Централен рилски резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Централен рилски резерват
CentrlRilaReservation.jpg
Централен рилски резерват над с.Бели Искър
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.1792° с. ш. 23.5853° и. д.
Местоположение в България
Местоположение България България
Рила
Най-близък град Самоков
Данни
Площ 12 393,7 хектара
Построен 24 февруари 1992
Създаден 24 февруари 1992
Централен рилски резерват в Общомедия

Централният рилски резерват е най-големият резерват на Балканския полуостров, намира се в Рила, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 12393,7 хектара със Заповед No.114 на Министерството на околната среда от 24.02.1992 година, с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние.

География[редактиране | редактиране на кода]

В резервата се намират най-високите точки от национален парк „Рила“ - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият биосферен резерватМаричини езера“, като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони — в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк „Рила“. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]