежи извън него и има за задача да обезпечи запазването на правния ред и защитата на обществото от посегателства върху обществения интерес и блага.

По отношение на конкретно преследваните цели на наказанието се различават две основни групи цели в зависимост от адресата:

  1. индивидуална или специална превенция и
  2. обща или генерална превенция.

Наказанието изпълнява и специална роля - да удовлетвори пострадалия от престъплението и обществото, и с това да предотвратява саморазправите и разпалването на нова престъпност.

Индивидуалната превенция по отношение на осъдения преследва:

  1. Да се поправи и превъзпита – да въздейства върху интелекта на осъдения с цел неповтаряне на престъплението за в бъдеще, както да подтикне осъдения към промяна на неговия мироглед, така че той да започне да се съобразява с установените в обществото правила и добри нрави;
  2. Предупредително психологическо въздействие върху волята на дееца – сплашвайки го, да създаде в него контрамотив към извършването на ново престъпление;
  3. Препятстващо въздействие – да му отнеме физическата възможност да извърши ново престъпление.

Генералната превенция преследва:

  1. Общовъзпитателна цел – да въздейства върху интелекта на останалите граждани да не вършат престъпления;
  2. Предупредително-възпираща психологическа цел – да въздейства върху волята на останалите граждани - сплашвайки ги с наказанието на осъдения.

Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд с оглед предимно на специалната превенция.

Наказанието няма за цел причиняване физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

Намаляването на престъпността се постига посредством провежданата наказателна и цялостна политика от държавата.

Цели на мерките за процесуална принуда[редактиране | редактиране на кода]

Мерките за процесуална принуда, и в частност тази за неотклонение, по дела от общ характер в наказателния процес също не са самоцелни и имат за цел:

  1. да се попречи на обвиняемия да се укрие;
  2. да извърши престъпление или
  3. да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Долапчиев - Наказателно право (обща част), Понятие, основание и цел на наказанието и осигурителните мерки, стр. 461-472, шесто фототипно издание, издание на БАН, 1994 г., ISBN 954-430-238-7.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]