Централен рилски резерват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централен рилски резерват
CentrlRilaReservation.jpg
Централен рилски резерват над с.Бели Искър
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Рила
Най-близък град Самоков
Данни
Площ 12 393,7 хектара
Построен 24 февруари 1992
Създаден 24 февруари 1992
Централен рилски резерват в Общомедия

Централният рилски резерват е най-големият резерват на Балканския полуостров, намира се в Рила, България.

Основаване и статут[редактиране | редактиране на кода]

Обявен е за резерват с обща площ 12393,7 хектара със Заповед No.114 на Министерството на околната среда от 24.02.1992 година, с цел запазване на екосистеми, характерни за райони с различна надморска височина в първоначалното им състояние.

География[редактиране | редактиране на кода]

В резервата се намират най-високите точки от национален парк „Рила“ - Мусала, Дено, Голям Скакавец, Малък Скакавец и други, както и ниските долини на реките Марица, Леви Искър и Бели Искър. Резерватът обхваща също така и голям брой езера и езерни групи - Маричини, Мусаленски, Скакавишки и др. Релефът на резервата в по-високите чести е предимно алпийски, т.е. представен е от множество скални зъбери, сипеи и други.

След създаването на Централния рилски резерват в него е включен вече съществуващият биосферен резерватМаричини езера“, като териториите на стария резерват запазват своя статут на биосферни по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера".

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Най-големи територии от резервата обхващат иглолистните гори, образувани основно от бяла мура и обикновен смърч. В по-високите зони — в субалпийския пояс, са разположени обширни формации от клек, които на места са на възраст над 70 години. Растителният свят е изключително богат. Едни от най-често срещаните видове са рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце, българско омайниче, крайснежно звънче.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Голям е броят на животните от видовете дива коза, кафява мечка, златка, глухар и други. Изключително многобройни са представителите на безгръбначните животни, както и в целия Национален парк „Рила“. Установени са няколко ендемични и реликтни видове животни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]